Славейково (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Славейково.

Славейково
Общи данни
Население 412 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,678 km²
Надм. височина 100 – 199 m
Пощ. код 9247
Тел. код 05122
МПС код В
ЕКАТТЕ 66963
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Славейково
Михаил Терзиев
(ДПС)

Славейково е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Турското име на селото е Дамналъ (Damnalı).

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в равнинна и равнинно-хълмиста област. Близки са селата Черноок, Градинарово, Друмево, Блъсково.

Селото е заобиколено от гори, срещат се широколистна и иглолистна растителност.

Почвата е изключително плодородна – чернозем.

Разделено е на три махали – Долно, Средно и Горно.

Славейково е напълно електрифицирано – 16.04.1961 г.

Водоснабдяване – централен водопровод. Съществуват и кладенци, а също така са запазени и селските чешми с каменни корита. В Долно Славейково се намира и чешма с лековита минерална вода.

Общественият транспорт свързва селото с околните села и гр. Провадия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е със дълголетна история, създадено още по Османско време. Османското име на селото е Damnalı. Населението е смесено – жителите са християни и мюсюлмани, които съжителстват мирно и се уважават взаимно.

Къщите са иззидани от камък и са с високи дървени порти. Селскостопанските постройки са направени от кирпич.

В Горно Славейково се намира черквата. Всяка от трите махали има собствен универсален магазин. В Горно Славейково дълго време собственик на магазина е бил Ради Костов.

В Средно Славейково се намира основното училище, което се посещава от деца от трите махали.

В това училище са работили фамилията Блага и Спас Димови. Те са започнали дейността си, веднага след завършване на университет и са посветили целия си живот, грижейки се за образованието на няколко поколения деца от с.Славейково.

Спас Димов започва като учител по физика и математика, а впоследствие става директор на училището. Съпругата му Блага Димова е била начална учителка.

Фамилията Пенчеви също е дала много за образователната система.

Кметството се намира също в Средно Славейково. Там е имало кино и селска пекарна, която е обслужвала и трите махали. Също така читалище с богата библиотека, джамия (обновена през 2014 г.), здравна служба, магазини, кафене.

През селото минава малка рекичка, която допълва очарованието му.

В Средната махала е съществувала и мандра, която е изкупувала млякото от трите махали.

Почвата е изключително плодородна, имало е много бостани, пиперници, лозя, царевица, слънчоглед, зеленчукови и овощни градини.

През последните години се наблюдава засилено обезлюдяване на селото.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 993
1946 1 846
1956 1 633
1965 1 390
1975 1 104
1985 871
1992 711
2001 578
2011 413

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 413 100.00
Българи 132 31.96
Турци 238 57.62
Цигани 3 0.72
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 40 9.68

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство - официална религия в Република България.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорните традиции са се спазвали дълги години от жителите на селото – коледари, кукери и конни надбягвания на Тодоров ден, а през топлите месеци хората са предпочитали прохладата на Балкана, където са се събирали да пеят български народни песни и играят хора.

В Балкана има пещера, известна с обитателя си – кафява мечка, която е отглеждала там малките си. Друга забележителност е „Орловата дупка“.

Славейковата гора е обявена за защитена местност. Тя впечатлява с изключително красивата си природа. Най-високата точка е връх Хисаря – 347,7m. Тук се намират и късноантичната и средновековна крепости – „Дамнали хисар“ и „Кючюк хисар“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото е имало футболен отбор – „Съртовец“, който днес не развива дейност.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В Горната махала жителите са били животновъди и земеделци. Интересното е, че са се занимавали с отглеждането на диви прасета в естествената им среда. Също са отглеждали и черни биволи, които са ползвали за впряг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България