Крамолин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крамолин
Общи данни
Население 462 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,873 km²
Надм. височина 385 m
Пощ. код 5429
Тел. код 067304
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 39431
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крамолин
Симеон Генов
(ПЗ)

Крамолин е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крамолин заема южният склон на хълм в края на Дунавската равнина и в началото на предпланините на Средна Стара планина. Географските му координати са 43°8' северна ширина и 25°5' източна дължина. Надморската височина е 385 м. и има около 760 жители.

Селото се намира на 29 км северно от общинския център Севлиево, на границата с общините Летница и Сухиндол; на 40 км източно от Ловеч, на 25 км от най-близката жп гара Павликени, на около 70 км западно от Велико Търново и на 56 км северозаподно от областния център Габрово. Землището на селото заема около 47 хил. дка земя, значителна част от която е обработваема (ниви, лозя, овощни градини), но също така и много гори и пасища. Средната надморска височина е около 400 м, най-високият връх е Стража – 520 м в северозападната част на селото, а най-ниската е 190 м – горите край язовир „Стамболийски“, който отстои на около 6 км югоизточно от селото. Климатът в селото е умереноконтинентален, няма резки температурни колебания и стихии. Пролетта и есента са сравнително топли, а през зимата вали сняг, но не е много сурова. Най-обилни валежи от дъжд има през май, а юли и август са най-горещи. При хубаво време има ясна видимост към Средна Стара планина на юг – от връх Бузлуджа на изток през Шипка, Триглав и Ботев.

Река Мъгъра, която се влива в язовир „Стамболийски“, е прорязала живописен дълбок пролом през скалите, с вирове и водопади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото се среща в турски регистри още от XV век, а за произхода на името се предполага, че идва от старобългарската дума „крамола“ – свада, война.

Култура и религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има читалище, библиотека, църква, училище и детска градина. Читалище „Напредък“ е отдавнашен културен център с местно значение – през 2007 г. навърши 120 години; с богата библиотека и пет певчески състава: мъжка вокална група, група за стари градски песни, детска вокална група, група за изворен фолклор, група за църковно-славянски песнопения. Активен член на УС на читалището е Борислава Мънкова. В местното Средищно училище от I до VIII клас се обучават децата от четири села на Севлиевска община – Крамолин, Агатово, Малък Вършец и Градище. Селската църква е построена след Освобождението на България върху основите на стара църковна постройка. Реставрирана е през 2004 – 2005 г. В селото живеят християни и мюсюлмани.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Археологичният обект „Градът“ се намира на 3,5 км югоизточно от селото. Там се открояват останки от крепостни стени, средновековни църкви и болярски замък. Естествената защита на местността е осигурена от 90-метрови отвесни скали, спускащи се към река Мъгър от север. Има достъп само от запад. В подножието на върха са разкрити три пещи за производство на строителна керамика. Археологически проучвания на местността са правени от специалистите в Историческия музей Севлиево през 80-те години на ХХ век. Предполага се, че крепостта е съществувала по времето на Второто българско царство – XII – XIV век. Крепостните съоръжения са градени от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Около останките на едната църква са разкрити останки от християнски некропол с над сто погребения. В момента има добре запазени стени с височина над три метра, сводове и основи на църкви. От скалния венец се отрива прекрасна гледка към долината на река Мъгър и язовир „Стамболийски“. Обекта се достига лесно по черен път, указан с табели. Има изградено място за пикник с навес и маса с пейки, но наблизо няма водоизточник за питейна вода.
  • В Крамолин фунционира уникален частен музей. Собственикът е събрал сечива, предмети от бита и други старинни вещи от българската история и е превърнал плевнята си в своеобразна изложбена зала. Сам той посреща гостите и разказва за произхода и предназначението на предметите. Можете да го посетите след предварителна уговорка.
  • Част от землището на село Крамолин попада в района на Деветашкото плато, където се срещат интересни карстови обекти: „Въртопите“ – понори с различна дълбочина, в дъното на които има подземни реки (които се чуват при по-висока вода) се намират сред нивите в посока Горско Сливово. Не са пригодени за туристически посещения.
  • Язовир „Александър Стамболийски“ е местност с много частни вили, почивни станции на фирми, места за риболов, възможности за водни спортове и плаж.
  • Язовир „Бритянов кат“ до скоро е използван за напояване, а сега този микроязовир е зарибен и предоставя възможности за риболов срещу заплащане. Намира се в посока Агатово, отбива се по черен път в дясно през сливовите градини.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сборът на селото се провежда ежегодно на Спасовден – обикновено през първите събота и неделя на юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Крамолин са родени:

Местна кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Плакенда – празнична крамолинска баница. Приготвя се по стара рецепта: замесеното тесто с точилка се разстила на синията във формата на кръг с дебелина един пръст. От средата към краищата с угрибката се нарязва на осем парчета, като по средата се оставя цял кръг, голям колкото тепсията, в която ще се пече. Всяко парче поотделно се разточва, слага се масло и сирене и се захлупва върху средния кръг. Накрая баницата се намазва с яйце и се пече.

Източници[редактиране | редактиране на кода]