Направо към съдържанието

Васил Миков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Миков
български археолог
Роден
Починал
13 август 1970 г. (79 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология

Васѝл Мѝков Въ̀лов е български археолог – праисторик.[2]

Васил Миков учи в Брюксел, а впоследствие завършва история със специализация по география в Софийския университет.[3]

През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей (днес част от Националния археологически институт с музей при БАН). Научните му интереси обхващат: археологията, праисторията, етнографията, топонимиято и историческата география.[4] В продължение на своята активна научна дейност ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни райони на страната.

През 1924 – 1925 г. ръководи разкопките на Балбунарската селищна могила край Кубрат.[5] През 1935 г. извършва проучвания на Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско.[6] Година по-късно, през 1936 г., ръководи първите археологически разкопки на Карановската селищна могила – един от най-значимите праисторически обекти в България.[7]

Васил Миков е и един от основните изследователи на Деветашката пещера.[8] В периода 1926 – 1929 г. подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите край Дуванлии, а през 1931 г. и участва в изследванията на прочутата тракийска гробница при с. Мезек.[9]

От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в Археологически институт с музей при БАН. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.

През 1958 г. Васил Миков е поканен да стане член на Международния съюз по пра- и протоистория (Union Internationale des Sciences Préhistoriques et Protohistoriques – UISPP), което представлява признание за научния му принос в сферата на праисторията. През 1966 г. е избран за почетен член на Югославското археологическо дружество.[10]

Паралелно с научната си дейност Миков активно участва и в културната политика на страната – избран е за член на Комисията по изкуство и култура, където отговаря за опазване на паметниците на културата. Включен е и в редакционната колегия на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания“ към Българската академия на науките.

Васил Миков е автор на значителен брой научни публикации, обхващащи широк спектър от теми – от праистория и археология до етнография и историческа география. Сред трудовете му с особено значение се открояват:

  1. Васил Миков
  2. Миков, Васил в Кратка българска енциклопедия, том 3, издателство на БАН, София, 1966, стр. 424.
  3. За образованието на Васил Миков вж. Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 17 – 19.
  4. Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 21 – 24.
  5. Васил Миков, „Разкопки при с. Кубрат, 1924–1925“, Известия на Народния музей, кн. 2 (1926): 35 – 48.
  6. Васил Миков, „Разкопки при с. Кубрат, 1924–1925“, Известия на Народния музей, кн. 2 (1926): 49 – 52.
  7. В. Миков, „Проучване на Карановската селищна могила“, Археология, т. 1 (1937): 12 – 25.
  8. Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 45
  9. Богдан Филов и В. Миков, Могилни разкопки при Дуванлии и Мезек (София: БАН, 1932).
  10. Георги Йорданов, Памет за археолога Васил Миков (София: Наука и изкуство, 1986), 65.
  • Василка Герасимова: 110 години от рождението на В. Миков. сп. „Археология“, кн. 3 – 4, 2000, 111 – 112.