Кръвеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръвеник
Общи данни
Население 224 души[1] (15 декември 2021 г.)
3,94 души/km²
Землище 56,948 km²
Надм. височина 641 m
Пощ. код 5460
Тел. код 067302
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 40275
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)

Кръвенѝк е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кръвеник се намира на около 25 km западно от центъра на град Габрово, 21 km юг-югозападно от град Севлиево и 7 km изток-североизточно от град Априлци. То е типично планинско пръснато селище – махалите Стар Кръвеник, Лумпари, Шаварна и Кръвеник (Центърът). Разположено е между Калоферската планина от юг и Черновръшкия рид от север, в малката Кръвенишка котловина. Край селото тече река Негойчевица, ляв приток на река Росица. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и светлосиви горски и алувиални.[2]

Надморската височина в центъра на селото при Паметника на загиналите в Априлското въстание е около 480 m. През южния край на селото минава третокласният републикански път III-6072, който на запад води до град Априлци (квартал Боголонта), а на изток през селата Селище, Стоките, Попска, Карамичевци и Батошево – до връзка с третокласния републикански път III-4402 преди село Горна Росица.

Населението на село Кръвеник, наброявало 427 души при преброяването към 1934 г. и нарастнало до 915 към 1956 г., намалява до 259 към 1965 г., 163 към 2001 г. и 138 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 129 лица, за 101 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 24 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.[4]

Паметникът на връх Бабан
Надписът на чешмата в Кръвенишкия боаз
Kravenik

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото има следи от неолита и халколита. Има останки от над 80 тракийски надгробни могили и от тракийски селища. На 3,5 km югозападно от Кръвеник, на връх Острец, Средна Стара планина, са открити останки от тракийска крепост от VIII век пр.н.е. (археологични разкопки от 1953 г.). През VVI век крепостта е използвана отново за охрана на Русалийския проход на Стара планина. Селището възниква на мястото, на което се намира и към 21 век вероятно по време на Втората българска държава (1186 – 1396); археологически находки свидетелстват за това. По време на Априлското въстание 1876 г. Кръвеник е революционен център. Въстанието избухва на 1 май под ръководството на войводата Фильо Р. Миленов (дядо Фильо). Въстаниците се присъединяват към част от четата на Цанко Дюстабанов и водят сражение с башибозук. След разгрома на въстанието селото е опожарено. Село Кръвеник е наградено с юбилеен медал „100 години Априлско въстание 1876 – 1976 г.".[2]

На връх Бабан се е състояло събрание, известно в историята като второто „Оборище“. Пред революционери и още около 250 души четници дядо Фильо обявява на 1 май 1876 г. началото на Априлското въстание в Северна България. На това място е издигнат 80 години по-късно – на 14 май 1956 г., паметник.[2]

Кръвеник дава доброволци в Руско-турската освободителна война 1877 – 1978 г.[2]

По време на въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 г. населението подпомага с оръжие и храна Габровско-Севлиевския партизански отред, дава ятаци, политзатворници.[2]

Към 1934 г. село Кръвеник е съставено от Стария Кръвеник (село Кръвеник) и махалите Войнишка, Табашка и Шопите; към село Кръвеник спадат и махалите Лумпарите и Троенци.[5] Към 2020 г. бившите махали Войнишка, Табашка и Шопите са отделни села.

Във фондовете на Държавния архив Габрово[6] се съхраняват значими за историята на селото документи от съответни периоди на/за:

  • Народно основно училище – село Кръвеник, Габровско[7]: в училището се обучават децата от село Кръвеник и околните махали Стар Кръвеник, Табашка, Троенци, Дрянът и Войнишка; през учебната 1952/1953 г. за учениците, пътуващи от разстояние над 3 km, е организирано общежитие в специални за целта стаи към училищната сграда; от учебната 1962/1963 г. в училището е открит осми клас; през 1968 г. е закрито училището в махала Табашка[8], а от 1 януари 1969 г. – и училището в махала Стар Кръвеник[9]; от 1967 г. е закрито общежитието; от 1982 г. Народното основно училище „Христо Филев“ – село Кръвеник се закрива и преминава към Народно основно училище „Христо Ботев“ – село Стоките.
  • Народно читалище „Светлина“ – село Кръвеник[10]: основано през 1928 г., към 2021 г. е действащо; вероятно до 1976 г. в махала Стар Кръвеник е действало читалище „Христо Филев“[11].
  • Кредитна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник, Габровско[12][13]: основана на 22 май 1911 г. в село Кръвеник като Земеделско спестовно заемно сдружение за влогонабиране, кредитиране на членовете си със заеми и извършване на общи продажби; през 1920 г. преименувано на Кредитна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник със същия предмет на дейност; през 1947 г. преименувана на Всестранна кооперация „Пчела“ – село Кръвеник (търговия със стоки за потребление, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, производства от местно значение и представителство на БНБ за влогонабиране); през 1952 г. преименувана на Селкооп „Пчела“ – село Кръвеник със същата стопанска дейност; през 1958 г. преименуван на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Пчела “– село Кръвеник със същата стопанска дейност.
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Балкан“ – село Кръвеник[14]: създадено през септември 1957 г.; след няколко промени през следващите години на организацията и наименованието, през периода 1992 – 1995 г. е в ликвидация.
  • Селски здравен участък – село Кръвеник[15];
  • Обща трудово-производителна кооперация „Балканско ехо“ – с. Кръвеник[16];
  • Машинен завод „Балканско ехо“ – с. Кръвеник[17].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство. Една от забележителностите на Кръвеник е църквата „Свети Николай“. Тя е построена върху основите на стара еднокорабна и безкуполна църква. По време на Априлското въстание е опожарена, а през 1913 г. земетресение унищожава стените ѝ. През периода 1913 – 1914 г. хората от селото построяват нова църква. И до днес „Свети Николай“ се издига на високо място в нов Кръвеник. Църквата е каменна, с два купола. Иконите на олтара са дело на майстор от Ново село.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Кръвеник към 2020 г. е център на кметство Кръвеник.[18][19]

