Кормянско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кормянско
Общи данни
Население 636 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,858 km²
Надм. височина 217 m
Пощ. код 5433
Тел. код 06733
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 38652
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Кормянско
Момчил Спиров
(независим)

Кормянско е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово. Населението му е около 636 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кормянско е разположено в северозападната част на Севлиевската котловина, на 6 km от Севлиево по стария път за Ловеч. Намира се на южния склон на хълм и затова има леко амфитеатрално разположение. Близо до селото протича река Росица, която прави S-образни криволичения в местността Вововица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е кумански[1].

До Освобождението селото е турско, нарича се Корменджик и в него има две джамии, а след това е изселено и презаселено с българи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващото вероизповедание в селото е източното православие.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище „Отец Паисий“ е закрито по време на реформата в образованието и впоследствие децата от начален курс от селото пътуват или до съседното село Петко Славейков, или до Севлиево. За гимназистите класове най-близките училища са в Севлиево.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Кормянско има една черква – „Свети Димитър“, построена през 1885-1888 година и изографисана от дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.[2] Храмът е действащ и в селото идва свещеник от Батошевския мъжки манастир. Селото спада към Севлиевска духовна околия, която от своя страна принадлежи към Великотърновската епархия.

Съгласно традициите, съборът на селото се провежда в деня на храмовия празник, Димитровден. Допреди двадесетина-тридесет години съборът е повод за среща на родове, приятели и близки, но с течение на времето значението му като общоселско социално събитие значително намалява.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.