Червен бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За общината вижте община Червен бряг. За селото в община Дупница вижте Червен брег.

Герб на Червен бряг
Червен бряг
Cherven Bryag Central Square.jpg
Централният площад със сградата на Община Червен бряг
България
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Област Плевен
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Червен бряг
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Общи данни
Население 13 818 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,76 km²
Надм. височина 190 m
Пощ. код 5980
Тел. код 0659
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 80501
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Данаил Вълов
(ПК „Тракия“, АБВ, БДЦ, РБ)
Червен бряг в Общомедия

Червѐн бря̀г е град в Северна България, административен център на община Червен брягобласт Плевен. Населението му е около 13 818 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнина – Оряховската и Белослатинската равнини. Дунавската равнина, на десния бряг на река Искър.

B покрайнините на града се намира природен парк Голеж.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Червен бряг е споменато за пръв път в османски данъчен регистър от 1430 година като Джервен брег. В средата на XVI век е регистрирано в османски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича. През XVI век е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу като село Червен бряг. Името на селището идва от червеникавата глина, добивана край него.

Съвременният град е създаден през 1899 година от Иво Попович и Марко Марков на 3 километра западно от селото като гара на строящата се железопътна линия София – Варна и през следващите години се превръща в оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. С Указ №402 по доклад на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град. Към него е присъединено и старото село Червен бряг, днес 5-и квартал – Източна зона.

В края на 60-те години край града е изграден голям военен завод за производство на бронирани машини – Машиностроителен комбинат „Девети май“, по-късно „Бета“ АД. След края на Студената война заводът ограничава дейността си и през 2009 година фалира.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Градът е център на община Червен бряг, която обхваща 485 km² и включва 14 селища, включително 2 града и 12 села.

Местни избори

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината развиват дейност 88 стопански субекти. Има девет по-големи дружества с държавен или частен капитал, 29 коооперативни с търговска и производствена дейност, 40 земеделски кооперации и сдружения, 4 общински фирми, 11 приватизирани фирми, цехове и поделения на външни за общината фирми. Успоредно с тях своята производствена и търговска дейност извършват 1 434 частни фирми, от които 953 в Червен бряг и 481 в кметствата.

По-значителните производствени предприятия са:

  • „Боряна“ – мъжки и дамски горни трикотажни облекла за износ за Западна Европа (предимно Германия).
  • Палфингер“ – подемни машини и съоръжения.
  • „Сирена Пешев“ – машиностроително предприятие
  • „ИТТ Австрия“ – Машиностроително предприятие
  • „Калинел“ – Шивашко преприятие прозизвеждащо продукти за IKEA. Калинел е най-големият работодател на територията на община Червен бряг
  • „Бар-Грил Ропотамо“ – хранително вкусова промишленост
  • „Ета.БГ“ – интернет и кабелна телевизия.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите на Тетевен, Луковит, Оряхово, Бяла Слатина и част от Ботевградско с главната железопътната линия София-Варна. Тук от нея се отделят второстепенната линия Червен бряг – Златна панега, а в миналото и закритата Червен бряг – Оряхово.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма „Свети Софроний Врачански“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[1]

В централната градска част се намира паметник на Васил Левски. Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност. Ежегодно в началото на септември се провежда Червенобрежки панаир – 3 дни с разнообразни културни, музикални и спортни събития. За 100-годишнината на града е написана песен по текст на Тончо Русев и в изпълнение на Веселин Маринов.

Състезанията за Купата на Червен бряг по волейбол и футбол се провеждат по време на празника на града. Отборите по хокей на трева „Локомотив Червен бряг“ за 12 и 14 годишни са ръководени от Николай Илиев.

Червен бряг е побратимен с град Таганрог, Русия.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]