Община Червен бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Червен бряг
Map of Cherven bryag municipality (Pleven Province).png
Общи данни
Област Област Плевен
Площ 485.78 km²
Население 29 894 души
Адм. център Червен бряг
Брой селища 14
Управление
Кмет Данаил Вълов
(ПК „Тракия“, АБВ, БДЦ, РБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (9)
   ГОР (8)
   БСП (5)
   ДВИЖЕНИЕ ЗА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА (2)
   ДПС (2)
   За Община Червен бряг (2)
   ВМРО (1)
Сградата на общинската управа

Община Червен бряг е разположена в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Плевен. С площта си от 485,782 km2 заема 3-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,44% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на общината е равнинен на север и североизток и хълмист на юг. Територията ѝ е разположена на границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан, като тя условно преминава южно от селата Сухаче и Чомаковци, по северното подножие на възвишението Маркова могила и южно от село Телиш. На север от тази условна граница в пределите на общината се простират крайните югоизточни части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен и слабо хълмист, изцяло заето от обработваеми земи. В коритото на река Искър, североизточно от село Глава се намира най-ниската точка на общината – 62 m н.в.

Районът южно от тази граница попада в крайните североизточни части на Западния Предбалкан. Тук на територията на община Червен бряг попадат изцяло или частично три орографски единици. Западно от град Червен бряг и долината на река Искър се простират крайните, най-високи части на рида Дреновица. Югозападно от село Сухаче се издига най-високата му точка – 387,4 m н.в., която се явява и най-висока точка на общината. Южно от него в пределите на общината попадат крайните североизточни части на Каменополското плато, прорязано от каньоновидната долина на река Ръчене (ляв приток на Искър). Тук максималната височина е връх Виса (386,2 m), издигащ се югозападно от село Реселец, на границата с Община Роман. Северно от град Червен бряг и източно от долината на Искър над равнинния околен релеф се издига крайната североизточна издънка на Западния Предбалкан – възвишението Маркова могила с едноименния си връх от 285 m, разположен на 1,6 km северно от общинския център.

Земеделските земи обхващат 419 250 декара, а горския фонд – 57 413 декара.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Червен бряг е рака Искър, която протича през нея на протежение около 45 km с част от долното си течение. Реката навлиза в общината южно от село Реселец с долната част на Карлуковския пролом. Източно от селото тя излиза от пролома и минава западно от град Червен бряг. След това заобикаля от запад и северозапад възвишението Маркова могила, при село Чомаковци завива на североизток, протича покрай град Койнаре и село Глава и североизточно от последното напуска пределите на общината. На територията на община Червен бряг река Искър получава три по-големи притока: отляво – река Ръчене, вливаща се нея при село Реселец и Габарска река, вливаща се при село Чомаковци; отдясно – река Златна Златна Панега, вливаща се в Искър северозападно от град Червен бряг.

В общината са изградени няколко язовира най-голям от които е язовир „Телиш“, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи. В крайните северозападни и североизточни ъгли на общината попадат части от други два по-големи язовира – „Еница“ и „Горни Дъбник“.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Червен бряг има 37 защитени природни местности.

Природни забележителности:

  • Скалните образувания „Куклите“ в местността „Улея“ в землището на село Реселец;
  • Тектонския грабен „Калето“ в землището на село Реселец;
  • Водопада „Скока“ в землището на село Реселец;
  • „Хайдушката пещера“ в местността „Скока“ при село Девенци;
  • Скалния мост „Седларката“ в местността „Езерото“ в землището на село Ракита.

История[редактиране | редактиране на кода]

Населен преди повече от 7000 години, червенобрежкият регион е оживен център на живот и търговска дейност. През годините траки, римляни, гърци и българи са наричали тези земи свой дом.

Неолитните селища на Телиш, тракийските поселения в Чомаковци и Пипра, Зентокурту, римските градове при Реселец и Чомаковци, пътищата, мостовете, византийските крепости и пр. – минало, което създава уникалния дух на селищата от общината.

