Крушево (област Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
Общи данни
Население530 души[1] (15 март 2024 г.)
13,6 души/km²
Землище39,022 km²
Надм. височина485 m
Пощ. код5427
Тел. код06737
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ40141
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Илия Илиев

Кру̀шево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушево се намира на около 4 – 5 km североизточно от град Севлиево и 24 km север-северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в Севлиевските височини, между два хълма на източната им част – Крушевския рид.[2] Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски и тъмносиви горски, релефът е хълмист.[2] Надморската височина в Крушево при църквата е около 465 m, намалява до около 420 m по долинното понижение в северозападната част на селото, откъдето започва малък поток, вливащ се на около 3 km северозападно в теснината на язовир „Александър Стамболийски“. Надморската височина нараства до около 520 m в югозападния край на селото и 550 m – в североизточния му край.

Общинският път, минаващ през Крушево, води на югозапад към Севлиево, а на североизток през село Младен към село Добромирка и връзка с третокласния републикански път III-405.

Населението на село Крушево, наброявало 2540 души при преброяването към 1934 г., намалява до 1687 към 1956 г., 958 – към 1985 г. и 490 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 533 лица, за 317 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 162 – към „турска“, за 43 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османотурски документи от 1430 г. с името Гюрне Куршува (сходно звучащо с „Горно Крушево“, което предполага селото да е съществувало с такова име още по време на Втората българска държава), от 1573 г. – като Курушувиче, от 1618 г. – като Курушува, от 1638 г. – като Куршува. По-късно селището се разделя на Долно Крушово и Горно Крушово, от 1836 г. е обединено под името Крушово, а през 1956 г. е осъвременено на Крушево.[2][5] С християнско българско население при завоюването на България от османските турци, селото с течение на времето – дали поради колонизация на мюсюлманско население или поради появата на мюсюлмани вследствие ислямизация и асимилация на местно християнско население – става смесено българо-турско. Освобождението го заварва с около 2/3 турско население, което разполага с две джамии. Три десетилетия по-късно при общо нарастване на населението турското население остава около 1/5 вследствие изселването на турци и заселването на българи.[5]

Църквата „Архангел Михаил“ в селото е построена с разрешение на властите и със средства на християнското население през 1863 г., а през 1948 г. поради неподдържане се срутва.[6] Новата църква „Свети Архангел Михаил“ е построена в началото на XXI век и е осветена през юли 2020 г.[7]

Просветното дело в Крушево датира от 1860 г., когато е открито килийно училище. Давана е само елементарна грамотност. По-съвременно училище започва да функционира след 1880 г.[5]

Във фондовете на Държавния архив Габрово[8] се съхраняват значими за историята на селото документи от съответни периоди на/за:

