Направо към съдържанието

Шумата

Шумата
Централният площад с кметството и църквата
Централният площад с кметството и църквата
България
42.9213° с. ш. 25.074° и. д.
Шумата
Област Габрово
42.9213° с. ш. 25.074° и. д.
Шумата
Общи данни
Население952 души[1] (15 март 2024 г.)
42,5 души/km²
Землище22,425 km²
Надм. височина399 m
Пощ. код5468
Тел. код067390
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ83497
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Шумата
Румен Йорданов
(РЗС)

Шу̀мата е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Село Шумата се намира на около 20 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 12 km юг-югозападно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид. Надморската височина на площада при църквата е около 310 m. Река Росица тече на около 1,5 – 2 km югоизточно от селото. Общинският път GAB1176[2] свързва Шумата на север с второкласния републикански път II-44 и по него със Севлиево, а на югоизток – с близкото село Батошево и в него с третокласния републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.

В землището на Шумата северозападно от селото има четири микроязовира.[3]

Населението на село Шумата, наброявало 1112 души при преброяването към 1934 г., намалява до 880 към 1965 г., 684 към 2001 г. и 388 към 2011 г., а към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 443 души.[4]

Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита. Тракийски надгробни могили има в местностите Могили и Аговото (унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост 2 късноантични крепости: на местността Имането над село Енев рът и на местността Града над село Батошево.

В началото на 80-те години на XVIII век българи започнали поединично да се заселват из просторното землище – от местността Шумака до Илощица. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. е Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купува 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като плаща в натура: черна кобила с бяло конче. Колю Попилев заварва други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият се числял към Енев рът, която възникнала преди Шумата вторият му съсед бил Печо Гергев – заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се установили около Калаенския дол. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община. Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици – кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815 – 1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 – ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т.н.

Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище – „онези там в шумата“, „живущите в шумата“ (т.е. из гората) – и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. През 1857 г. от „махала Шумата“ на поклонение в светата обител отиват две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев – Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 – 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.

До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.

През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавалиВасил Левски, отец Матей Преображенски, Ангел Кънчев и други революционни дейци. Шумата участва в Априлското въстание и от селото загиват пет души. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за Севлиево и пътя за махала Мачковци. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак Казашкото.

От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останава махала, подчинена на Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков – някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски, кметувал непрекъснато цели 15 години.

До 1907 г. децата от Шумата ходят на училище в Батошево. Едва през 1907 г. е открито първоначално училище с една паралелка (I отделение). То се помещава в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се мести в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. е построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни – Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станава в 1914 г. Тогава са открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се в слети класове.

Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 жертви. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Шумата е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът – 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % – от 1 до 10 дка и т.н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.

Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент.

Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация „Зора“. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927 – 1928 г.

До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е Батошевското читалище „Напредък“, основано през 1881 г. От 1921 г. махалата основава свое читалище, носещо същото име „Напредък“. Най-активна дейност провежда театралната група.

Дълго време шумненци се черкуват в Батошево. На 28 февруари 1932 г. е избрано църковно настоятелство, което определя двора на бъдещата църква. На 2 март 1938 г. е избрано ново църковно настоятелство, което решава храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000 лв. За построяване на храма е назначен архитект Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево. Основният камък е положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. става освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от село Топлеш, Габровско през 1946 – 47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947 – 1973 г.

Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са безимотни, повечето притежават между 15 и 40 дка и само трима имат над 100 дка.

На 3 октомври 1957 г. е кооперирана земята в Шумата. Прокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото – 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформя модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построяват се нови магазини, сладкарница, ресторант, фурна.

В сградата на кметството през 1972 г. се открива пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. През пролетта на 1972 г. се открива училище „Митко Палаузов“, по-късно прекръстена на „Васил Левски“, с интернатно обучение до 8 клас, в което учат средно по 130 деца годишно. През 1977 г. се открива и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление. През същата 1977 г. се построи и открива и механичен цех.

До 1923 г. в Шумата има три влашки семейства, които живеят на местността Митьови гръсти, на общинската мера. През 1923 г. те са заселени до селото в местността Минчево. До 1944 г. живеят от просия, в крайна мизерия. След 1945 г. власите започват кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си. Днес власите са доминираща част от населението на селото. Те заработват в новия цех, в ДИП „Митко Палаузов“, в ТКЗС, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно в съседна Гърция.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 388 100,00
Българи 387 99,74
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 1 0,25

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Шумата към февруари 2021 г. е център на кметство Шумата.[7] Населените места в кметството са селата Шумата и Енев рът.[8]

В село Шумата към 2021 г. има:

  1. www.grao.bg
  2. Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Списък на общинските пътища // Архивиран от оригинала на 2021-06-17. Посетен на 2021-02-19.
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Шумата, поземлени имоти 83497.20.43, 83497.20.46, 83497.221.59 и 83497.57.88 Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към 2021 г.
  4. Справка за населението на с. Шумата, общ. Севлиево, обл. Габрово
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  7. Справка за събитията за кметство Шумата
  8. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Шумата, Населени места в кметството
  9. Детайлна информация за читалище „Напредък – 1921“, село Шумата, община Севлиево, област Габрово
  10. Информационна карта за 2019 г., читалище „Напредък – 1921“, село Шумата, община Севлиево, област Габрово
  11. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Васил Левски“, село Шумата, община Севлиево, област Габрово[неработеща препратка]
  12. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Шумата.
  13. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5468 Шумата // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2021-02-19.