Васил Миков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Миков
български археолог
Роден
Починал
13 август 1970 г. (79 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Народен археологически музей

Васил Миков Вълов е български археолог и праисторик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет.

През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей. Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и на етнографията, топонимията и историческата география. Ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на страната. Разкопава Балбунарската селищна могила до Кубрат през 1924-1925 г., Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско (1935) Провежда първите разкопки на Карановската селищна могила през 1936 г. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера. Подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите при Дуванлий (1926-1929) и в Мезек (1931).

От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.

През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редакцията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор на голям брой публикации, сред които по-съществено значение имат: „Предисторически селища и находки в България“ (1933), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943), „Античната гробница при Казанлък“ (1954) и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миков, Васил в Кратка българска енциклопедия, том 3, издателство на БАН, София, 1966, стр. 424

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Василка Герасимова: 110 години от рождението на В. Миков. сп. "Археология", кн. 3-4, 2000, 111-112.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]