Хирево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хирево
Общи данни
Население 121 души[1] (15 юни 2020 г.)
9,45 души/km²
Землище 12,798 km²
Надм. височина 356 m
Пощ. код 5451
Тел. код 06732
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 77253
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)

Хѝрево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Хирево се намира на около 10 km запад-югозападно от град Севлиево, 30 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 28 km югоизточно от град Ловеч. Разположено е в Предбалкана, в южното подножие на Микренските височини. На около 3 km южно тече река Видима. Южно от селото има микроязовири[2]

Общинският път GAB1164, минаващ през Хирево, води на изток към връзка с третокласния републикански път III-404 (Севлиево – Дебнево) и на запад през село Дамяново – към връзка с третокласния републикански път III-3505. Общинският път GAB3164 свързва югозападния край на селото също с път III-404.

Населението на село Хирево, наброявало 867 души при преброяването към 1934 г., намалява до 356 към 1985 г. и до 135 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2019 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 166 лица, за 149 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 13 – към „турска“, за 3 – към ромска и за едно не е даден отговор.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Училището в село Хирево е открито през 1890 г. като начално училище с една паралелка и четири слети класа. В началото не е имало училищна сграда, а учениците са се учили в частна къща, която общината е наемала всяка година. През 1894 г. е построена училищна сграда с четири класни стаи, но още през същата година това училище е изгоряло. Обучението е продължило отново в частни къщи до построяването на училище в 1906 г., в което обучението е продължило до 1922 г., когато на мястото на джамията се построява нова училищна сграда. От 1923 г. с откриването на прогимназиални класове училището става основно до 1959 г. (1961 г.), когато поради липса на ученици прогимназиалният курс е закрит и училището става начално, а учениците преминават към основното училище в село Сенник. От 1 септември 1973 г. училището се закрива и всички ученици учат в училището в Сенник.[5][6]

Църква[редактиране | редактиране на кода]

Освобождението заварва Хирево като предимно мюсюлманско село. Заселилите се в него българи до 1894 г. се черкуват в околните села Душево, Чадърлий, Дамяново, Градница. През 1895 г., в центъра на селото, на мястото на изгорялото училище, е завършен строежът на църквата „Свети Безсребърници Козма и Дамян“, която през същата година е осветена от Търновския митрополит Климент.[7]

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Народното читалище „Светлина“ в Хирево е основано на 10 януари 1910 г. В периода на войните 1913 – 1918 г.[8] дейността на читалището замира. През 1925 г. се прави опит да се възстанови читалището, но поради липса на средства и помещения опитът се проваля. Едва през 1928 г., когато се осигурява материална база за читалището, то официално е възобновено с 32 членове. След 1968 г. има отлив от читалищната дейност главно поради миграцията на на младите хора към града.[9][10]

Потребителна кооперация[редактиране | редактиране на кода]

Още преди 1910 г. в Хирево е основано дружество „Зора“, което набавя за общо ползване земеделски инвентар, доставя овощен посадъчен материал, семена, запознава населението с нововъведенията в земеделието, снабдява се с няколко парцела земя, която подготвя за маточник[11] за производство на подложки за облагородени лози. В периода на войните 1913 – 1918 г. дейността на дружеството замира, архивът му се изгубва, а името му се запазва в спомените на по-възрастните хора. Земята и инвентарът се наследяват от потребителната кооперация „Спасение“, която се явява като наследник на дружество „Зора“. Потребителната кооперация „Спасение“, село Хирево, се основава на 14 декември 1919 г. от 14 човека, като кредитно учреждение по подобие на кооперациите тип „Райфайзен“, под наименованието „Хиревско земеделско спестовно заемно сдружение“. Поради големите трудности, свързани с липсата на опитни ръководители и дейността на появилите се в селото лихвари и търговци, дружеството скоро се поставя в невъзможност да работи и след като три години подред взема решения да възстанови дейността си, фактически тя спира напълно. Дейността постепенно се възстановява от началото на 1929 г., когато настъпва световната икономическа криза. През 1931 г. се изменя уставът на дружеството и то се преименува на Кредитна кооперация „Спасение“. Дейността се активизира и разширява; през 1942 г. кооперацията започва работа по електрифицирането на селото и от август 1944 г. то е електрифицирано.[12] През периода 1948 – 1952 г. кооперацията има наименование Всестранна кооперация „Спасение“, през 1952 – 1958 г. – Селкооп „Спасение“ и през 1958 – 1980 г. – Потребителна кооперация „Спасение“.[13] От 1980 г. Потребителна кооперация „Спасение“ – село Хирево е включена в Районната потребителна кооперация със седалище село Градница като неин клон, а от 1988 г. преминава към Районната потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево.[14]

