Васил Миков
| Васил Миков | |
| български археолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Археология |
Васѝл Мѝков Въ̀лов е български археолог – праисторик.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Миков учи в Брюксел, а впоследствие завършва история със специализация по география в Софийския университет.[3]
През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей (днес част от Националния археологически институт с музей при БАН). Научните му интереси обхващат: археологията, праисторията, етнографията, топонимиято и историческата география.[4] В продължение на своята активна научна дейност ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни райони на страната.
През 1924 – 1925 г. ръководи разкопките на Балбунарската селищна могила край Кубрат.[5] През 1935 г. извършва проучвания на Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско.[6] Година по-късно, през 1936 г., ръководи първите археологически разкопки на Карановската селищна могила – един от най-значимите праисторически обекти в България.[7]
Васил Миков е и един от основните изследователи на Деветашката пещера.[8] В периода 1926 – 1929 г. подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите край Дуванлии, а през 1931 г. и участва в изследванията на прочутата тракийска гробница при с. Мезек.[9]
От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в Археологически институт с музей при БАН. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.
През 1958 г. Васил Миков е поканен да стане член на Международния съюз по пра- и протоистория (Union Internationale des Sciences Préhistoriques et Protohistoriques – UISPP), което представлява признание за научния му принос в сферата на праисторията. През 1966 г. е избран за почетен член на Югославското археологическо дружество.[10]
Паралелно с научната си дейност Миков активно участва и в културната политика на страната – избран е за член на Комисията по изкуство и култура, където отговаря за опазване на паметниците на културата. Включен е и в редакционната колегия на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания“ към Българската академия на науките.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Васил Миков е автор на значителен брой научни публикации, обхващащи широк спектър от теми – от праистория и археология до етнография и историческа география. Сред трудовете му с особено значение се открояват:
- „Предисторически селища и находки в България“ (1933);
- „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935);
- „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943);
- „Античната гробница при Казанлък“ (1954).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Васил Миков
- ↑ Миков, Васил в Кратка българска енциклопедия, том 3, издателство на БАН, София, 1966, стр. 424.
- ↑ За образованието на Васил Миков вж. Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 17 – 19.
- ↑ Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 21 – 24.
- ↑ Васил Миков, „Разкопки при с. Кубрат, 1924–1925“, Известия на Народния музей, кн. 2 (1926): 35 – 48.
- ↑ Васил Миков, „Разкопки при с. Кубрат, 1924–1925“, Известия на Народния музей, кн. 2 (1926): 49 – 52.
- ↑ В. Миков, „Проучване на Карановската селищна могила“, Археология, т. 1 (1937): 12 – 25.
- ↑ Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 45
- ↑ Богдан Филов и В. Миков, Могилни разкопки при Дуванлии и Мезек (София: БАН, 1932).
- ↑ Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 65.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Василка Герасимова: 110 години от рождението на В. Миков. сп. „Археология“, кн. 3 – 4, 2000, 111 – 112.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения от и за Васил Миков в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
