Петко Славейков (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петко Славейков.

Петко Славейков
България
43.05° с. ш. 24.9667° и. д.
Петко Славейков
Област Габрово
43.05° с. ш. 24.9667° и. д.
Петко Славейков
Общи данни
Население 1 123 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,716 km²
Надм. височина 313 m
Пощ. код 5434
Тел. код 06734
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 56037
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Петко Славейков
Есад Ахмедов
(ДПС)

Петко Славейков е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името Аканджиларе до 1934 г., когато, заедно с много други населени места и местности в България, е преименувано на Петко Славейков по предложение на тогавашния директор на училището Стефан Хаджиминев.

Църквата „Света Параскева“ е построена през периода 1910 – 1913 г., осветена е на 27 септември 1913 г. (Петковден по стар стил) от търновския митрополит Филип.

Училището е създадено през 1883 г. като начално училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1928 г. е открит първи прогимназиален клас (сегашен пети клас), през 1930 г. е открит втори прогимназиален клас (сегашен шести клас), а през 1931 – 1932 учебна година по предложение на директора Стефан Хаджиминев е открит трети прогимназиален клас (сегашен седми клас), с което училището става пълна прогимназия – Народно основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1933 г. е построена пристройка към училищната сграда, която се използва от 1933 – 1934 учебна година за новооткритите прогимназиални класове.

През 1930 – 1931 учебна година е основано дружество „Младежки червен кръст“ („М.Ч.К.“), а на 27 септември 1934 г. е основано Въздържателно дружество „Трезвен ум“, и двете с ръководител Стефан Хаджиминев.

През 1932 г. е създаден фонд "Безплатна ученическа трапезария „Добрият самарянин“ със секретар Стефан Хаджиминев, която е открита на 27.11.1935 г.

С предписание № 364 от 8 октомври 1934 г. на Ловешкия околийски училищен инспектор е разформировано турското училищно настоятелство и със заповед № 3 от 1934 г. на същия е назначено ново настоятелство със секретар Стефан Хаджиминев.

През 1905 г. е създадена и регистрирана Кредитна кооперация „Пчела“ като взаимно-спомагателна каса. След Европейската (Първата световна) война кооперацията прекратява дейността си, а целият ѝ капитал е раздаден на членовете ѝ във вид на заем. През 1932 г. Кредитна и потребителна кооперация „Пчела“ е възстановена, като в Управителния съвет влизат учителите Стефан Хаджиминев и Ботьо Тодоров (впоследствие касиер-деловодител), а в Контролния съвет – учителката Б. Цв. Атанасова.

На 11 декември 1934 г. е възстановено Говедовъдно дружество и дружество за застраховка на добитък „Крапец“ с ръководител и касиер-деловодител Стефан Хаджиминев.

На 27 февруари 1937 г. Управителният съвет на Кредитна и потребителна кооперация „Пчела“ с председател Стефан Хаджиминев взема решение за строеж на общо общинско, кооперативно и читалищно здание, което се извършва през периода 1937 – 1938 г.

На 17 януари 1927 г. е основано читалище „Възраждане“, което се помещава в една от училищните стаи до построяването на общото общинско, кооперативно и читалищно здание.

През 1930-те години на самодейна основа се представят редица пиеси, главно с участие на учителите и интелигенцията в селото: „Жертва на примера“ от Александър Тихов, „Пациенти“, „Бойка“ от Д. Симидчийски, „Пияница“, „Елмазите“ от Ал. М. Герасков, „Воловарчета“ от Петко Кацаров, „Анга“ от Иван М. Балканов, „Първи грях“, „Град или село“ и „Най-добрите другари“ от Неделчо Бенев, „Голгота“, „Завистта убива“, „Най-голямото богатство“, „Боряна“ от Йордан Йовков, „Зла свекърва“ от Ана Карима, „Делба“ от Илия Енчев, „Когато смъртта говори“ и „Смъртта на коларя“ от Селма Лагерльоф, „Земя“, „Страшният злодей“ от Веса Паспалеева и др. В представленията участват Цона Лонкова, Ботьо Тодоров, Стефан Хаджиминев, Димитър Стоянов, Станчо Станчев, Хр. Трифонов, Лазар Колев Лазаров, Йова Александрова, Цонка Хр. Каратодорова, Иринка Витанова, Б. Цв. Атанасова, Р. Войникова, П. Узунова, Т. Пенчев и др.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Детска градина[редактиране | редактиране на кода]

ЦДГ „Петко Славейков“ Директор: Дарина Цонкова [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петко Недялков – „Предания и легенди за Аканджилари“.
  2. Окръжен държавен архив – Габрово, фонд 171К, фонд 379К, фонд 677К.
  3. Окръжен държавен архив – Велико Търново, фонд 681К.
  4. в. „Развитие“, 1934 г., 1935 г., 1937 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Сайт, посветен на Петко Славейково