Обсада на Йерусалим (70)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Йерусалим.

Обсада и превземане на Йерусалим
Първа юдейско-римска война
Francesco Hayez 017.jpg
отбраната на Храма
Информация
Период март – септември 70 година
Място Йерусалим
Резултат превземане и разрушаване на града с опожаряване на Храма
Територия Юдея
Воюващи страни
Rmn-military-header.svg
Римска империя
Легион V Macedonia
Легион X Fretensis
Легион XII Fulminata
Легион XV Apollinaris
Emblem of Israel.svg зилоти
Командири
Тит Флавий Симон Бар Гиор
Йоан Бен Леви
Елиезер Бен Симон
Сили
70 000 60 000
Жертви и загуби
неизвестни между 60 000 и половин милион
Обсада и превземане на Йерусалим в Общомедия

Обсадата и превземането на Йерусалим или Битката за Йерусалим в периода март – септември 70 година е ключов момент в Първата юдейско-римска война, който предопределя по-нататъшния ход на военните и други исторически събития свързани с Юдея, евреите, тяхното прогонване от светите места, изгнание и скитничество през следващите 20 века.

Цивилизационен сблъсък[редактиране | редактиране на кода]

От основаването на Рим около 800 г. пр.н.е. до установяването на империята, градът се превръща в най-значимия център в Средиземноморието през античността. От малко селище край Тибър в началото, Рим завладявайки Италия за около 600 години, впоследствие за по-малко от 100 успява да наложи властта си над цялото Средиземноморие. През 2 век пр.н.е. Рим вече се е справил с най-страшните си врагове – Картаген, Сирия и Македония, и е република, а в началото на нашата ера и империя. На изток в Леванта, Римската империя по пътя на завоеванията си се сблъсква цивилизационно с евреите – народ, държащ повече от всичко на своята автохтонност и идентичност (в противовес на римския универсум); древност (история двойно по-дълга от римската – близо 15-вековна); монотеистична религия която го е опазила от асимилация във векове на потисничество, пленничество, робство и изгнание във Вавилон /в продължение на 4 века и половина/ (юдаизъм); свобода и древна родина от преди последния вавилонски плен (Обетованата земя).[източник? (Поискан преди 62 дни)]

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

През 164 г. пр.н.е. еврейството успява да извоюва голяма победа – възвръща си владението върху мястото на древния „дом на мира“. По това време римските легиони са вече навлезли дълбоко в Северна Африка и Египет. Започва тяхното нахлуване и на азиатския континент. Няма и век от еврейското тържество, през 70 г. пр.н.е. възстановената еврейска държавност в Юдея изпада в зависимост от новия, този път западен господар – Рим. Евреите уповавайки се на вярата си, вкопчвайки се в славната си история от преди 10 века, възстановяват храма (римляните са религиозно толерантни към подвластните им народи) и се готвят за решителен сблъсък, но вече срещу най-значимата военна сила която човечеството познава дотогава – Римската империя.[източник? (Поискан преди 62 дни)]

Възстановка на Втория храм

Сблъсъкът е неизбежен – римската държавна и военна машина по пътя на завоеванията си премазва със своята неотразима мощ всички велики държави и народи познати от историята на древния свят в средиземноморския регион, а евреите уповавайки се на своята вяра са успели да се самосъхранят, устоявайки на натиска на великите цивилизации в Близкия изток – Древния Египет, Персия, Асирия и Вавилония, и в крайна сметка тържествуват възстановявайки след близо 1000 години символа на своята независимост – Йерусалимския храм.[източник? (Поискан преди 62 дни)] Точно в този момент Рим започва колонизацията на Близкия изток.[1][2]

В сблъсъка всеки от противниците счита своите качества за общовалидни приемущества и вярвайки в силите си очаква победа.[3]

Похода към Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата и щурма на Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Пътя на войските на Тит
Подпалването на Храма
Камъните от стената на плача
Триумфа на Тит

Последствията[редактиране | редактиране на кода]

Еврейството извлича своите поуки от прекия си сблъсък с римската държава и военна машина, подготвяйки се за нов такъв в опит да възвърне загубените си позиции във войната.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 604 – 608. ИК „Прозорец“, 1970, швейцарско издание.
  2. Уелс, Хърбърт. Кратка история на света, част I, глави XXI, XXII, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXV, XXXVI. издателство „Венера“, 1992, българско издание.
  3. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, стр. 232 – 252. Народна младеж, 1983, София.
  4. Коноли, Питър. Римската армия, стр. 48 – 69. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]