Равна (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.

Равна
Общи данни
Население 174 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,14 km²
Надм. височина 265 m
Пощ. код 9235
Тел. код 05123
МПС код В
ЕКАТТЕ 61073
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Равна
Борислав Бойчев
(БСП)

Равна е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 752
1946 765
1956 610
1965 523
1975 518
1985 489
1992 326
2001 206
2011 149

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 149 100.00
Българи 148 99.32
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 0.67

Религии[редактиране | редактиране на кода]

християнство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастир „Св. Богородица“[редактиране | редактиране на кода]

Останките на средновековения укрепен манастир „Св. Богородица“ се намира в близост до ж.п. спирка Равна, на около 3 км северозападно от центъра на селото. Манастирът е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, като е разположен на малък хълм в северното подножие на крепостта в местност „Калето“ при село Черковна. От запад манастирът е защитен от малък десен приток на река Провадийска.

Крепостните стени обграждат манастира от всички страни и са с дебелина от 1.5 m, като затварят площ от 8 дка. Манастираът има два входа на северозападната стена и в югоизточния ъгъл. В северозападния ъгъл се забелязва голяма кула с неправилна форма, а на южната стена извън манастира е била долепена правоъгълна сграда, най-вероятно странноприемница.

Манастирът е уникален за българска и световна история. Неговото основаване е датирано от каменен надпис с точност- 23 април 889 г. основан от княз Борис I след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики. На основание открития археологически материал, археолозите предполагат, че това е манастира в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български Патриарх след връщането си от Константинопол и преди възкачването му на престола. В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. Също така са открити над 3200 рисунки всечени в стените на манастира. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо. Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. Руническото писмо е графична система, която се свръзва с прабългарите.

Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило-Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.

Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“. Изобразени са християнски светци, например Св. Василий и Св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни - елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание изданието на ЮНЕСКО да нарече манастира край Равна „каменна библиотека от Х век“, „първата българска езикова лаборатория“.

В манастира са разкрити църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите. [4]

Скални феномени[редактиране | редактиране на кода]

Множество скални феномени, един от които е „Пробитият камък“ [5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Честване на празника на селото „Маринден“ 30 юли. Също така и множество други празници, като се спазват всякакви традиции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България