Синдел
- Вижте пояснителната страница за други значения на Синдел.
| Синдел | |
 Железопътната гара Синдел | |
  Синдел  Синдел | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 787 души[1] (31 декември 2024 г.) 65,9 души/km² |
| Землище | 11,936 km² |
| Надм. височина | 51 m |
| Пощ. код | 9125 |
| Тел. код | 05100 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 66490 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Синдел Георги Панайотов (ГЕРБ) |
| Синдел в Общомедия | |
Синдел е село в Североизточна България. То се намира в област Варна, община Аврен.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранният запис на името на селото е открит в османски регистър от 1530 г., където то е изписано (в транслитерация на латиница от арабски) като Сенделлер.[2] В първите десетилетия след Освобождението то е изписвано и като Сендел (1880, 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1921), и като Синдел (1894, 1902). През 20-те години на XX век името е осъвременено без административен акт и през 30-те години вече се изписва Синдел (1930, 1933, 1935, 1939).[3]
По отношение произхода на името Синдел е важно да се спомене, че в Егейска Македония съществува село, чието българско име е Сенделчево (днес Σανδάλι, Сандали), записвано през годините също като Синделчево и Синдел. В исторически план е засвидетелствано преселническо движение на българи от Албания и Македония на изток, включително района на Варна. В района на Синдел има селища с доказано присъствие на „арнаути“ (както разговорно са наричани българите от най-западните етнически краища[4]) – Ески арнаутлар (Староселец), Манастир, Девня. Така става вероятно селищното име да е пренесено от преселници от Македония в източна България.
Наличието на успоредните форми Сендел(-чево) и Синдел говорят за възможна редукция на първата гласна (е>и), типично явление за източните български говори. В същото време умалителната частица –че– говори, че произходът на селищното наименование има основание да се търси в лично име – Сенделчо – умалителна форма на Сендел (срв. Крайо – Крайчо, Ильо/Илия – Илчо и др.). От тези налични сведения може да се заключи, че името Синдел най-вероятно произлиза от старинно мъжко лично име Сендел (разширено с наставка –ел от Сендо[5], което е запазено във фамилното име Сендов).[6]
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в Синделската низина, на 3 километра от село Царевци и на 37 км от Варна.
През селото минава р. Провадийска. В долното поречие на реката е Синделската низина. Наблизо са язовир „Тръстиково“ и Авренското плато.
Южно от селото се намира Синделското блато. Край пътя и железопътната линия е Синделската пещера.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1054 | 100.00 |
| Българи | 431 | 40,89 |
| Турци | 15 | 1,42 |
| Цигани | 592 | 56,16 |
| Други | 3 | 0,28 |
| Не се самоопределят | 8 | 0,75 |
| Неотговорили | 5 | 0,47 |
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1890 г. в землището на селото е уловена и подложена на анализ вода от минерален извор.[8]
Селото е било българско, днес българите наброяват 40 % от населението.
Църквата „Свето Успение Богородично“ е ремонтирана при кмета Красимир Тодоров през 2004 г. По спечелен проект е направен основен ремонт на читалище „Н. Й. Вапцаров“. Има пенсионерски клуб и женска фолклорна група, която постига добри успехи при участията си във фестивали и събори.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Железопътната гара е важен възел, на нея спират влаковете София – Варна – София, Русе – Варна – Русе, пътническите между Варна и Шумен, както и влаковете по направление Варна – Карнобат и Варна – Пловдив – София. От гара Синдел тръгва жп линия № 3 за Дългопол, Комунари, а на Карнобат може да се правят връзки за Бургас, Карлово, Сливен, както и за София и Пловдив.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селището има футболен стадион, училище (СУ „Св. св. Кирил и Методий“), читалище „Н. Й. Вапцаров“, кметство.
- храм „Успение Богородично“ – църквата е построена през 1936 г. Храмовият ѝ празник, успение на Пресвета Богородица на 15 август, е празник и на селото[9]
- река Провадийска, в която може да се лови риба
- Синделска пещера – много красиво място, с чудесна гледка
- в близост е Авренското плато
- паметник в центъра на селото
- многогодишно щъркеловото гнездо
- СУ „Св. Кирил и Методий“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 28 август се провежда панаир.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Стойчев Николов (1928 – 1993), български поет, журналист, преводач, роден на 29.01.1928 г. в с. Синдел, общ. Аврен, област Варна.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Морският нос Синдел на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Синдел.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Провадия и Провадийско в 1530г. – в "Rumeli eyaleti" (1514-1550)", Ankara, 2013, с.1015 https://lubomir-vassilev.blogspot.com, 6 юли 2021
- ↑ Справочник на селищните имена във Варненска област // Аджемлерски, Светослав. издателство Астарта, с. 33 – 34, 2012.
- ↑ Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи
- ↑ Речник на личните и фамилни имена у българите, София: БАН, 1969, с. 446 toponymio.wordpress.com, Речник на личните и фамилни имена у българите
- ↑ Справка за село Сѝндел toponymio.wordpress.com, 17 декември 2018
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 4, 28 юни 1891 г., стр. 3
- ↑ Община Аврен. Успение Богородично - празник за Синдел // Сайт на община Аврен. 18 август 2011. Посетен на 28 декември 2023.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Sindel Point.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||
