Направо към съдържанието

Крушево (област Габрово)

(пренасочване от Крушево (Област Габрово))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
България
43.0553° с. ш. 25.1509° и. д.
Крушево
Област Габрово
43.0553° с. ш. 25.1509° и. д.
Крушево
Общи данни
Население530 души[1] (15 март 2024 г.)
13,6 души/km²
Землище39,022 km²
Надм. височина485 m
Пощ. код5427
Тел. код06737
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ40141
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Илия Илиев

Кру̀шево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Село Крушево се намира на около 4 – 5 km североизточно от град Севлиево и 24 km север-северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в Севлиевските височини, между два хълма на източната им част – Крушевския рид.[2] Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски и тъмносиви горски, релефът е хълмист.[2] Надморската височина в Крушево при църквата е около 465 m, намалява до около 420 m по долинното понижение в северозападната част на селото, откъдето започва малък поток, вливащ се на около 3 km северозападно в теснината на язовир „Александър Стамболийски“. Надморската височина нараства до около 520 m в югозападния край на селото и 550 m – в североизточния му край.

Общинският път, минаващ през Крушево, води на югозапад към Севлиево, а на североизток през село Младен към село Добромирка и връзка с третокласния републикански път III-405.

Населението на село Крушево, наброявало 2540 души при преброяването към 1934 г., намалява до 1687 към 1956 г., 958 – към 1985 г. и 490 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 533 лица, за 317 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 162 – към „турска“, за 43 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.[4]

Селото се споменава в османотурски документи от 1430 г. с името Гюрне Куршува (сходно звучащо с „Горно Крушево“, което предполага селото да е съществувало с такова име още по време на Втората българска държава), от 1573 г. – като Курушувиче, от 1618 г. – като Курушува, от 1638 г. – като Куршува. По-късно селището се разделя на Долно Крушово и Горно Крушово, от 1836 г. е обединено под името Крушово, а през 1956 г. е осъвременено на Крушево.[2][5] С християнско българско население при завоюването на България от османските турци, селото с течение на времето – дали поради колонизация на мюсюлманско население или поради появата на мюсюлмани вследствие ислямизация и асимилация на местно християнско население – става смесено българо-турско. Освобождението го заварва с около 2/3 турско население, което разполага с две джамии. Три десетилетия по-късно при общо нарастване на населението турското население остава около 1/5 вследствие изселването на турци и заселването на българи.[5]

Църквата „Архангел Михаил“ в селото е построена с разрешение на властите и със средства на християнското население през 1863 г., а през 1948 г. поради неподдържане се срутва.[6] Новата църква „Свети Архангел Михаил“ е построена в началото на XXI век и е осветена през юли 2020 г.[7]

Просветното дело в Крушево датира от 1860 г., когато е открито килийно училище. Давана е само елементарна грамотност. По-съвременно училище започва да функционира след 1880 г.[5]

Във фондовете на Държавния архив Габрово[8] се съхраняват значими за историята на селото документи от съответни периоди на/за:

