Градинарово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Градинарово
Общи данни
Население 827 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,69 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 9243
Тел. код 051252
МПС код В
ЕКАТТЕ 17508
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Градинарово
Симеон Андреев
(ГЕРБ)

Градинарово е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. До 1906 г. името на селото е Кьопеклий.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градинарово се намира на 17 км.на запад от Провадия.Землището на селото е 18 600 дка, от които обработваемата земя е около 12 000 декара. Пустеещи са бившите лозя на хълма"Дудувино"и части от местността „Сазлъка“, където подпочвените води са високи и това затруднява обработването на земята. На около 2 км.западно от селото тече р.Главница/Ана дере/, един от главните притоци на р.Провадийска.Релефът на селото е изцяло равнинен. Климатът е умерено континентален. Почвата е чернозем и преобладаващата категория на обработваемата земя е трета. На около 3 км от селото в посока северозапад се намират язовир „Снежина“ и средновековната крепост „Хамбарлъка“, а на 5 км западно е крепостта „Голям Асър“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селото са от ХVІ век/около 1573 г./като в официалните турски документи то фигурира като Кьопеклу.В данъчен регистър на джелепкешаните в кааза Провадия са записани имената на трима мюсюлмани от Кьопеклу-едри животновъди, които дължат данък на държавата в размер на 110 овце. По това време селото се намира на около 2 км южно от сегашното си местоположение, по левия бряг на селската река, близо до вливането и в р.Ана дере.

Предполага се, че в началото на ХVІІ в.селото се премества приблизително на днешното си място около естествения извор „Маслака“.В местността „Корийката“ на около 300 м северно от селото са открити християнски гробища. При извършване на комасацията през 1937 г.надгробните камъни са извадени и мястото е разработено.

По време на Руско-турската война от 1812 г.селото е опожарено от черкези и част от хората са избити. Останалите живи се спасяват с бягство, установяват се в Украйна и през 1813 г., заедно с изселници от с.Смядово, основават с.Криничное, Одеска област /2/ .До първата половина на ХІХ век преобладава турското население. След Руско-турската война 1828-1829 г., с идването на заселници от с. Ченге/Аспарухово/, с.Кюпрю кьой/Ивански/, с.Марковча и с.Кюлевча, българското население постепенно се увеличава.

Едни от най-старите родове в Градинарово, известни от началото на ХІХ в., са Узунгенчовите, Каражелезовите, Узунвеликовите, Коджахиньовите Карагяуровите, Курумитевите, Станкоолу, Серт Добревите, Сукуровите, Чолаковите, Чорбаджи Жековите.

Едновременно с построяването на църквата през 1865 г., в една стая на частна къща, в близост до храма, е открито и първото училище в Градинарово.Учителят е от с.Марковча-Вълчо Хинев.През учебната 1871/72 г. за пръв път в училището се обучават момичета.

По време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/ в Североизточна България не са водени бойни действия и тези територии/в частност Градинарово/придобиват свободата си след Берлинския конгрес-14.VІІ.1878 г.

Градинарово е в състава на община Кара Кьосе/от 1934 г.Черноок/, Провадийски окръг, Варненска губерния. За кмет на селото е назначен Жеко Железов/Чорбаджи Жеко/ -1878-1880 г. Градинарово става център на община през 1897 г.и за общински кмет е избран Велико Маринов/Узун Велико/, а общински съветници са местните общественици Бакал Михал, Ангел Димитров, Даскал Желез, Митьо Ненов и Терзи Драгий.Общината се помещава в специално построена за целта сграда в североизточния край на селото, близо до тогавашната джамия.В периода 1914-1936 г.общината се помещава в частни къщи, тъй като сградата и се преустройва в училище, поради откриване на прогимназия и нарастване броя на учениците. През 1936 г.е построена модерна за времето двуетажна сграда за община, в която и сега се помещава кметство Градинарово.

В средата на 1905 г. се провежда допитване до жителите на Кюпеклий относно ново име на селото. Промяната се налага заради не твърде благозвучното турско наименование /в превод – Кучешко село/. Очертават се две мнения за наименование на селото:

  1. Средец – тъй като селото е естествен административен и стопански център на околните села и
  2. Градинарово – поради големия брой зеленчукови градини край селската река.

Прието е второто предложение, инициирано от учителя Николай Киселов.

Името на селото е променено с Указ №368/06.02.1906., публикуван в Държавен вестник от 8.02.1906 г.

През 1908 г. в Градинарово, по инициатива на местните общественици Димитър Куртев, Никола Радев, Желез Терзидрагиев и др., е учредена кредитна кооперация „Орало“, чиято основна цел е подпомагане на член-кооператорите с преференциални заеми, стимулирайки тяхната стопанска дейност.В края на 20-те години на ХХ в. е построена сграда, наречена „Кооперативен дом“ с помещения за канцелария, магазин и кафене. През 1935 г. кооперацията закупува вършачка и трактор и срещу заплащане в натура/пшеница и ечемик/извършва услугата вършитба.

През 1908 г., вследствие на водената държавна политика в областта на здравеопазването, в Градинарово е назначен медицински фелдшер-Денчо Станев, чийто кабинет се помещава в частна къща. По време управлението на БЗНС се построява сграда за амбулатория и са назначени хуманен лекар, акушерка и ветеринарен лекар/1923 г./

В периода 1956-1968 г. в Градинарово функционират малка болница с 20 легла, родилен дом и аптека. Назначени са двама лекари, две медицински сестри, акушерка, стоматолог, фармацевт и помощен персонал-домакин, 2 санитари и шофьор на линейка

Комасацията на земята е извършена през 1937 г. ТКЗС е основано през 1950 г. от 38 учредители. Председател на УС е Никола Георгиев Коларов, а членове Георги Николов, Лазар Иванов, Георги Ангелов и Ив. Бешевлиев.

