Плужна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Плужна
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.133° с. ш. 25.268° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Велико Търново)
Част от Предбалкан
Надм. височина Плужна 447,4 m

Плужна (или Плужненско плато) е плато във външната структурна ивица на Средния Предбалкан, Велико Търново, разположено между долините на река Росица и десният ѝ приток Негованка, западно продължение на Търновските височини.

Платото Плужна се издига между долините на реките Росица на запад и северозапад, която го отделя от Деветашкото плато и Негованка (десен приток на Росица) на изток, която пък го отделя от Търновските височини. На юг в района на село Горско Калугерово чрез ниска седловина се свързва с Крушевския рид на Севлиевските височини. По северното му подножие преминава условната граница между Предбалкана и Дунавската равнина.

Дължината на платото от запад на изток е 11-12 км, а ширината му — 7-8 км. Най-високата точка е връх Плужна (447,4 м), разположен в южната му част. Средната надморска височина е 300-400 м и билото му е наклонено на север. На запад, северозапад и изток склоновете му се спускат стръмно към съседните речни долини. Изградено е от долнокредни варовици и пясъчници, остатък от северното бедро на Търновската антиклинала. В южната част и по склоновете са запазени редки благуново-церови гори, а големи площи са заети от обработваеми земи.

Във вътрешността на платото е разположено село Вишовград, а по склонове му — Бяла река, Горско Калугерово, Емен и Красно градище.

От юг на север, през средата на платото, на протежение от 12 км преминава участък от третокласен път № 405 от Държавната пътна мрежа ДобромиркаПавликениСвищов.

Преди и след село Емен река Негованка образува два красиви каньона между платото Плужна на запад и Търновските височини на изток.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 376 – 377.