Градинарово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Градинарово
Общи данни
Население 827 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,69 km²
Надм. височина 81 m
Пощ. код 9243
Тел. код 051252
МПС код В
ЕКАТТЕ 17508
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Градинарово
Симеон Андреев
(ГЕРБ)

Градинарово е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. До 1906 г. името на селото е Кьопеклий.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градинарово се намира на 17 км.на запад от Провадия.Землището на селото е 18 600 дка, от които обработваемата земя е около 12 000 декара.Пустеещи са бившите лозя на хълма"Дудувино"и части от местността "Сазлъка",където подпочвените води са високи и това затруднява обработването на земята.На около 2 км.западно от селото тече р.Главница/Ана дере/,един от главните притоци на р.Провадийска.Релефът на селото е изцяло равнинен.Климатът е умерено континентален.Почвата е чернозем и преобладаващата категория на обработваемата земя е трета.На около 3 км от селото в посока северозапад се намират язовир "Снежина" и средновековната крепост "Хамбарлъка", а на 5 км западно е крепостта "Голям Асър".

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селото са от ХVІ век/около 1573 г./като в официалните турски документи то фигурира като Кьопеклу.В данъчен регистър на джелепкешаните в кааза Провадия са записани имената на трима мюсюлмани от Кьопеклу-едри животновъди,които дължат данък на държавата в размер на 110 овце.По това време селото се намира на около 2 км южно от сегашното си местоположение,по левия бряг на селската река,близо до вливането и в р.Ана дере.

Предполага се, че в началото на ХVІІ в.селото се премества приблизително на днешното си място около естествения извор "Маслака".В местността "Корийката" на около 300 м северно от селото са открити християнски гробища.При извършване на комасацията през 1937 г.надгробните камъни са извадени и мястото е разработено.

По време на Руско-турската война от 1812 г.селото е опожарено от черкези и част от хората са избити.Останалите живи се спасяват с бягство, установяват се в Украйна и през 1813 г.,заедно с изселници от с.Смядово,основават с.Криничное,Одеска област /2/ .До първата половина на ХІХ век преобладава турското население.След Руско-турската война 1828-1829 г.,с идването на заселници от с. Ченге/Аспарухово/, с.Кюпрю кьой/Ивански/,с.Марковча и с.Кюлевча,българското население постепенно се увеличава.

Едни от най-старите родове в Градинарово,известни от началото на ХІХ в., са Узунгенчовите,Каражелезовите,Узунвеликовите,Коджахиньовите Карагяуровите,Курумитевите,Станкоолу,Серт Добревите,Сукуровите,Чолаковите,Чорбаджи Жековите.

Едновременно с построяването на църквата през 1865 г.,в една стая на частна къща, в близост до храма, е открито и първото училище в Градинарово.Учителят е от с.Марковча-Вълчо Хинев.През учебната 1871/72 г. за пръв път в училището се обучават момичета.

По време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/ в Североизточна България не са водени бойни действия и тези територии/в частност Градинарово/придобиват свободата си след Берлинския конгрес-14.VІІ.1878 г.

Градинарово е в състава на община Кара Кьосе/от 1934 г.Черноок/,Провадийски окръг,Варненска губерния.За кмет на селото е назначен Жеко Железов/Чорбаджи Жеко/ -1878-1880 г. Градинарово става център на община през 1897 г.и за общински кмет е избран Велико Маринов/Узун Велико/,а общински съветници са местните общественици Бакал Михал, Ангел Димитров, Даскал Желез, Митьо Ненов и Терзи Драгий.Общината се помещава в специално построена за целта сграда в североизточния край на селото,близо до тогавашната джамия.В периода 1914-1936 г.общината се помещава в частни къщи,тъй като сградата и се преустройва в училище,поради откриване на прогимназия и нарастване броя на учениците.През 1936 г.е построена модерна за времето двуетажна сграда за община,в която и сега се помещава кметство Градинарово.

В средата на 1905 г.се провежда допитване до жителите на Кюпеклий относно ново име на селото.Промяната се налага заради не твърде благозвучното турско наименование/в превод -Кучешко село/. Очертават се две мнения за наименование на селото : 1/ Средец- тъй като селото е естествен административен и стопански център на околните села и 2./ Градинарово-поради големия брой зеленчукови градини край селската река. Прието е второто предложение, инициирано от учителя Николай Киселов.

Името на селото е променено с Указ №368/06.02.1906.,публикуван в Държавен вестник от 8.02.1906 г.

През 1908 г. в Градинарово, по инициатива на местните общественици Димитър Куртев,Никола Г.Радев,Желез Терзидрагиев и др.,е учредена кредитна кооперация"Орало", чиято основна цел е подпомагане на член-кооператорите с преференциални заеми,стимулирайки тяхната стопанска дейност.В края на 20-те години на ХХ в.е построена сграда,наречена"Кооперативен дом"с помещения за канцелария,магазин и кафене.През 1935 г.кооперацията закупува вършачка и трактор и срещу заплащане в натура/пшеница и ечемик/извършва услугата вършитба.

През 1908 г.,вследствие на водената държавна политика в областта на здравеопазването,в Градинарово е назначен медицински фелдшер-Денчо Станев,чийто кабинет се помещава в частна къща.По време управлението на БЗНС се построява сграда за амбулатория и са назначени хуманен лекар,акушерка и ветеринарен лекар/1923 г./

В периода 1956-1968г.в Градинарово функционират малка болница с 20 легла,родилен дом и аптека.Назначени са двама лекари,две медицински сестри,акушерка,стоматолог, фармацевт и помощен персонал-домакин, 2 санитари и шофьор на линейка

Комасацията на земята е извършена през 1937 г.

