Червен бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За селото в община Дупница вижте Червен брег.

Герб на Червен бряг
Червен бряг
Cherven Bryag Central Square.jpg
Централният площад със сградата на Община Червен бряг
Общи данни
Население 13 818 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,76 km²
Надм. височина 190 m
Пощ. код 5980
Тел. код 0659
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 80501
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Данаил Вълов
(ПК „Тракия“, АБВ, БДЦ, РБ)
Червен бряг в Общомедия

Червѐн бря̀г е град в Северна България, област Плевен. Административен център на Община Червен бряг и важен промишлен и транспортен център. Намира се на 58 км от Плевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е средновековно селище. За пръв път е споменат в най-ранния османски данъчен регистър от 1430 г. като Джервен брег (Червен бряг). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е било в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В средата на XVI в. е регистрирано в турски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича (бълг. Мраморница). През XVI в. е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу (Никопол) като село Червен бряг.

Градът е създаден през 1899 г. от Иво Попович и Марко Ненков и се оформя като железопътен и шосеен възел и оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. Град Червен бряг носи името на село Червен бряг, намиращо се на 3 км от града (днес 5-и Квартал – Източна зона). Червен бряг означава „бряг с червеникава глина“. С Указ №402 по доклада на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 г. гара Червен бряг се преименува в град Червен бряг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Искър. Градът е център на община, която обхваща 485 км² и включва 14 селища, в т.ч. 2 града и 12 села.

Червен бряг възниква на границата между най-обширната и най-плодородната част от Дунавската равнина, Оряховската и Белослатинската равнини, като важен железопътен и шосеен възел. Той е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите Тетевенски, Луковитски, Оряховски, Белослатински и част от Ботевградски с централната железопътна линия София-Варна.

Общината граничи с общините Луковит, Роман, Долни Дъбник, Кнежа и Бяла Слатина

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината развиват дейност 88 стопански субекти. Има девет по-големи дружества с държавен или частен капитал, 29 коооперативни с търговска и производствена дейност, 40 земеделски кооперации и сдружения, 4 общински фирми, 11 приватизирани фирми, цехове и поделения на външни за общината фирми. Успоредно с тях своята производствена и търговска дейност извършват 1 434 частни фирми, от които 953 в Червен бряг и 481 в кметствата.

По-значителните производствени предприятия са:

  • „Бета“ – машини и съоръжения за бита, селското стопанство и военната промишленост; най-голямото промишлено предприятие - Мъртво предприятие!
  • „Боряна“ – мъжки и дамски горни трикотажни облекла за износ за Западна Европа (предимно Германия) - Мъртво предприятие!
  • „Palfinger“ – подемни машини и съоръжения.
  • "Сирена Пешев" - машиностроително предприятие
  • "ИТТ Австрия" - Машиностроително предприятие
  • "Калиенл" - Шивашко преприятие прозизвеждащо продукти за IKEA. Калинел е най-големият работодател на територията на община Червен бряг
  • "Бар-Грил Ропотамо" - хранително вкусова промишленост
  • "Ета.БГ" - интернет и кабелна телевизия.

Отборите по хокей на трева „Локомотив Червен бряг“ за 12 и 14 годишни са ръководени от Николай Илиев.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В централната градска част се намира паметник на Васил Левски.
  • Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност.
  • B покрайнините на града се намира природен парк Голеж.

Иконостасът на храма „Свети Софроний Врачански“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Червенобрежки панаир – ежегодно в началото на м. септември; 3 дни с разнообразни културни, музикални и спортни събития.
  • Състезанията за Купата на Червен бряг по волейбол и футбол се провеждат по време на празника на града.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.