Васил Миков

Васил Миков
български археолог
Роден	4 април 1891 г. Ябланица, Княжество България
Починал	13 август 1970 г. София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Народен археологически музей

Васил Миков Вълов е български археолог — праисторик.

Биография

Учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет.

През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей. Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и към етнографията, топонимията и историческата география. Ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на страната. Разкопава Балбунарската селищна могила до Кубрат през 1924 – 1925 г., Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско (1935) Провежда първите разкопки на Карановската селищна могила през 1936 г. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера. Подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите при Дуванлий (1926 – 1929) и Мезек (1931).

От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.

През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редакцията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.

Публикации

Автор на голям брой публикации, сред които по-съществено значение имат: „Предисторически селища и находки в България“ (1933), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943), „Античната гробница при Казанлък“ (1954) и др.

Литература

• Василка Герасимова: 110 години от рождението на В. Миков. сп. „Археология“, кн. 3-4, 2000, 111-112.

Външни препратки

• Произведения от и за Васил Миков в библиотеки (WorldCat Catalog)