Ракита (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.

Ракита
Общи данни
Население 880 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 52,722 km²
Надм. височина 231 m
Пощ. код 5998
Тел. код 06590
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 61950
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Цветан Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ракита
Нинчо Иванов
(ГЕРБ)

Ракѝта е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 41 km югозападно от гр. Плевен по главен път София-Русе, на територията на община Червен бряг. До с. Ракита може да се стигне с автомобилен транспорт, отбивайки се вдясно от разклона при село Радомирци община Червен бряг, на главен път София-Русе. Идвайки от Русе, трябва да се следва отбивката от главния път вляво след село Телиш, област Плевен. От селото има изход на второстепенен път за град Тетевен с нормална ширина и с добро асфалтово покритие.

Надморската височина е около 150-200 m, климатът не се различава от останалата част от региона. През селото не протичат реки. Има изграден малък изкуствен водоем-язовир, носещ името „Соватски дол“, намиращ се югоизточно от селото по пътя за гр. Тетевен, в гориста местност с преобладаваща дъбова гора.

Икономиката на селото не е добре развита, както и в останалата част от региона. Преобладаващ отрасъл е земеделието. В непосредствена близост до с. Ракита в североизточна посока има изградена ВЕЦ с инсталирана мощност 2x2,6 MW, която е собственост на частна фирма. Електроцентралата ползва вода от т.н. Витска напоителна система, която преминава през землището на Ракита.

Селото има сравнително добра инфраструктура – телефон БТК, мобилна връзка/М-Тел, Глобул/, вода (целогодишно), но с остаряла тръбопроводна мрежа. Уличната мрежа не е много добре развита, липсва канализация. Съществува редовен автобусен транспорт до градовете Червен бряг Ловеч и Плевен. От с. Телиш, което е на разстояние от 7 km, може да се направи връзка с пътнически влак в направленията София, Русе и Варна.

Населението е преобладаващо българско – 80%, а останалите 20% са роми. Българската част от населението е със стари християнски традиции. Съществува добре поддържан и ремонтиран източноправославен храм, функциониращо училище и детска градина (данните са от 2007 година).

История[редактиране | редактиране на кода]

Има данни за съществуване на училище още през 1850 година. Сега основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ има 79 ученици, разпределени в 6 паралелки. В Ракита още през 1894 година е открита прогимназия, в която се учат много ученици от околните селища. Това е първата прогимназия в района.

Читалището е основано през 1902-1903. Сегашният му наследник – читалище „Н. Й. Вапцаров“ няма собствена сграда, библиотеката му се помещава в сградата на кметството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Почитат се всички източноправославни празници. В селото има църква на името на св. Параскева /света Петка/. В края на октомври на Петковден е сбора на селото. Към 1893 г. в селото са живели и 38 помаци.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметници и исторически обекти:

  • три надгробни могили в землището на селото
  • антични селища в района на селото и в местността „Умника“
  • в покрайнините на селото в североизточна, източна и югоизточна посока е минавал римски път с калдъръм от редени камъни.
  • могилата – градище в местността „Черковното“
  • паметник на загиналите жители на Ракита във войните на ХХ в.
  • Паметна плоча на част от загиналите войни във войните – намира се в селското гробище
  • Паметен знак на артилерист от лейбгвардията, участвал в боевете при Телиш 24-28 октомври 1877 г.

Природни забележителности:

  • местността „Езерото“ с множество пещери и карстови извори. От там се снабдява селото с питейна вода целогодишно, тъй като водоизточника не пресъхва и през най-сушавите години.
  • скален мост „Седларката“. Малко по нагоре от Седларката се намира равна пеш – пещера, която започва сред полето във фуниевиден слог, така че не се вижда от пръв поглед. Дълга е повече от километър. Има стеснения и големи зали, множество сталагмити и сталактити, вътрешна река и пропаст. Водата на реката излиза на повърхността в пещерата под Седларката. През 60-те години там е имало мандра на ТКЗС на селото. По настоящем входа на пещерата в полето е засипан с пръст, за да се предотврати нещастен случай на деца влизащи в пещерата.
  • ракитска могила
  • цер в двора на Витан Тодоров
  • бяла черница на тротоара на ул. „Ал. Стамболийски“
  • бяла черница в двора на Марин Тодоров, ул. „Хр. Ботев“№35

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор, провеждащ се на Петковден по стар стил (последна събота и неделя на месец октомври).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Характерно церемониално откриване на годишния ловен сезон през месец август за ловни дружинки от с. Ракита и с. Горни Дъбник в местността „Чуките“, югоизточно от село Ракита.

Кухнята не се отличава от останалата част на региона, като преобладават и някои специфични ястия за селото, като:

  • Кросмач – характерното за него е, че се приготвя от последното за сезона на доенето овче мляко и е без сирене. Млякото се вари на водна баня със сол, като се бърка непрекъснато до сгъстяване. Сваля се от огъня и се бърка всеки ден една седмица после през ден докато се сгъсти и узрее. Когато е напълно готово се затваря в буркани като се държи на хладно място. Днес хората го стерилизират и така се ползва целогодишно.
  • Овча чорба (застроен курбан) – приготвя се от овче месо и овчи дреболии.
  • Лучник – постно ястие.
  • Пържено-постно лятно ястие от домати, лук, печени чушки и малка част зелени джанки.
  • Летен таратор – студено предястие от краставици, кромид лук, чесън, сварени и охладени зелени джанки заедно с бульона, копър и магданоз.
  • Кърначета – характерни за селото и ненадминати по вкусови качества (по рецепта на известния местен готвач Васил Изворски).
  • Печено на кална фурна или в трап цяло агне.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]