Славейково (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Славейково.

Славейково
Общи данни
Население 412 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,678 km²
Надм. височина 100 – 199 m
Пощ. код 9247
Тел. код 05122
МПС код В
ЕКАТТЕ 66963
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Славейково
Михаил Терзиев
(ДПС)

Славейково е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Турското име на селото е Дамналъ (Damnalı).

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в равнинна и равнинно-хълмиста област. Близки са селата Черноок, Градинарово, Друмево, Блъсково.

Селото е заобиколено от гори, срещат се широколистна и иглолистна растителност.

Почвата е изключително плодородна – чернозем.

Разделено е на три махали – Долно, Средно и Горно.

Славейково е напълно електрифицирано – 16.04.1961 г.

Водоснабдяване – централен водопровод. Съществуват и кладенци, а също така са запазени и селските чешми с каменни корита. В Долно Славейково се намира и чешма с лековита минерална вода.

Общественият транспорт свързва селото с околните села и гр. Провадия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е със дълголетна история, създадено още по Османско време. Османското име на селото е Damnalı. Населението е смесено – жителите са християни и мюсюлмани, които съжителстват мирно и се уважават взаимно.

Къщите са иззидани от камък и са с високи дървени порти. Селскостопанските постройки са направени от кирпич.

В Горно Славейково се намира черквата. Всяка от трите махали има собствен универсален магазин. В Горно Славейково дълго време собственик на магазина е бил Ради Костов.

В Средно Славейково се намира основното училище, което се посещава от деца от трите махали.

В това училище са работили фамилията Блага и Спас Димови. Те са започнали дейността си, веднага след завършване на университет и са посветили целия си живот, грижейки се за образованието на няколко поколения деца от с.Славейково.

Спас Димов започва като учител по физика и математика, а впоследствие става директор на училището. Съпругата му Блага Димова е била начална учителка.

Фамилията Пенчеви също е дала много за образователната система.

Кметството се намира също в Средно Славейково. Там е имало кино и селска пекарна, която е обслужвала и трите махали. Също така читалище с богата библиотека, джамия (обновена през 2014 г.), здравна служба, магазини, кафене.

През селото минава малка рекичка, която допълва очарованието му.

В Средната махала е съществувала и мандра, която е изкупувала млякото от трите махали.

Почвата е изключително плодородна, имало е много бостани, пиперници, лозя, царевица, слънчоглед, зеленчукови и овощни градини.

През последните години се наблюдава засилено обезлюдяване на селото.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 993
1946 1 846
1956 1 633
1965 1 390
1975 1 104
1985 871
1992 711
2001 578
2011 413

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 413 100.00
Българи 132 31.96
Турци 238 57.62
Цигани 3 0.72
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 40 9.68

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство - официална религия в Република България.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорните традиции са се спазвали дълги години от жителите на селото – коледари, кукери и конни надбягвания на Тодоров ден, а през топлите месеци хората са предпочитали прохладата на Балкана, където са се събирали да пеят български народни песни и играят хора.

В Балкана има пещера, известна с обитателя си – кафява мечка, която е отглеждала там малките си. Друга забележителност е „Орловата дупка“.

Славейковата гора е обявена за защитена местност. Тя впечатлява с изключително красивата си природа. Най-високата точка е връх Хисаря – 347,7m. Тук се намират и късноантичната и средновековна крепости – „Дамнали хисар“ и „Кючюк хисар“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото е имало футболен отбор – „Съртовец“, който днес не развива дейност.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В Горната махала жителите са били животновъди и земеделци. Интересното е, че са се занимавали с отглеждането на диви прасета в естествената им среда. Също са отглеждали и черни биволи, които са ползвали за впряг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България