Йордан Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Заимов
български езиковед
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област история на българския език
Работил в Институт по български език при БАН
Семейство
Съпруга Василка Тъпкова-Заимова

Йордан Димов Заимов е български езиковед.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1921 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет. През 1950 г. се жени за Василка Тъпкова. Става професор по езикознание в Института по български език при БАН. Занимава се с проучвания в областта на българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика.

Умира на 11 декември 1987 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Местните имена в Пирдопско“ (1959 г.)
  • „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ (1967 г.)
  • „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година“ (1970 г.)
  • „Местните имена в Панагюрско“ (1977 г.)
  • „Български именник“ (1988 г.)
  • „Български водопис. А-Й – том 1“ (2012 г., посмъртно)
  • „Български водопис. К-Р – том 2“ (2012 г., посмъртно)
  • „Речник на съвременния български книжовен език“ (в 3 тома 1958 – 1959 г.), съставител,
  • „Български етимологичен речник. т. I – II“ (1971 – 1979 г.), съставител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]