ТКЗС е основано през 1950 г. от 38 учредители.Председател на УС е Никола Георгиев Коларов,а членове Георги Николов,Лазар Иванов,Георги Ангелов и Ив.Бешевлиев.

В местността "Демерджийца" през 1959 г.се изгражда микроязовир, но поради недостатъчно укрепване на изкопите, на 7.ІV.1959 г.се свличат земни маси и загиват 7 човека.Съоръжението отдавна не се използва,а в подножието на стената има паметна плоча за трагичното събитие.

През 1960 г.е построен нов двуетажен търговски комплекс с магазини за хранитепни и промишлени стоки,сладкарница и ресторант.

На 2.ІХ.1987 г.в центъра на селото е открит паметник на двадесет и осемте градинаровци,загинали за свободата,независимостта и обединението на Родината.

На Архангеловден се чества патронът на местната църква Св.Архангел Михаил и се провежда общоселски сбор.

Обществени институции

  • Църква „Архангел Михаил“, осветена 1865 г. Настоящата сграда на църквата е построена през 1880г.,а камбанарията,която е отделно от църквата -през 1890 г.Пръв свещеник е о.Кателий-1866-1868 г.
  • Читалище „Надежда“, основано 1901 г. Пръв библиотекар е Георги Дончев,един от учредителите на читалището.Основната сграда е построена в периода 1929-1932 г,,в края на 60-те години е извършено преустройство на сцената,направен е амфитеатрален салон и са изградени нови гримьорни,а в периода 1972-1974 г.лицевата част на сградата е преустроена като са изградени нова просторна читалня,стационарна кинокабина,помещения за клубове и столова.През 60-те и 70-те години на ХХ в.,с активното участие на Ганчо Маринов/читалищен секретар/,Рашко Генчев/учител по български език и секретар на СОНС/,Хриска Златева,Иван Бъчваров,Донка Бъчварова и много от местните учители функционират самодеен театрален състав,женски хор,битова фолклорна група и танцов състав.

. Училище,основано през 1865 г. Инициатори и първи организатори на просветното дело са св.Мирчо Вичев,Злати Койчев,Димитър Жеков и Никола Недев.На 18.V.1973 г.под ръководството на учителя Димо Белев пред родителите и обществеността на селото е проведен тържествено първият годишен изпит.Първите местни учители са св.Мирчо Вичев,Даскал Желез и Добри Христов.След Освобождението училището е преместено в две нови стаи,построени за тази цел.На 1.ІХ1905 г.е открита нова училищна сграда,просъществувала до 2000 г.Настоящото училище е изградено на два етапа в периода 1980-1990 г.

Пощенска станция-открита на 4.ІІ.1930 г.с ръководител Фердинанд Даскалов

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 245
1946 1 301
1956 1 216
1965 1 126
1975 984
1985 865
1992 878
2001 847
2011 807

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 807 100.00
Българи 139 17.22
Турци 22 2.72
Цигани 635 78.68
Други  ?  ?
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 7 0.86

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени:

1. Марин Чолаков (23.VІ.1871 -23.ХІІ 1957) - български революционер, деец на ВМОРО[4],активен общественик,кмет на с.Градинарово /1915-1918 г./

2. Милко Коларов /1946/ композитор,диригент

3. Нелко Коларов /1959/ композитор

4. Рашко Генчев /1932-2011/-учител,общественик,тетрален самодеец/1965-1973/,поставил с голям успех пиесите"Гераците","Боряна" и др.,секретар на ИК на СОНС- Градинарово/1964-1973/,като по това време селото е благоустроено, директор на ОУ"Св.св.Кирил и Методий"с.Градинарово/1984-1992/. Автор на краеведческото изследване"Страници от миналото на с.Градинарово"2000 г.Варна. Носител на значки и грамоти "Отличник"на Комитета за изкуство и култура/1976 и 1981 г./

5. Ганчо Маринов-общественик,театрален самодеец,секретар на НЧ"Надежда"Градинарово, носител на орден"Кирил и Методий ІІ степен за цялостен принос/1976/

6 .Никола Г.Радев-активен член на БЗНС, кмет на Градинарово`/1934 и 1947-1950/, инициатор за построяване на сградите на Ветеринарна лечебница и Лесничейство,

7 .Доц.д.т.н Александър Бешевлиев-преподавател във ВМЕИ-Варна,рационализатор

8 .Божанка Великова/1948/ народна певица

9. Георги Дончев-член на БЗНС,общественик,народен представител в ХХІ ОНС/9.ХІІ.1923-15.ІV.1927/от листата на БЗНС

10.Ефрейтор Никола Михалев Бакалов /1892-4.Х.1916 г./достойно изпълнил гражданския си и военен дълг.Загинал в бой край село Амузачи,Добруджа.Днес неговото име носи с.Бараклар,общ.Крушари,област Добрич

11.Добри Койчев/ок.1850-1876 г./-Ботев четник

12.Марийка Момчева-учителка, директор на НОУ с.Градинарово-1926-1956 г., активна общественичка      

13.Бянка Драгиева-първата жена учителка в Сърта,завършва Педагогическо училище в Шумен 

14.Вичо Попов     

Живели и работили в Градинарово:

1.Николай Киселов-роден в Русе,учител в Градинарово,основен инициатор за смяна на името на селото от Кюпеклий на Градинарово,през 1906г.

2.Георги Хаджи Колев-общественик,окръжен съветник

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Генчев,Рашко."Страници от миналото на с.Градинарово"Варна,2000 г.
  • Енциклопедия "България"т.V,стр.447-Преселвания

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „Справка за населението на село Градинарово, община Провадия, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 4 януари 2017.
  2. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 4 януари 2017.
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 януари 2017.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр.62-63.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България