ТКЗС[редактиране | редактиране на кода]

Трудово кооперативно земеделско стопанство в село Хирево се основава на 1 февруари 1951 г. На 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Хирево, Сенник, Дамяново, Бериево, Градница, Млечево, Столът и Душево се обединяват в едно стопанство и тези осем стопанства образуват Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник. От 1 май 1978 г. стопанството в с. Хирево преминава към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – с. Градница и до 1989 г. поради промени в организацията има различни наименования като подразделение на АПК. От ноември 1989 г. по решение на учредително събрание на стопанството се взема решение да се изгради Колективно земеделско стопанство (КЗС), като с това се прекратява членството на стопанството в АПК – село Градница. През март 1990 г. общото събрание на стопанството взема решение, считано от 1 април 1990 г. стопанството да се преименува в Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Хирево. С решение на Габровския окръжен съд (Д.в. бр. 86 от 23.10.1992 г.) на законово основание ТКЗС – с. Хирево се прекратява и обявява в ликвидация и се определя ликвидационен съвет.[15] През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[16] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено от регистъра на окръжния съд.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Хирево към февруари 2021 г. е център на кметство Хирево.[17][18]

В село Хирево към 2021 г. има:

  • действащо читалище „Светлина – 1910“;[19][20]
  • православна църква „Свети свети безсребреници Козма и Дамян“;[21]
  • пощенска станция;[22]
  • пенсионерски клуб (Културен клуб на пенсионера).[23]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенчо Кулеков (1924 – 2017), български художник – илюстратор, роден в Хирево.
  • Иван Кулеков – български писател, роден през 1951 г. в Хирево.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Хирево, община Севлиево, поземлени имоти 77253.186.5, 77253.11.21 и 77253.69.78, язовири“, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен 8 септември 2018 
  3. Справка за населението на с. Хирево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Хирево, община Севлиево
  5. ИСДА, фонд 503К; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Хирево, Габровско (1890 – 1944); История на фондообразувателя
  6. ИСДА, фонд 1092; Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Хирево, Габровско (1944 – 1973); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  7. ИСДА, фонд 335К; Църковно настоятелство при църква „Св. Безсребърници“ – с. Хирево, Габровско (1895 – 1944); История на фондообразувателя
  8. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война.
  9. ИСДА, фонд 251К; Народно читалище „Светлина“ – с. Хирево, Габровско (1910 – 1944); История на фондообразувателя
  10. ИСДА, фонд 880; Народно читалище „Светлина“ – с. Хирево, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя
  11. Речник на българския език; 2. Маточник Градина със специално обработена почва, в която се отглеждат фиданки, лозови пръчки и др. за размножаване.
  12. ИСДА, фонд 301К; Кредитна кооперация „Спасение“ – с. Хирево, Габровско (1919 – 1944); История на фондообразувателя
  13. ИСДА, фонд 1245; Потребителна кооперация „Спасение“ – с. Хирево, Габровско (1945 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  14. ИСДА, фонд 1356; Районна потребителна кооперация (РПК) – с. Градница, ГАБРОВСКО (1980 – 1988); История на фондообразувателя
  15. ИСДА, фонд 337; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Хирево, Габровско (1951 – 1958; 1981 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  16. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  17. Справка за събитията за кметство Хирево
  18. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Хирево
  19. Детайлна информация за читалище „Светлина – 1910“, село Хирево, община Севлиево, област Габрово
  20. Информационна карта за 2019 г., читалище „Светлина – 1910“, село Хирево, община Севлиево, област Габрово
  21. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Хирево.
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5451 Хирево
  23. Вестник „Росица“; Основаха клуб по ръкоделие „Хиревки“ за мъдри женски занаяти, 23.02.2018; ключови думи: „пенсионерски клуб“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]