  • Народно основно училище – село Крушево, Габровско[9][10]: открито като килийно училище през учебната 1860/1861 г.; през 1880/1881 учебна година прераства в първоначално училище; през 1885 г. е построена училищна сграда с две учебни стаи; през 1921 г. е открита и прогимназия под името „Народна смесена прогимназия“, съществувала отделно от първоначалното училище до учебната 1931/1932 г., когато първоначалното училище се слива с народната смесена прогимназия, която през същата година става пълна с три класа и двете учебни заведения образуват Народно основно училище; през следващите години училището носи наименованията Народно основно училище (1944 – 1951), Народно основно училище „Ненко Илиев“ (1952 – 1991), Основно училище „Ненко Илиев“ (1991 – 1992), Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1992 – 2000) и Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ (2000 – 2002); през 2002 г. училището е закрито.
  • Народно турско първоначално училище – село Крушево, Габровско[11]: открито е на 8 ноември 1919 г. в сграда, пристроена към джамията; учениците са обучавани на старотурска арабска азбука; учебните занятия са продължили до 6 май 1920 г.; през 1922 г. училището се премества в новопостроена сграда; от 1922 г. започва обучение на децата на български език; от 1946 г. училището преминава към държавата и тя поема издръжката на учителите при турските училища; през учебната 1959/1960 г. училището се слива с българското училище.
  • Народно читалище „Цвятко Иванов“ – село Крушево, Габровско[12]: основано е през 1914 г.; през 1945 г. започва строителството на читалищен дом, който се завършва през 1954 г.; през 1946 г. читалището се именува ”Цвятко Иванов” на името на първия командир на Севлиевския партизански отряд Цвятко Иванов Стойков.
  • Кредитна кооперация „Бъдеще“ – село Крушево[13][14]: основана през 1919 г.; през 1937 г. построява кооперативен дом в селото с потребителен магазин, пивница, канцелария, млекарница и месарница; през 1945 г. при кооперацията се образува Трудово-производителен отдел за кооперативна обработка на земята, впоследствие обособен в самостоятелно ТКЗС; кооперацията съществува самостоятелно до 1980 г.
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „23-та герои“ – село Крушево, Габровско[15]: учредено е през октомври 1950 г.; през следващите години претърпява няколко промени в организацията и наименованието, а през периода 1992 – 1995 г. е в ликвидация и прекратява дейността си от 20 май 1995 г.
  • Фелдшерски здравен пункт – село Крушево, Габровско[16]: открит е през 1930 г.; закрива се от септември 2000 г.

В местността „Бряста", на мястото, където на 29 март 1944 г. са убити 10 крушевски ятаци, е издигнат паметник на загиналите 23-ма участници в партизанското движение в България от селото.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[17]

Численост Дял (в %)
Общо 533 100,00
Българи 317 59,47
Турци 162 30,39
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 43 8,06

В село Крушево се изповядват православно християнство и ислям.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушево към 2020 г. е център на кметство Крушево.[18][19]

В селото към 2020 г. има:

  • действащо читалище „Цвятко Иванов – 1919“ (основано през 1914 г. под името „Светлина"[2]);[20][21]
  • православна църква „Свети Архангел Михаил“;[7]
  • пощенска станция.[22]

Край селото е паметникът-пантеон „Чакащи майки", издигнат в чест на майките, които чакат завръщането на своите синове.[2]

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е Енциклопедия „България“, том 3, стр. 620, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Справка за населението на с. Крушево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Крушево, община Севлиево
  5. а б в Блог на Петко Недялков, септември 2015 г.; „Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Крушево“
  6. Фонд № 353К; Църковно настоятелство при църква „Архангел Михаил“ – с. Крушево, Габровско (1866 – 1944)
  7. а б Вестник „Росица“, 16.07.2020 г. Осветиха новата църква в Крушево
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  9. Фонд № 513К; Народно основно училище – с. Крушево, Габровско (1880 – 1944)
  10. Фонд № 966; Народно основно училище „Ненко Илиев“ – с. Крушево, Габровско (1944 – 2002), с промени в наименованието на фондообразувателя
  11. Фонд № 250; Народно турско първоначално училище – с. Крушево, Габровско (1945 – 1959)
  12. Фонд № 172; Народно читалище „Цвятко Иванов“ – с. Крушево, Габровско (1944 – )
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 170К „Кредитна кооперация „Бъдеще“ – с. Крушево, Габровско (1919 – 1944)“; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 783 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Крушево, Габровско (1944 – 1980)“; История на фондообразувателя
  15. Фонд № 262; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „23-та герои“ – с. Крушево, Габровско (1945 – 1958; 1989 – 1995), с промени в наименованието на фондообразувателя
  16. Фонд № 1608; Фелдшерски здравен пункт – с. Крушево, Габровско (1944 – 2000), с промени в наименованието на фондообразувателя
  17. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  18. Справка за събитията за кметство Крушево
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Крушево
  20. Детайлна информация за читалище „Цвятко Иванов – 1919“, село Крушево, община Севлиево, област Габрово
  21. Информационна карта за 2018 г., читалище „Цвятко Иванов – 1919“, село Крушево, община Севлиево, област Габрово
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5427 Крушево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-12-25.

Паметник „Чакащите майки“ – с. Крушево