Град Червен бряг носи името на село Червени бряг, намиращо се на 3 km от града (днес Пети квартал). Село Червени бряг и неговата махала Добролък са стари средновековни селища, регистрирани в турски документи от 1431 година, сред 3-те села в състава на зиамета Реселец. През 16 в. съществуването на селището е документирано в регистрите за войнуци към кааза Нийболу (Никопол) като село Червени бряг. То се намирало в местността „Езерото“, на 1 km южно от града, където и до днес се прави оброк на св. Илия. Новото селища възниква на гола поляна преди 105 години, на 3 km от село Червени брег, в непосредствена близост до новоизградената жп линия. От първите дни на своето създаване то съществува като гарово селище. Първият влак спира на гара Червен бряг на 1 септември 1899 г. Гарово селище Червен бряг става град на 18 юли 1929 г.

В общината има категоризирани исторически паметници: 98 паметни плочи и 131 археологически обекти, 35 архитектурно-скулптурни паметници и 37 защитени природни обекти. За паметници на културата са обявени 6 братски могили на загинали руски войници в село Телиш и 1 възрожденска къща в с. Ракита.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 27 856 100,00
Българи 22 247 79,86
Турци 176 0,63
Цигани 1 077 3,87
Други 54 0,19
Не се самоопределят 110 0,39
Не отговорили 4 192 15,05

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината включва 14 селища с общо население 27 856 жители (към 1 февруари 2011 г.).[2]

Списък на населените места в Община Червен бряг, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бресте 408 25,471 Ракита 876 52,722
Глава 1290 21,230 Реселец 1028 32,598
Горник 1064 23,729 Рупци 1173 20,048
Девенци 654 27,276 Сухаче 684 26,787 Сухатче
Койнаре 3706 81,574 Телиш 1032 44,059
Лепица 453 17,907 Червен бряг 12822 40,760
Радомирци 1533 41,166 Чомаковци 1133 30,455 Чумаковци
ОБЩО 27856 485,782 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава населената местност Гара Червени бряг за гр. Червен бряг;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Чумаковци на с. Чомаковци;
  • Указ № 632/обн. 19.12.1950 г. – заличава с. Червени бряг и го присъединява като квартал на гр. Червен бряг;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Койнаре за с.гр.т. Койнаре;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Сухатче на с. Сухаче;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Койнаре за гр. Койнаре;
  • Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – отделя гр. Койнаре и селата Глава, Лепица и Сухаче от Врачански окръг и ги присъединява към Плевенски окръг.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Благоприятно географско местонахождение и много добре изградена транспортна инфраструктура. Богато разнообразие на природни условия – хълмисти и равнинни ландшафти; атрактивни ландшафтни форми; защитени територии и природни забележителности.

Добре изградена хидрографска мрежа със значителни водни количества – 19 006 дка водни течения и водни площи, част от които принадлежат на реките Искър и Златна Панега.

Наличие на нерудни полезни изкопаеми – мергели, глини и варовици. Липса на химически замърсени земи – цялата територия на общината е подходяща за производството на екологично чиста продукция.

Наличие на база и традиции в селскостопанското производство и хранително-вкусовата промишленост: 2 големи и 7 малки мелници; консервна фабрика; хлебозавод и фурни; мандра и млеко-събирателни пунктове. Учебни бази по селско стопанство, хранителни технологии и икономика – Професионална гимназия по земеделско стопанство „Ал. Стамболийски“ в с. Чомаковци, Професионална гимназия по хранителни технологии „Ю. Гагарин“ и Търговска гимназия „В. Априлов“ в гр. Червен бряг.

Наличие на обекти за културен, исторически, екстремен и екотуризъм на територията на общината и традиционни занаяти и обичаи. Разработени проекти в областта на туризма и проекти, свързани с възстановяване и реконструкция на туристически обекти.

Нов сграден фонд за болничната и доболничната помощ в Червен бряг. Център по хемодиализа, обслужващ и съседни общини.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават 2 участъка с обща дължина от 46.9 km от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 78,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