Неново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неново
Общи данни
Население 53 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,303 km²
Надм. височина 280 m
Пощ. код 9234
Тел. код 05126
МПС код В
ЕКАТТЕ 51456
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)

Неново е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. Старото му име е Леново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Няма по скъпо за сърцето на всеки от родното си място! Всеки носи в себе си красотите за своя роден край, за природните прелести от родното ни място с.Неново, заобиколено със следните местности: "Курията"- с вековните си букови и дъбови дървета "Борума"- местност на която има равнинна обработваема земя и пасища откъдето погледната на изток се вижда Провадийското плато, на север се вижда местност "Тавшана"/стар турски вилает/ над с.Невша. На запад се вижда платото над Мадарския конник и местност "Содоолу", в която има красив скален манастир. На юг селото с обработваемите равнинни и плодородни ниви с местности- Татарски места, Могилите, Топла река, Селеще и Кулника с китни пасища. Местност "Боаза", в която има път свързващ североизточна България със Сърта, а над него има скален манастир и великолепен водопад/Свата/ с нестихваща вода, който захранвал дядовата Пенева, дядовата Койчева воденица и дядовата Ангелова тепавица. Водите след това са напоявали великолепни зеленчукови и овощни градини. Край неново има и втори водопад в близост до гробището. Изграден е и ловджийски заслон СЗ от селото, в близост до него вероятно е имало и крепост.

Подробности за историята,бита и поминъка на селото са публикувани в книжка "Спомени и предания за село Неново", изд.2007г от семействата на Иван Славов Иванов, Юлия Райчева Петрова,Виолета Дончева Добрева, Трифон Иванов Георгиев и други родолюбци.

История[редактиране | редактиране на кода]

село Неново е разположено в североизточен склон обрасъл с вековни гори. От двете страни на склона от северозапад тече Мостенската река, на североизток Коришката, които се сливат под селото към дълбоката долина на Боаза. Според Димо Михайлов и местният учител Иван Тунчев, заселването на селото е станало около 1595г от седемте рода:Коджаивановите, Тунчевите, Киряковите, Русевите, Велчевите, Кирякдимовите и Иванджамбазовите. От после са придошли Панчеолувите от с.Черковна, Дядо Димовите от Елена, Коевите, Палабуйковите от с.Могила, Камбурдимовите и Камбуррадевите от Бесарабия,Радиивановите от Търново,Симеоновите и Милковите от с.Ченге, Генобоевите и Кючукбелчевите от Елена.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 535
1946 524
1956 427
1965 356
1975 260
1985 180
1992 144
2001 99
2011 57

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 57 100.00
Българи 47 82.45
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 10 17.54

Религии[редактиране | редактиране на кода]

християнска религия- българи

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Неновският боаз на 2,5 километра от селото се намира скален манастир с 15 килии. В някои от килиите има запазени рисунки – човешки маски и конник.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Славов - юрист
  • Д-р Георги Тодоров Доков- 1900- 1990 г.- следва ветиринарна медицина в Бърно. След откриване на ветиринарен факултет в София се прехвърля и дипломира от първият му випуск. Околийски лекар в гр. Провадия. След 1942 г. живее и работи във Варна. Земеделец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България