Направо към съдържанието

Неделчо Кайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неделчо Кайков
български четник
Роден
1851 г.
Починал
27 юни 1912 г. (61 г.)

Неделчо Тинчев, наричан още Неделчо Кайков, по-късно известен и под псевдонима Комитата, е четник в Ботевата чета.

Неделчо Тинчев е роден в село Крамолин, Севлиевско през 1851 г. и има трима братя: Бельо, Павел и Гено. Липсва конкретна информация как попада в емиграция, но се знае, че бяга в Кралство Румъния заедно със съселянина си Кольо Гончев Петков[1], където опитва различни занаяти и се жени за Съба Дикова. Според нейни твърдения бракът им е бил ускорен и е сключен само месец преди Неделчо да отпътува с четата.

В личното тефтерче на Христо Ботев е записан на страница 45. След разгрома на четата Неделчо и другарят му Кольо Гончев търсят начин да се доберат до свободна Сърбия, но са забелязани и обградени в една пещера. Кольо е убит, а Неделчо попада в плен. Той скрива от съдебния състав истинското си име и е осъден на „вечни окови“ под името Неделчо Кънчов от несъществуващото село Гръмикло. Прекарва пет години в Диарбекир, където боледува, но доживява до амнистия[2]. Прибира се по море в българските земи, като според разказа му това става с помощта на с турска лодка „каик“ до Бургас, откъдето му е присвоено и ново фамилно име. Неговите спомени са записани от учителя Стефан Бянков от Крамолин и по-късно са публикувани във вестник „Балканско знаме“, Габрово (бр. 152 от 12 декември 1956 г.).

Според по-късни данни от негови наследници и роднини, Неделчо Кайков е свидетел на смъртта на Ботев от ръцете на свой четник, настъпила заради драматичен спор как да бъде продължен походът на бунтовниците[3].

Неделчо Кайков умира 27 юни 1912 след като му съобщават, че синът му Христо е загинал в Балканската война[4].

Паметна плоча във Варна

В Крамолин е издигнат паметник на ботевите четници К. Г. Пенков и Н. Т. Кайков, както и на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г.[5]

На 2 юни 2009 във Варна е открита улица и паметна плоча на името на Неделчо Кайков[6]