В местността „Демерджийца“ през 1959 г.се изгражда микроязовир, но поради недостатъчно укрепване на изкопите, на 7.ІV.1959 г.се свличат земни маси и загиват 7 човека. Съоръжението отдавна не се използва, а в подножието на стената има паметна плоча за трагичното събитие.

През 1960 г. е построен нов двуетажен търговски комплекс с магазини за хранитепни и промишлени стоки, сладкарница и ресторант.

На 2.ІХ.1987 г. в центъра на селото е открит паметник на двадесет и осемте градинаровци, загинали за свободата, независимостта и обединението на Родината.

На Архангеловден се чества патронът на местната църква Св.Архангел Михаил и се провежда общоселски сбор.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Архангел Михаил“, осветена 1865 г. Настоящата сграда на църквата е построена през 1880 г., а камбанарията, която е отделно от църквата – през 1890 г.Пръв свещеник е о.Кателий-1866-1868 г.
  • Читалище „Надежда“, основано 1901 г. Пръв библиотекар е Георги Дончев, един от учредителите на читалището. Основната сграда е построена в периода 1929-1932 г., в края на 60-те години е извършено преустройство на сцената, направен е амфитеатрален салон и са изградени нови гримьорни, а в периода 1972-1974 г. лицевата част на сградата е преустроена като са изградени нова просторна читалня, стационарна кинокабина, помещения за клубове и столова. През 60-те и 70-те години на ХХ в., с активното участие на Ганчо Маринов/читалищен секретар/, Рашко Генчев/учител по български език и секретар на СОНС/, Хриска Златева, Иван Бъчваров, Донка Бъчварова и много от местните учители функционират самодеен театрален състав, женски хор, битова фолклорна група и танцов състав.
  • Училище, основано през 1865 г. Инициатори и първи организатори на просветното дело са св. Мирчо Вичев, Злати Койчев, Димитър Жеков и Никола Недев.На 18.V.1973 г. под ръководството на учителя Димо Белев пред родителите и обществеността на селото е проведен тържествено първият годишен изпит. Първите местни учители са св. Мирчо Вичев, Даскал Желез и Добри Христов.След Освобождението училището е преместено в две нови стаи, построени за тази цел. На 1.ІХ 1905 г. е открита нова училищна сграда, просъществувала до 2000 г. Настоящото училище е изградено на два етапа в периода 1980-1990 г.

Пощенска станция-открита на 4.ІІ.1930 г.с ръководител Фердинанд Даскалов

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1245
1946 1301
1956 1216
1965 1126
1975 984
1985 865
1992 878
2001 847
2011 807

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 807 100.00
Българи 139 17.22
Турци 22 2.72
Цигани 635 78.68
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 7 0.86

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Марин Чолаков (23.VІ.1871 -23.ХІІ 1957) – български революционер, деец на ВМОРО[4], активен общественик, кмет на с.Градинарово /1915-1918 г./
  • Милко Коларов /1946/ композитор, диригент
  • Нелко Коларов /1959/ композитор
  • Рашко Генчев /1932-2011/-учител, общественик, тетрален самодеец/1965-1973/, поставил с голям успех пиесите"Гераците","Боряна" и др., секретар на ИК на СОНС – Градинарово/1964-1973/, като по това време селото е благоустроено, директор на ОУ"Св.св.Кирил и Методий"с.Градинарово/1984-1992/. Автор на краеведческото изследване „Страници от миналото на с.Градинарово“ 2000 г.Варна. Носител на значки и грамоти „Отличник“на Комитета за изкуство и култура/1976 и 1981 г./
  • Ганчо Маринов-общественик, театрален самодеец, секретар на НЧ"Надежда"Градинарово, носител на орден"Кирил и Методий ІІ степен за цялостен принос /1976/
  • Никола Г.Радев – активен член на БЗНС, кмет на Градинарово`/1934 и 1947-1950/, инициатор за построяване на сградите на Ветеринарна лечебница и Лесничейство,
  • Доц.д.т.н Александър Бешевлиев-преподавател във ВМЕИ-Варна, рационализатор
  • Божанка Великова /1948/ народна певица
  • Георги Дончев-член на БЗНС, общественик, народен представител в ХХІ ОНС/9.ХІІ.1923-15.ІV.1927/от листата на БЗНС
  • Ефрейтор Никола Михалев Бакалов /1892-4.Х.1916 г./достойно изпълнил гражданския си и военен дълг. Загинал в бой край село Амузачи, Добруджа. Днес неговото име носи с.Бараклар, общ. Крушари, област Добрич
  • Добри Койчев /ок.1850-1876 г./ – Ботев четник
  • Марийка Момчева – учителка, директор на НОУ с.Градинарово – 1926-1956 г., активна общественичка
  • Бянка Драгиева – първата жена учителка в Сърта, завършва Педагогическо училище в Шумен
Живели и работили в Градинарово
  • Николай Киселов – роден в Русе, учител в Градинарово, основен инициатор за смяна на името на селото от Кюпеклий на Градинарово, през 1906 г.
  • Георги Хаджи Колев – общественик, окръжен съветник

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Рашко Генчев, „Страници от миналото на с.Градинарово“ Варна, 2000 г.
  • Енциклопедия „България“ т.V, стр.447 – Преселвания

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Градинарово, община Провадия, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 4 януари 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр.62-63.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България