Луковит (община)

Луковит (община)
43.2, 24.167
	Луковит (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Ловеч
Площ	453.41 km²
Население	18 655 души
Адм. център	Луковит
Брой селища	12
Управление
Кмет	Иван Грънчаров ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (8); ДПС (4); Зелените (3); БСП (2);
	Луковит (община) в Общомедия

Община Луковит се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на област Ловеч. С площта си от 453,408 km² заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,98% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Угърчин;
на юг – община Тетевен и община Ябланица;
на запад – община Роман, област Враца;
на север – община Червен бряг и община Долни Дъбник, Област Плевен;
на североизток – община Плевен, Област Плевен.

Природни ресурси

Релеф

Преобладаващият релеф на общината е хълмистият. Територията ѝ попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан.

С изключение на районите разположени източно от долината на река Вит останалата част на община Луковит е заета от т.нар. Карлуковска хълмиста област, простираща се между долината на река Искър на запад, долината на река Вит на изток и Източна Батулска река (ляв приток на река Златна Панега) на юг. През средата на областта, в т.ч. и през общинския център град Луковит, от юг на север протича река Златна Панега. В югозападния ъгъл на общината, югозападно от село Беленци се намира най-високата ѝ точка 529 m н.в.

Източно от долината на река Вит се простират крайните западни части на ниските Угърчински височини с най-висока точка 375 m, разположена югоизточно от село Торос.

Минималната кота на община Луковит от 110 m н.в. и се намира в коритото на река Златна Панега, северно от град Луковит.

Води

През западната част на общината протича река Искър на протежение около 9 – 10 km с част от долното си течение. Тук реката образува забележителния Карлуковски пролом, който почти изцяло попада в пределите на общината. Склоновете на пролома са стъмни, на места отвесни осеяни с множество ниши и пещери – Темната дупка, Хайдушката пещера и др. Тук на десния отвесен бряг на реката, северно от село Карлуково е изграден и функционира Националния пещерен дом.

От юг на север, през средата на общината с почти цялото си течение протича пълноводната река Златна Панега (десен приток на Искър).

Източните части на община Луковит се отводняват от река Вит, която преминава през нея с част от средното си течение. Тя протича между Карлуковската хълмиста област на запад и Угърчинските височини на изток в дълбока, на места каньоновидна долина. При село Бежаново отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток река Каменица, заедно със своя десен приток Катунецка река.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	18 125	100,00
Българи	13 302	73,39
Турци	516	2,85
Цигани	2 776	15,32
Други	56	0,31
Не се самоопределят	117	0,65
Неотговорили	1358	7,49

Населени места

Има 12 населени места с общо население 16 371 жители към 15 декември 2023 г.^[2]

**Списък на населените места в община Луковит, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2023 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2023 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Бежаново	1208	60,937		Петревене	579	17,823
Беленци	388	25,705		Пещерна	52	5,992
Дерманци	1978	60,533		Румянцево	636	27,277	Блъсничево
Дъбен	61	13,211		Тодоричене	332	30,502
Карлуково	553	36,026		Торос	1252	42,497	Лазар Станево
Луковит	8750	89,115	Горни Луковит	Ъглен	582	43,790
				ОБЩО	16371	453,408	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 263/обн. 02.12.1898 г. – преименува с. Горни Луковит на с. Луковит и го признава за гр. Луковит;
МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. – преименува с. Блъсничево на с. Румянцево;
Указ № 506/обн. 1 януари 1954 г. – преименува с. Торос на с. Лазар Станево;
Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава колиби Бели камък, Беровци и Под зъба поради изселване;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дерманци и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Луковит;
Указ № 306/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Лазар Станево на с. Торос.

Транспорт

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

в западната част, по долината на река Искър, през Карлуковския пролом участък от 7,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
от север на юг, по долината на река Златна Панега – участък от 19 km от трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 88,4 km:

участък от 15,4 km от Републикански път I-3 (от km 134,4 до km 149,8);
участък от 22,3 km от Републикански път III-305 (от km 26,1 до km 48,4);
началният участък от 5,4 km от Републикански път III-306 (от km 0 до km 5,4);
началният участък от 20,3 km от Републикански път III-307 (от km 0 до km 20,3);
началният участък от 11 km от Републикански път III-3008 (от km 0 до km 11,0);
последният участък от 14 km от Републикански път III-3502 (от km 23,2 до km 37,2).