Община Аврен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Аврен
Map of Avren municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 353.78 km²
Население 9 793 души
Адм. център Аврен
Брой селища 17
Управление
Кмет Емануил Манолов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (9)
   МК „КРАСИМИР ТОДОРОВ ЗА ОБЩИНАТА“ (4)

Община Аврен се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

Община Аврен

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в източната част на Област Варна. С площта си от 353,776 km2 заема 6-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Близо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен. Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина, обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия, които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 17 населени места с общо население 8 574 жители към 01.02.2011 г.[1].

Списък на населените места в Община Аврен, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (Старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аврен 712 58,364 Момино Круша 63 9,158 Дюлгер
Бенковски 533 13,232 Хаджи Синанлар Приселци 1175 27,511 Мемиш софулар
Близнаци 768 52,043 Равна гора 168 18,845 Ясъ баш
Болярци 157 14,169 Бейджи оглу Садово 325 21,159 Солуджа алъ
Добри дол 17 9,809 Деде кьой Синдел 1054 11,936
Дъбравино 1404 25,416 Чалъ махле Тръстиково 602 16,250 Караач Софулар, Брестино
Здравец 311 24,947 Аканджии Царевци 682 20,970 Султанлар, Султанци
Казашка река 242 9,078 Казак дере Юнак 123 6,470 Оруч гаази
Китка 238 14,419 Чокек, Чукак ОБЩО 8574 353,776 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 113/обн. 26.02.1899 г. – преименува с. Аканджии на с. Здравец;
  • Указ № 345/обн. 14.07.1899 г. – преименува с. Деде кьой на с. Добри дол;
  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Мемиш софулар на с. Приселци;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Дюлгер на с. Круша;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бейджи оглу на с. Болярци;
– преименува с. Караач Софулар на с. Брестино;
– преименува с. Яйла на с. Горен Близнак;
– преименува с. Петре на с. Долен Близнак;
– преименува с. Чалъ махле на с. Дъбравино;
– преименува с. Казак дере на с. Казашка река;
– преименува с. Чокек (Чукак) на с. Китка;
– преименува с. Ясъ баш на с. Равна гора;
– преименува с. Солуджа алъ на с. Садово;
– преименува с. Султанлар на с. Султанци;
– преименува с. Оруч гаази на с. Юнак;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Хаджи Синанлар на с. Бенковски;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Аврен на с. Момино;
– преименува с. Брестино на с. Тръстиково;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горен Близнак и Долен Близнак и ге обединява в едно населено място – с. Близнаци;
  • Указ № 554/обн. 22.09.1964 г. – възстановява старото име на с. Момино на с. Аврен;
  • Указ № 875/обн. 20.03.1987 г.:: – преименува с. Султанци на с. Царевци;
  • Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28.11.2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го прехвърля в община Девня.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 8 574 100.00
Българи 5 437 63.41
Турци 1 502 17.52
Цигани 902 10.52
Други 130 1.52
Не се самоопределят 194 2.26
Не отговорили 409 4.77

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават три броя участъци от железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.