Направо към съдържанието

Горник

Горник
България
43.2879° с. ш. 24.042° и. д.
Горник
Област Плевен
43.2879° с. ш. 24.042° и. д.
Горник
Общи данни
Население1236 души[1] (15 март 2024 г.)
52,1 души/km²
Землище23,729 km²
Надм. височина140 m
Пощ. код5991
Тел. код06591
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ16540
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Червен бряг
Атанас Атанасов
(ССД; 2023)
Кметство
   кмет
Горник
Момчил Митов
(независим)

Го̀рник е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

Горник се намира на 35 км югоизточно от Бяла Слатина. Разположено е по склоновете на голям дол по течението на р. Барата, който пресича пряко левия долинен склон на р. Искър. Село е било част от административно-териториална единица каза Орехово преди Освобождението, в периода 1880 – 1882 г. е включено към околия Камено поле, в периода От 1882 – 1952 г. е попадало в границите на околия Бяла Слатина и от 1952 г. е част от окръг Плевен и община Червен бряг.[2]

Съседни населени места са Червен бряг (на изток), Реселец (на югоизток), Бресте (на юг), Габаре (на югозапад), Сухаче и Лепица (на запад), и Чомаковци (на север).

Към 1893 година в селото са живели 286 помаци.[3]

В землището на Горник има няколко неизследвани праисторически, тракийски, късноримски и средновековни селища и укрепления. Открити са също така 5 или 6 тракийски надгробни могили, датиращи вероятно от периода преди завладяването на земите от им.[2]

По всичко изглежда, че жителите на с. Горник са участвали в бунта против султанската власт в Бялослатинско през 1766 г.[2]

На Димитровден през 1877 г. е Освобождението на с. Горник от руските воини, водени от генерал-майор Клод Владимир, включващи гренадири и драгуни с четири оръдия и гвардейска конна артилерия. Горник е родно място на двама българи опълченци в Освободителната война.[2]

По диалект село Горник принадлежи към т.нар. западномизийски говор. Диалектът се отразява и на наименованията на селищата и географските обекти, от които наименования е видно, че селото е образувано много преди края на XIV в. и че е трайно обитавано, без продължителни прекъсвания.[2]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Не е известна точната година, в която е основано първото училище в Горник; предполага се, че неговата начална дата би трябвало да е около средата на XIX в.[2]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На Великден – „Селски празник на Самодейците“.

Селски оброк

  • На 7 май – на св. Иван Летни
  • На 10 юли – на св. Троица
  • На 20 юли – на св. Илия

Родови оброци

  • В местността Томанец на рода Станю Стоянов и на родовете Вутовци, Тодоринци и Христо Петков на Димитровден
  • В местността Върбовец на рода Кърджалиите (курбан правен от Георги Даскалов) на Гергьовден
  • В местността Гераните на рода Диковски на св. Иван Летни

Съборът на селото е на 7 май, след Гергьовден – 6 май. Кошията – надбягване с коне и магарета, се провежда на Тодоровден.

Географска ширина 24 градуса 02 минути 35 секунди, в часово време – 1 час 37 минути 21 секунди, географска дължина 43 градуса 17 минути 29 секунди.

Линейна скорост на точка от земната повърхност за с. Горник е 338,88 метра/секунда.

Скоростта на въртенето на Земята – Запад към Изток за с. Горник е 342,26 метра/секунда, за София-340 метра/секунда.

Отместване за 1 час за с. Горник е 10 градуса 27 минути 20 секунди по окръжността.

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.