  • Народно основно училище – село Крушево, Габровско[9][10]: открито като килийно училище през учебната 1860/1861 г.; през 1880/1881 учебна година прераства в първоначално училище; през 1885 г. е построена училищна сграда с две учебни стаи; през 1921 г. е открита и прогимназия под името „Народна смесена прогимназия“, съществувала отделно от първоначалното училище до учебната 1931/1932 г., когато първоначалното училище се слива с народната смесена прогимназия, която през същата година става пълна с три класа и двете учебни заведения образуват Народно основно училище; през следващите години училището носи наименованията Народно основно училище (1944 – 1951), Народно основно училище „Ненко Илиев“ (1952 – 1991), Основно училище „Ненко Илиев“ (1991 – 1992), Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1992 – 2000) и Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ (2000 – 2002); през 2002 г. училището е закрито.
  • Народно турско първоначално училище – село Крушево, Габровско[11]: открито е на 8 ноември 1919 г. в сграда, пристроена към джамията; учениците са обучавани на старотурска арабска азбука; учебните занятия са продължили до 6 май 1920 г.; през 1922 г. училището се премества в новопостроена сграда; от 1922 г. започва обучение на децата на български език; от 1946 г. училището преминава към държавата и тя поема издръжката на учителите при турските училища; през учебната 1959/1960 г. училището се слива с българското училище.
  • Народно читалище „Цвятко Иванов“ – село Крушево, Габровско[12]: основано е през 1914 г.; през 1945 г. започва строителството на читалищен дом, който се завършва през 1954 г.; през 1946 г. читалището се именува ”Цвятко Иванов” на името на първия командир на Севлиевския партизански отряд Цвятко Иванов Стойков.
  • Кредитна кооперация „Бъдеще“ – село Крушево[13][14]: основана през 1919 г.; през 1937 г. построява кооперативен дом в селото с потребителен магазин, пивница, канцелария, млекарница и месарница; през 1945 г. при кооперацията се образува Трудово-производителен отдел за кооперативна обработка на земята, впоследствие обособен в самостоятелно ТКЗС; кооперацията съществува самостоятелно до 1980 г.
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „23-та герои“ – село Крушево, Габровско[15]: учредено е през октомври 1950 г.; през следващите години претърпява няколко промени в организацията и наименованието, а през периода 1992 – 1995 г. е в ликвидация и прекратява дейността си от 20 май 1995 г.
  • Фелдшерски здравен пункт – село Крушево, Габровско[16]: открит е през 1930 г.; закрива се от септември 2000 г.

В местността „Бряста", на мястото, където на 29 март 1944 г. са убити 10 крушевски ятаци, е издигнат паметник на загиналите 23-ма участници в партизанското движение в България от селото.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Крушево се изповядват православно християнство и ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушево към 2020 г. е център на кметство Крушево.[17][18]

В селото към 2020 г. има:

  • действащо читалище „Цвятко Иванов – 1919“ (основано през 1914 г. под името „Светлина"[2]);[19][20]
  • православна църква „Свети Архангел Михаил“;[7]
  • пощенска станция.[21]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е паметникът-пантеон „Чакащи майки", издигнат в чест на майките, които чакат завръщането на своите синове.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е Енциклопедия „България“, том 3, стр. 620, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Справка за населението на с. Крушево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Крушево, община Севлиево
  5. а б в Блог на Петко Недялков, септември 2015 г.; „Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Крушево“
  6. Фонд № 353К; Църковно настоятелство при църква „Архангел Михаил“ – с. Крушево, Габровско (1866 – 1944)
  7. а б Вестник „Росица“, 16.07.2020 г. Осветиха новата църква в Крушево
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  9. Фонд № 513К; Народно основно училище – с. Крушево, Габровско (1880 – 1944)
  10. Фонд № 966; Народно основно училище „Ненко Илиев“ – с. Крушево, Габровско (1944 – 2002), с промени в наименованието на фондообразувателя
  11. Фонд № 250; Народно турско първоначално училище – с. Крушево, Габровско (1945 – 1959)
  12. Фонд № 172; Народно читалище „Цвятко Иванов“ – с. Крушево, Габровско (1944 – )
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 170К „Кредитна кооперация „Бъдеще“ – с. Крушево, Габровско (1919 – 1944)“; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 783 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Крушево, Габровско (1944 – 1980)“; История на фондообразувателя
  15. Фонд № 262; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „23-та герои“ – с. Крушево, Габровско (1945 – 1958; 1989 – 1995), с промени в наименованието на фондообразувателя
  16. Фонд № 1608; Фелдшерски здравен пункт – с. Крушево, Габровско (1944 – 2000), с промени в наименованието на фондообразувателя
  17. Справка за събитията за кметство Крушево
  18. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Крушево
  19. Детайлна информация за читалище „Цвятко Иванов – 1919“, село Крушево, община Севлиево, област Габрово
  20. Информационна карта за 2018 г., читалище „Цвятко Иванов – 1919“, село Крушево, община Севлиево, област Габрово
  21. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5427 Крушево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-12-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Паметник „Чакащите майки“ – с. Крушево