Йордан Заимов
| Йордан Заимов | |
| български езиковед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 декември 1987 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | история на българския език |
| Семейство | |
| Съпруга | Василка Тъпкова-Заимова |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 април 1921 г. в София, в семейството на разградчанката Райна Йорданова Ненова (1885 – 1968) и Димо Димитров Заимов (1873 – 1954). Димо Заимов първоначално преподава гимнастика в Априловската гимназия в родния си град Габрово, после – в различни селища, като се пенсионира в училище „Тодор Минков“ в София. Известно време се занимава и с рекламна дейност в столицата. През 1907 г. пътува с велосипед до Лондон, за да посети Балканското изложение. [3]
Йордан Заимов завършва славянска филология в Софийския университет. През 1950 г. се жени за Василка Тъпкова. Става професор по езикознание в Института по български език при БАН. Занимава се с проучвания в областта на българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика.
Умира на 11 декември 1987 г. в София. При стогодишнината от смъртта му негови наследници издават архивен материал, включващ дневници и спомени.[4]
Неговият личен архивен фонд № 1352 [5] се съхранява в Централния държавен архив.
Дъщеря му Рая Заимова е професор, доктор на историческите науки, ръководила секция „Балканите XV-XIX век“ в Института за балканистика при БАН.[6]
Синът му Велислав Заимов е композитор.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]По-важни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Речник на съвременния български книжовен език“ (в 3 тома 1958 – 1959 г.), съставител,
- „Местните имена в Пирдопско“ (1959 г.)
- „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ (1967 г.)
- „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година“ (1970 г.)
- „Български етимологичен речник. т. I – II“ (1971 – 1979 г.), съставител.
- „Местните имена в Панагюрско“ (1977 г.)
- „Български именник“ (1988 г.)
- „Български водопис“ (в 3 тома 2012 г., посмъртно)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Тъпкова-Заимова, Василка. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав, fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Events.bg проф. Йордан Заимов - езиковед Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., events.bg.
- ↑ Йордан Заимов // Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. Посетен на 6 декември 2021.
- ↑ 150 години от рождението на Димо Заимов - основател на Колоездачното дружество в Габрово. Сайт darik.bg, посетен на 9 декември 2025 г.
- ↑ Заимов Й., Изкуството е любов (предговор и съставителство Рая Й. Заимова), София: Гутенберг, 2021, ISBN 978-619-176-202-6
- ↑ ЦДА, ф. 1352 Заимов, Йордан Димов (1921–1987) Посетен на 18 декември 2025 г.
- ↑ РАЯ ЗАИМОВА Сайт balkanstudies.bg, посетен на 9 декември 2025 г.
|