В село Кръвеник към 2020 г. има:

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Къщите са в стар балкански архитектурен стил, с бели стрехи и покрити с тикли (каменни речни плочи).

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Черешките, връх Бабан, връх Ботев.
  • Резерват „Пеещи скали“. Обявен със Заповед № 502/11 юли 1979 г., площ 1465,7 ha. Обхваща землищата на селата Кръвеник и Стоките. Пеещи скали, заедно с южния резерват Соколна, образуват източния защитен комплекс на Националния парк „Централен Балкан“. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната (над 170 години) букова гора.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно на 11 май на връх Бабан се провежда събор в памет на борците за народна свобода.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дядо Фильо Радев Миленов,
  • Дончо фесчията,
  • Христо Партинков
  • Христо Филев Миленов
  • Киро Шопов
  • Марин Дочев
  • Марин М. Колев
  • Нанко Филев
  • Мария Стойнова, народна певица (р. 1931)
  • Проф. Николай Ковачев (1919 – 2001)
  • Тотю Димов Пенов (1901 – 1998)
  • Иван Стойнов – бивш шеф на телевизията в ООН [24]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ретранслаторната станция край село Кръвеник е пусната в експлоатация на 6 май 2004 г. Излъчваните оттук програми се приемат на територия с радиус 10 km.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • КОВАЧЕВ, Николай П. Миналото на героичен Кръвеник [Габровско. Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 320 с. с табл. и ил. Киблиогр. с, 310 – 316 и под линия.
  • Топонимия на Кръвеник. Рец.: Д. Тодоров. Краеведско изследване на село Кръвеник. – Музеи и памет, култ., 1972, № 3, с.80.
  • Чолов. „Миналото на героичен Кръвеник“. –Читалище, 1975, № 5, с. 25.
  • КОВАЧЕВ, Николай П. Личните имена в село Кръвеник Севлиевска община. – Език и литература, бр.3 /1990 г., стр.31
  • БОШНАКОВ, Владимир "Героичен Кръвеник и неговите забравени герои” – Авангард Прима, 2008
  • Село Кръвеник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д Енциклопедия "България", том 3, стр. 623, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Справка за населението на с. Кръвеник, общ. Севлиево, обл. Габрово
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., община Севлиево, село Кръвеник
  5. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Плевен, околия Севлиево, община Кръвеник (сборно село Кръвеник9) с текста под линия).
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1008 „Народно основно училище „Христо Филев“ – с. Кръвеник, Габровско (1944 – 1982)“; История на фондообразувателя
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 796К „Народно начално училище – махала Табашка, Габровско (1927 – 1944)“; История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1009 „Народно начално училище „Дядо Фильо“ – м. Стар Кръвеник, Габровско (1944 – 1959)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 861 „Народно читалище „Светлина“ – с. Кръвеник, Габровско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 862 „Народно читалище „Христо Филев“ – м. Стар Кръвеник, Габровско (1949 – 1976)“; История на фондообразувателя
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 157К „Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Кръвеник, Габровско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 426 „Потребителна кооперация „Пчела“ – с. Кръвеник, Габровско (1944 – 1980)“; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 413 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Балкан“ – с. Кръвеник, Габровско (1957 – 1965; 1982 – 1995)“; История на фондообразувателя
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 504 „Селски здравен участък – с. Кръвеник, Габровско (1948 – 2000)“; История на фондообразувателя
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1117 „Обща трудово-производителна кооперация „Балканско ехо“ – с. Кръвеник, Габровско (1951 – 1976)“; История на фондообразувателя
  17. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1456 „Машинен завод "Балканско ехо" – с. Кръвеник, Габровско (1982 – 1991)“; История на фондообразувателя
  18. Справка за събитията за кметство Кръвеник
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Кръвеник
  20. Детайлна информация за читалище „Светлина – 1928“, село Кръвеник, община Севлиево, област Габрово
  21. Информационна карта за 2019 г., читалище „Светлина – 1928“, село Кръвеник, община Севлиево, област Габрово
  22. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Кръвеник.
  23. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5460 Кръвеник
  24. www.segabg.com, „Един българин в Ню Йорк: Царят е лидер, президентът – студент“, 15 октомври 2003