Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 22
Информация
Тип нормално междурелсие (1435 mm)
Статус без пътн. движение
Крайни гари Червен бряг, Зл. Панега
Започва от Червен бряг
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 9
Номер линия 22
Пусната 7 ноември 1965 г.
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ“ ЕАД
Дължина 33,600 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 70 km/h
Максимален наклон 11 ‰

Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 2.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1925 до 1934 г. е строена с бавни темпове като теснолинейна (760 мм). Дължината на линията е 65,6 km. По нея между гарите Дерманци и Брестница се намира и единственият тунел с дължина около 100 метра. Изградените части от линията са около 40 % от целия проект, след което строителството е спряно и по-късно преустановено окончателно.

Вече, през 19631965 г., след голяма реконструкция на стрелковата гърловина и изхода от гара Червен бряг, страна „Хумата“, е построена като нормална линия само до Златна Панега, а дължината ѝ е около 33 km.

Построена е основно за създаване на връзка на новопостроения циментов завод в село Златна Панега (втори по големина в България) с железопътната мрежа. Проектирането на линията е извършено от „Червен бряг – Тетевен Транс проект" през 1962 г. по задание на държавното стопанско обединение „Циментова промишленост“. Проучени са два варианта, единият от които предвижда връзка с централната железопътна линия София – Варна в гара Червен бряг, а другият – чрез гара Роман. Приема се по-изгодният първи вариант, който има и по-добри технико-икономически показатели, въпреки че е с по-голяма дължина.

Въпреки благоприятната възможност като профил за продължение строежа на железния път до Тетевен това не е направено. Пусната е в експлоатация на 7 ноември 1965 г. Линията е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 11 ‰.

Червен бряг – Златна Панега
BSicon CONTg.svg (Линия 2) София
BSicon XBHF-L.svgBSicon exKXBHFa-R.svg 0+000 (139+850) Червен бряг
BSicon ABZgl.svgBSicon eSTRl+r.svgBSicon exCONTfq.svg Линия 21 (Оряхово)
BSicon STR+l.svgBSicon KRZo.svgBSicon STRr.svg 140+997 мост под Жп линия 2
BSicon hSKRZ-Ea.svgBSicon CONTf.svg (Линия 2) Варна
BSicon hKRZWe.svg 0+629 мост над Зл. Панега (54 m)
BSicon SKRZ-G2.svg 3+750 неохраняем прелез
BSicon SKRZ-G2.svg 5+050 неохраняем прелез
BSicon eHST.svg 5+900 Рупци
BSicon SKRZ-G2.svg 8+794 неохраняем прелез
BSicon SKRZ-G2.svg 10+510 неохраняем прелез
BSicon eHST.svg 10+600 Радомирци
BSicon hKRZWae.svg 10+744 мост над Зл. Панега (18 m)
BSicon hKRZWae.svg 11+325 мост над Зл. Панега (48 m)
BSicon SKRZ-G2o.svg 11+835 мост над Път I-3 (34,2 m)
BSicon BHF.svg 15+554 Луковит
BSicon eHST.svg 19+600 сп. „Луковит“
BSicon hKRZWae.svg 16+708 мост над Зл. Панега (83 m)
BSicon SKRZ-G1o.svg 16+854 мост над общ. път (17 m)
BSicon SKRZ-G1o.svg 18+532 мост над общ. път (16 m)
BSicon SKRZ-G1o.svg 24+025 мост над общ. път (26 m)
BSicon eHST.svg 24+100 Тодоричене
BSicon SKRZ-G2.svg 25+269 неохраняем прелез
BSicon eHST.svg 25+300 Петревене
BSicon SKRZ-G2.svg 27+670 неохраняем прелез
BSicon eHST.svg 27+950 Румянцево
BSicon SKRZ-G2.svg 28+339 неохраняем прелез
BSicon SKRZ-G2.svg 30+288 неохраняем прелез
BSicon KBHFe.svg 33+346 Златна Панега

В днешни дни[редактиране | редактиране на кода]

Участъкът се обслужва от магистрални локомотиви серия 06.00 на депо Мездра и маневрени серия 55.00. Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г., а от 2009 е закрита и гара Златна Панега. Цялата линия е преобразувана на „Маневрен район на гара Червен бряг“ със съответните индустриални железопътни клонове в Луковит и Златна Панега.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.