Равна (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.

Равна
Общи данни
Население 174 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,14 km²
Надм. височина 282 m
Пощ. код 9235
Тел. код 05123
МПС код В
ЕКАТТЕ 61073
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Равна
Борислав Бойчев
(БСП)

Равна е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 752
1946 765
1956 610
1965 523
1975 518
1985 489
1992 326
2001 206
2011 149

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 149 100.00
Българи 148 99.32
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 0.67

Религии[редактиране | редактиране на кода]

християнство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастир „Св. Богородица“[редактиране | редактиране на кода]

Средновековеният укрепен манастир „Св. Богородица“ се намира в близост до гара Равна, на 2.87 km северозападно по права линия от центъра на село Равна. Манастирът е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, като е разположен на малък хълм в северното подножие на крепостта в местност „Калето“ при село Черковна. От запад манастирът е защитен от малък десен приток на река Провадийска.

Крепостните стени обграждат манастира от всички страни и са с дебелина от 1.5 m, като затварят площ от 8 дка. Манастираът има два входа на северозападната стена и в югоизточния ъгъл. В северозападния ъгъл се забелязва голяма кула с неправилна форма, а на южната стена извън манастира е била долепена правоъгълна сграда, най- вероятно странноприемница.

Манастирът е уникален за българска и световна история. Неговото основаване е датирано от каменен надпис с точност- 23 април 889 г. основан от княз Борис I след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики. На основание открития археологически материал, археолозите предполагат, че това е манастира в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български Патриарх след връщането си от Константинопол и преди възкачването му на престола. В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. Също така са открити над 3200 рисунки всечени в стените на манастира. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо. Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. Руническото писмо е графична система, която се свръзва с прабългарите.

Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило-Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.

Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“. Изобразени са християнски светци, например Св. Василий и Св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни - елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание изданието на ЮНЕСКО да нарече манастира край Равна „каменна библиотека от Х век“, „първата българска езикова лаборатория“.

В манастира са разкрити църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите. [4]

Скални феномени[редактиране | редактиране на кода]

Множество скални феномени, един от които е „Пробитият камък“ [5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Честване на празника на селото „Маринден“ 30 юли. Също така и множество други празници, като се спазват всякакви традиции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България