Кръвеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кръвеник
Общи данни
Население 180 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 56,948 km²
Надм. височина 500 – 699 m m
Пощ. код 5460
Тел. код 067302
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 40275
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кръвеник се намира в планински район, на 42 км от град Габрово и на 31 км от град Севлиево. Достига се по третокласен път с асфалтова настилка. Разстоянието до град Априлци е 10 км.

Кметството на Кръвеник
Паметникът на връх Бабан
Надписът на чешмата в Кръвенишкия боаз
Kravenik

Землището на с. Кръвеник е с площ 56141 дка. Махали:

  • Стар Кръвеник, Войнишка, Гайдарите, Иванбашовци, Лумпари, Троенци, Чолаците, Шаварна, Шопите, Качули, Пейковци, Тафровци.

Резерват „Пеещи скали“ Обявен със Заповед № 502/11 юли 1979 г., площ 1 465,7 ха. Обхваща землищата на селата Кръвеник и Стоките. Пеещи скали, заедно с южния резерват Соколна, образуват източния защитен комплекс на Националния парк „Централен Балкан“. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната /над 170 г./ букова гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Около селата Кръвеник и Столът археолози уточняват късния неолит като време, когато в Габровско се появява човекът.

На връх Бабан се състои събрание, известно в историята като второто Оборище. Пред революционери и още около 250 души четници дядо Фильо обявява на 1 май 1876 г. началото на Априлското въстание в Северна България. На това място е издигнат 80 години по-късно, на 14 май 1956 г., паметник.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство. Една от забележителностите на Кръвеник е църквата „Свети Николай“. Тя е построена върху основите на стара еднокорабна и безкуполна църква. По време на Априлското въстание е опожарена, а през 1913 г. земетресение унищожава стените ѝ. През периода 1913 – 1914 г. хората от селото построяват нова църква. И до днес „Свети Николай“ се издига на високо място в нов Кръвеник. Църквата е каменна, с два купола. Иконите на олтара са дело на майстор от Ново село.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Светлина“

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Къщите са в стар балкански архитектурен стил, с бели стрехи и покрити с тикли (каменни речни плочи).

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно на 11 май на връх Бабан се провежда събор в памет на борците за народна свобода.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дядо Фильо Радев Миленов,
  • Дончо фесчията,
  • Христо Партинков
  • Христо Филев Миленов
  • Киро Шопов
  • Марин Дочев
  • Марин М. Колев
  • Нанко Филев
  • Мария Стойнова, народна певица (р. 1931)
  • Проф. Николай Петков Ковачев (22.11.1919 – 20.04.2001)
  • Тотю Димов Пенов (1901 – 1998)
  • Иван Стойнов – бивш шеф на телевизията в ООН [1]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ретранслаторната станция край село Кръвеник е пусната в експлоатация на 6 май 2004 г. Излъчваните оттук програми се приемат на територия с радиус 10 км.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • КОВАЧЕВ, Николай П. Миналото на героичен Кръвеник [Габровско. Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 320 с. с табл. и ил. Киблиогр. с, 310 – 316 и под линия.
  • Топонимия на Кръвеник. Рец.: Д. Тодоров. Краеведско изследване на село Кръвеник. – Музеи и памет, култ., 1972, № 3,с.80.
  • Чолов. „Миналото на героичен Кръвеник“. –Читалище, 1975, № 5, с. 25.
  • КОВАЧЕВ, Николай П. Личните имена в село Кръвеник Севлиевска община. – Език и литература, бр.3 /1990 г., стр.31
  • БОШНАКОВ, Владимир "Героичен Кръвеник и неговите забравени герои” – Авангард Прима, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]