Батошево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Общи данни
Население 761 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22.145 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 5470
Тел. код 067303
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 2885
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Батошево
Росица Георгиева
(ГЕРБ)
Батошево в Общомедия

Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[1] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.

През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.

В землището на Батошево има два микроязовира.[2]

Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г., нараства до 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.

ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изградена от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антични находки[редактиране | редактиране на кода]

На височината „Градът" край селото има следи от късноантична крепост от V – VI век, възстановявана през XIII – XIV век.[1]

Средновековие и османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.[1]

През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.[1] Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.

Следосвобожденски период[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Населението на Батошево участва в Юнското въстание от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.[1]

Архивна документация[редактиране | редактиране на кода]

Във фондовете на Държавния архив Габрово[5] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

  • Списък на фондове от масив „K“:
– Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;
– Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;
Кредитна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;
– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище (1934 – 1944)
> Народна смесена прогимназия (1915 – 1934)
> Народно начално училище (1879 – 1915);
– Местна земеделско-стопанска задруга – с. Батошево, Габровско; фонд 743K; 1937 – 1950;
– Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – с. Батошево, Габровско; фонд 844K; 1921 – 1948;
– Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;
  • Списък на фондове от масив „С“:
– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско;[6][7] фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Горско индустриално поделение – с. Стоките, Габровско (1949 – 1955);
> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);
> Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);
> Дървообработващ завод „Митко Палаузов“ (1976 – 1990);
> Дружество с ограничена отговорност „Батой“ (1990 – 1991);
> Еднолично дружество с ограничена отговорност „Батой – МП“ (1991 – 1996);
> Еднолично акционерно дружество „Батой – МП“ (1996 – 1997);
> Акционерно дружество „Батой – МП“ (1997 – 2000);
– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ – с. Батошево, Габровско; фонд 249; 1949 – 1950; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Горско индустриално поделение „Кадемлия“ (1948 – 1949);
> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ (1949 – 1950);
– Държавно горско стопанство – с. Батошево, Габровско; фонд 407; 1947 – 1951; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Ревирно[8] лесничейство (1944 – 1947);
> Държавно горско стопанство (1948 – 1951);
– Народно читалище „Младежки труд“ – с. Батошево, Габровско; фонд 762; 1932 – 1973;
Потребителна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 907; 1936 – 1976; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Потребителна кооперация „Помогни си сам“ (1958 – 1976);
> Селкооп „Помогни си сам“ (1952 – 1958);
> Всестранна кооперация „Помогни си сам“ (1948 – 1952);
> Кредитна кооперация „Помогни си сам“ (1944 – 1948);
– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 1236; 1923 – 2006; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище (1944 – 1991);
> Основно училище „Кирил и Методий“ (1991 – 1992);
> Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (1992 – 2006);
– Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско; фонд 1246;[9] 1957 – 2016; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Дом за лица с тежки телесни и душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1956 – 1960);
> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1961 – 1962);
> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско (1962 – 2000);
> Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево, Габровско (2000–);
– Селскостопанска бригада – с. Батошево, Габровско;[10] фонд 1402; 1958 – 1990; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);
> Селскостопанска бригада (1988 – 1990).

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Батошево към 2020 г. е център на кметство Батошево[11][12], което обхваща селата Батошево, Карамичевци и Кастел.

В село Батошево към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Батошево
  • Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов.[18]
  • Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора.[19]
  • Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
  • Димитър Попкръстев (1888 – 1970) – Занимава се с краеведческа дейност – написва история на родното си село.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия "България", том 1, стр. 225, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30, към 2020 г.
  3. Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  5. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  6. http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 200, Държавно индустриално предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево
  7. http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 340; Окръжно управление по горите – Габрово
  8. Според т. 8 от § 1 в Допълнителните разпоредби на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, „ревир“ е ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена.
  9. http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 635; Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево
  10. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 314; АПК – с. Стоките
  11. Справка за събитията за кметство Батошево
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Батошево
  13. Детайлна информация за читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
  14. Информационна карта за 2019 г., читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
  15. Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Батошево
  16. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5470 Батошево
  17. НВИМ > Електронни регистри и каталози > Регистърът на Военните паметници; област Габрово, село Батошево
  18. Първият ректор – Йоаким Бакалов
  19. За Недю Александров
  20. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 734; Попкръстев, Димитър Попиванов (1888 – 1970)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]