Крушевски рид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крушевски рид
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.051° с. ш. 25.189° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Габрово, област Велико Търново)
Част от Предбалкан
Надм. височина Гюнето 582,9 m

Крушевски рид е моноклинален нископланински рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Велико Търново, разположен между долините на река Росица и десният ѝ приток Негованка, източно продължение на Севлиевските височини.

Нископланинският Крушевски рид представлява източната част на Севлиевските височини и се издига между пролома на река Росица на запад и северозапад и долината на река Негованка на изток, която го отделя от рида Стените. На юг със стръмни, на места отвесни склонове се спуска към Севлиевското поле, а на североизток в района на село Горско Калугерово се свързва с платото Плужна.

Дължината на рида от запад на изток е 22-23 км, а ширината му — 5-7 км. Най-високата точка е връх Гюнето (582,9 м), разположен в южната му част, на около 2 км източно от село Крушево. Крушевският рид представлява моноклинала, остатък от северното бедро на разрушената Севлиевска антиклинала. Изграден е от долнокредни варовици и мергелни пластове, наклонени на север. Почвите са сиви горски и тъмносиви горски. Частично са запазени дъбови гори. Южният склон на рида, под скалистите венци е зает от лозови насаждения и вилни зони.

Във вътрешността на рида са разположени селата Крушево и Младен, а по североизточните му склонове — Горско Калугерово и Добромирка.

Покрай цялото южно подножие на рида, на протежение от 18 км преминава участък от първокласен път № 4 от Държавната пътна мрежа ЯбланицаВелико ТърновоШумен, а източната му част, на протежение от 7,4 км се пресича от участък от третокласен път № 405 ДобромиркаПавликениСвищов.

Северозападните склонове на рида, които потъват във водите на язовир "Александър Стамболийски" предлагат идеални условия за туризъм, отмора и риболов. Там е изградена и почивна база за летуване, отстояща на 5,3 км от село Младен.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 272.