Кормянско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кормянско
Общи данни
Население 636 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,858 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 5433
Тел. код 06733
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 38652
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Кормянско
Момчил Спиров
(независим)

Кормянско е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово. Населението му е около 636 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кормянско е разположено в северозападната част на Севлиевската котловина, на 6 km от Севлиево по стария път за Ловеч. Намира се на южния склон на хълм и затова има леко амфитеатрално разположение. Близо до селото протича река Росица, която прави S-образни криволичения в местността Вововица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е кумански[1].

До Освобождението селото е турско, нарича се Корменджик и в него има две джамии, а след това е изселено и презаселено с българи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващото вероизповедание в селото е източното православие.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Селото е средностатистическа. В селото има два хотела: Къща за гости Рая - с. Кормянско и Къща за гости Моневски също так и Басейн.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище „Отец Паисий“ е закрито по време на реформата в образованието и впоследствие децата от начален курс от селото пътуват или до съседното село Петко Славейков, или до Севлиево. За гимназистите класове най-близките училища са в Севлиево.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Кормянско има една черква – „Свети Димитър“, построена през 1885-1888 година и изографисана от дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.[2] Храмът е действащ и в селото идва свещеник от Батошевския мъжки манастир. Селото спада към Севлиевска духовна околия, която от своя страна принадлежи към Великотърновската епархия.

Съгласно традициите, съборът на селото се провежда в деня на храмовия празник, Димитровден. Допреди двадесетина-тридесет години съборът е повод за среща на родове, приятели и близки, но с течение на времето значението му като общоселско социално събитие значително намалява.

Къща за гости Рая - с. Кормянско[редактиране | редактиране на кода]

Къща за гости Рая се намира на самия бряг на язовир Александър Стамболийски, на 4 км от град Севлиево. Разполага с 6 двойни стаи, 3 апартамента с 2 отделни помещения и 1 студио, които са луксозно обзаведени с всички удобства и нужди за престоя ви. Къща за гости Рая разполага с кафе ресторант и градина с невероятна гледка. В близост са градовете Велико Търново, Троян, Девня, Априлци и древния град Хоталич. За развлечения има конна езда, риболов, футбол, тенис на маса, волейбол.

Къща за гости Моневски[редактиране | редактиране на кода]

Излезте от напрегнатото ежедневие, починете си, "изключете" ума си в заобикалящата чиста природа и заредете себе си с красота и спокойствие като си подарите почивка в Къща за гости Моневски.

Предлагаме идилично откъсване от шумните градове и тълпи, отлично оборудване и съоръжения, съчетани с бърз и лесен достъп до всички интересни атракции и места за посещение в региона.

Къщата за гости на семейство Моневски съчетава стария османски архитектурен стил с традиционни български елементи. Къщата е построена от дърво и камък, а екстериорът е облицован с плочки. Общата площ на къщата е 325 кв.м. Тя се състои от 4 спални, като две от спалните са с двойни легла и собствени бани с душ кабини, а другите две с единични легла и общ санитарен възел, уютен и екзотично обзаведен хол с трапезария и камина, просторна и модерна кухня, спа зона със сауна, джакузи и масажен стол, зала за развлечения с билярд и бягаща пътека, гараж и тенис корт.

В двора на къщата има барбекю и пещ за любителите на чистия въздух и природата. В района близо до къщата има изградена конна база, както и футболно игрище, използващо се за тренировки.

Къщата за гости на семейство Моневски предлага всички удобства за отдих и незабравима почивка, изпълнена с много забавления в едно от най-красивите и китни кътчета на България

Читалище "Развитие" С. Кормянско[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Развитие" действащо читалище до 2014г./2015г.

Преди много години читалището освен културен център на селото също така е било и кино. Там са били излъчвани не само черно-бели филми, но и цветни. През годините то се развива със добър успех, участия на деца от детската градина, пиеси, пеене и т.н. Но през 2014г./2015г. незнайно защо спира да работи.

Александър Стамболийски (язовир)[редактиране | редактиране на кода]

„Александър Стамболийски“ (до 19 юни 1953 г. „Росица“) е първият голям язовир в България, построен по време на бригадирското движение през 1954 г.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на територията на областите Габрово (Община Севлиево) и Велико Търново (Община Сухиндол). Отстои на 13 km от Сухиндол, на 18 km от Павликени, на 33 km от Севлиево и на 50 km от Велико Търново. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско Косово е 18 km.

При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и стърчащият кръст на църквата.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г.

Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.

По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Водосборната област на язовира е 1478 km2. Водохранилището му разполага с:

  • завирен обем – 205.5 млн. m3;
  • полезен обем – 200 млн. m3;
  • най-високо водно ниво – 190.75 m;
  • най-високо работно водно ниво – 185 m;
  • най-ниско работно водно ниво – 164 m;
  • обща залята площ – 17 km2.

Язовирът напоява около 400 km2 обработваеми земи в Дунавската равнина („Росишка напоителна система“). Под язовирната стена е изградена ВЕЦ „Росица“ (7000 kW), по главния напоителен канал – ВЕЦ „Росица ІІ“ (2500 kW), а при село Михалци – ВЕЦ „Росица ІІІ“ (243 kW).

Освен основната река Росица в язовира се вливат отляво реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак.

Покрай северния му бряг на протежение от около 6 km между селата Крамолин и Горско Косово преминава участък от Републикански път III-3011 от Държавната пътна мрежа.

Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]

Бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.