Аврен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.
Аврен | |
---|---|
![]() Центърът на село Аврен | |
Общи данни | |
Население | 741 души[1] (15 септември 2022 г.) |
Надм. височина | 404 m |
Пощ. код | 9135 |
Тел. код | 05106 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 00084 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ) |
Аврен в Общомедия |
Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, област Варна и отстои на 7 км северозападно от село Садово. Предишното му име е Момино.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Географското положение на Авренското плато обуславя значението му при заселването на района. Запазени са свидетелства за антични селища, светилище на бог Херос, две ранновизантийски крепости и скален манастир[3]. В северозападната част на платото се намират останките на средновековна крепост от времето на Византия и Първа българска държава, чието запазено през вековете название е Петрич кале. Тя се намира на 4 км северно от село Аврен, в едноименната защитена местност. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход обединените християнски армии на полско-унгарския крал Владислав III крепостта е превзета и разрушена на 7 ноември 1444 г. Днес в района е изградена почивна станция[4]. Останки на друга късноантична и средновековна крепост, наречена Акверан. Тя се намира на 1.95 км южно от Аврен в местността „Кишишлика“. Разположена е върху носообразно скално възвишение високо на места до 10 m. Достъпът е от север, където седловината е преградена с ров и крепостна стена дълга около 270 m, ограничаваща защитена площ около 30 дка. В Акверан са намерени кръстове, накити и монети на цар Иван Александър (1331 – 1371). Името Аврен се среща за първи път в регистри от ХVІІ век именно под името Ак-виран[5].(„Дървото на живота“).
До Руско-турската война от 1828 г.-1829 г. и Кримската война селището е било населено с турци, а също и с българи от етнографската група хърцои. След това настъпва разселването им из цяла Североизточна България и отвъд река Дунав в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии-ваяци от селата Голица и Козичино. Те дават много от имената на известните местности в района – „Бобата“, „Дойково дере“, „Костови ниви“, „Манолова чешма“, „Бялата пръст“, „Пода“, „Харамията“, „Кишишлик кале“. При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[6]
С указ от 22 септември 1964 г. на с. Момино се възстановява старото име – Аврен[7](„Вселена“).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Приблизителни оценки на етническия състав през периода 1881 – 1905 г.:
Период от време | Българи | Турци | Цигани | Други |
1881 – 1888 г. | 2335 | 419 | 32 | 9 |
1888 – 1893 г. | 675 | 240 | 40 | 12 |
1893 – 1900 г. | 1351 | 64 | 42 | 31 |
1900 – 1905 г. | 1557 | 240 | 57 | 32 |
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 712 | 100.00 |
Българи | 569 | 79.91 |
Турци | 55 | 7.72 |
Цигани | 15 | 2.10 |
Други | 4 | 0.56 |
Не се самоопределят | 19 | 2.66 |
Не отговорили | 50 | 7.02 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тодор Ноев – земеделец, роден в село Аврен през 1868 г. починал през 1941 г. Депутат от Петото велико народно събрание – 1908 г., депутат в народното събрание през 1911 -1913 г.; 1914 – 1918 г.; член на Върховния съюзен съвет на БЗНС през 1922 г.; В сборника „Закъсняло безсмъртие“, автор Борис Митев Борисов публикува очерк за Тодор Ноев;
- Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Балканската, в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. През Балканската война пленява турско бойно знаме. Умира през 1968 г.
- Йордан Тодоров Ноев – роден на 25 август 1898 г. в село Аврен. Учител. Участва в септемврийското въстание – 1923 г. Член на Окръжния комитет на БКП във Варна (1924 – 1925 г.) Политзатворник (1925 -1937 г.)Член на ЦК на БКП (1938 -1942 г.) Концлагерист (1942 -1943 г.)
През пролетта на 1942 г. е разкрит от полицията, арестуван и интерниран в лагера „Еникьой“. Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк; През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават. На 25 юни 1944 година умира в луковитската болница.
- професор Стоян Радев
- Павел Баев (учител)
- доцент д-р т. н. инж. Драган Вълков, началник на катедра геодезия, ВАУ „Панайот Волов“, Шумен
- Йордан Иванов (р. 1993 г.) е музикант и фолклорист от село Аврен (област Варна). Народен певец и инструменталист, ръководител на вокално-танцови и инструментални формации с национални и международни отличия. Носител на редица престижни награди, управител на Музикално фолклорно сдружение „Фолклор без граници“. Майстор на автентични накити и горд притежател на богата етнографска колекция.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Източноправославната църква в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ – Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004301/http://www.libvar.bg/old-varna/okolnosti/selishta/index.html, посетен на 2017-02-03
- ↑ Официален сайт на Община Аврен
- ↑ Хижа Петрича, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004101/http://hotelibg.eu/ID/0002/petricha.php, посетен на 2017-02-03
- ↑ Крепости в България, архив на оригинала от 19 август 2018, https://web.archive.org/web/20180819182248/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1214, посетен на 2017-02-03
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
- ↑ Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2018-09-18
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2016. (на английски)
Книгопис[редактиране | редактиране на кода]
- МАРИНОВ, Васил „Авренското плато“ 1938 г. София
- СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ, Ат., „ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ“, Наука и изкуство, София 1974 г.
- СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III „ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944“, изд.“Анибус“ София 1999 г.
- Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
- www.globalratings.bg[неработеща препратка]
- ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Телецентър Аврен Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Община Аврен Стар сайт: Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.
|