Аврен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аврен (област Варна))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

Аврен
      
Герб
Avren-Varna-district-centre.jpg
Центърът на село Аврен
Общи данни
Население 749 души[1] (15 март 2022 г.)
Надм. височина 404 m
Пощ. код 9135
Тел. код 05106
МПС код В
ЕКАТТЕ 00084
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Аврен
Емануил Манолов
(ГЕРБ)
Аврен в Общомедия

Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, област Варна и отстои на 7 км северозападно от село Садово. Предишното му име е Момино.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Географското положение на Авренското плато обуславя значението му при заселването на района. Запазени са свидетелства за антични селища, светилище на бог Херос, две ранновизантийски крепости и скален манастир[3]. В северозападната част на платото се намират останките на средновековна крепост от времето на Византия и Първа българска държава, чието запазено през вековете название е Петрич кале. Тя се намира на 4 км северно от село Аврен, в едноименната защитена местност. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход обединените християнски армии на полско-унгарския крал Владислав III крепостта е превзета и разрушена на 7 ноември 1444 г. Днес в района е изградена почивна станция[4]. Останки на друга късноантична и средновековна крепост, наречена Акверан. Тя се намира на 1.95 км южно от Аврен в местността „Кишишлика“. Разположена е върху носообразно скално възвишение високо на места до 10 m. Достъпът е от север, където седловината е преградена с ров и крепостна стена дълга около 270 m, ограничаваща защитена площ около 30 дка. В Акверан са намерени кръстове, накити и монети на цар Иван Александър (1331 – 1371). Името Аврен се среща за първи път в регистри от ХVІІ век именно под името Ак-виран[5].(„Дървото на живота“).

До руско-турската война от 1828 г.-1829 г. и Кримската война селището е било населено с турци, а също и с българи от етнографската група хърцои. След това настъпва разселването им из цяла Североизточна България и отвъд река Дунав в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии-ваяци от селата Голица и Козичино. Те дават много от имената на известните местности в района – „Бобата“, „Дойково дере“, „Костови ниви“, „Манолова чешма“, „Бялата пръст“, „Пода“, „Харамията“, „Кишишлик кале“. При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[6]

С указ от 22 септември 1964 г. на с. Момино се възстановява старото име – Аврен[7](„Вселена“).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Приблизителни оценки на етническия състав през периода 1881 – 1905 г.:

Период от време Българи Турци Цигани Други
1881 – 1888 г. 2335 419 32 9
1888 – 1893 г. 675 240 40 12
1893 – 1900 г. 1351 64 42 31
1900 – 1905 г. 1557 240 57 32

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 712 100.00
Българи 569 79.91
Турци 55 7.72
Цигани 15 2.10
Други 4 0.56
Не се самоопределят 19 2.66
Не отговорили 50 7.02

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Ноев – земеделец, роден в село Аврен през 1868 г. починал през 1941 г. Депутат от Петото Велико Народно събрание – 1908 г., депутат в народното събрание през 1911 -1913 г.; 1914 – 1918 г.; член на Върховния съюзен съвет на БЗНС през 1922 г.; В сборника „Закъсняло безсмъртие“, автор Борис Митев Борисов публикува очерк за Тодор Ноев;
  • Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Балканската, в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. През Балканската война пленява турско бойно знаме. Умира през 1968 г.
  • Йордан Тодоров Ноев – роден на 25 август 1898 г. в село Аврен. Учител. Участва в септемврийското въстание – 1923 г. Член на Окръжния комитет на БКП във Варна (1924 – 1925 г.) Политзатворник (1925 -1937 г.)Член на ЦК на БКП (1938 -1942 г.) Концлагерист (1942 -1943 г.)

През пролетта на 1942 г. е разкрит от полицията, арестуван и интерниран в лагера „Еникьой“. Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк; През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават. На 25 юни 1944 година умира в луковитската болница.

  • професор Стоян Радев
  • Павел Баев (учител)
  • доцент д-р т. н. инж. Драган Вълков, началник на катедра геодезия, ВАУ „Панайот Волов“, Шумен

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославната църква в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ – Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004301/http://www.libvar.bg/old-varna/okolnosti/selishta/index.html, посетен 4 февруари 2017 
  3. Официален сайт на Община Аврен
  4. Хижа Петрича, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004101/http://hotelibg.eu/ID/0002/petricha.php, посетен 4 февруари 2017 
  5. Крепости в България, архив на оригинала от 19 август 2018, https://web.archive.org/web/20180819182248/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1214, посетен 19 август 2018 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
  7. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2016. (на английски)

Книгопис[редактиране | редактиране на кода]

  • МАРИНОВ, Васил „Авренското плато“ 1938 г. София
  • СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ, Ат., „ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ“, Наука и изкуство, София 1974 г.
  • СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III „ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944“, изд.“Анибус“ София 1999 г.
  • Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
  • www.globalratings.bg[неработеща препратка]
  • ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България