Голица

Тази статия е за селото във Варненско. За селото в Югозападна Украйна вижте Голица (Украйна).

---

Голица
Голица 42.915075, 27.550167 Голица
Общи данни
Население	440 души (15 септември 2022 г.) 9,02 души/km²
Землище	48,822 km²
Надм. височина	233 m
Пощ. код	9114
Тел. код	05149
МПС код	В
ЕКАТТЕ	15597
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ)
Кметство    – кмет	Голица Иван Иванов (ГЕРБ)

Голица е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Гулица.

География

Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. Последното местоположение на селото е под височини наречени „голеши“, където на югозападния склон се намира селото. Отстоянието от Варна е 58 км, а от Общинския център гр. Долни чифлик е 20 км. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия).

История

Селото заедно със с. Козичино (Еркеч) и с. Аспарухово (Ченге) е един от центровете на т.нар. етнографска група ваяци. Корените на това село се крият много назад във вековете. Самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари, които са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, който е запазен. Голичани са много добри колонизатори, като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска, Бургаска и Добричка област. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско село – задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци. През последните години се засили интересът към останките от т.нар. „Хемски порти“. Това е едно грандиозно фортификационно съоръжение, което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византийската империя от нашествието на северните племена. След проведените археологически разкопки беше уточнено, че датировката му се отнася към 3 – 4 век.

След Руско-турската война от 1828 г. – 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин бягат от турците в Русия, като се заселват в Бесарабия – сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма – така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица – Украйна и съответно украинската Голица в България.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1287 1946 1458 1956 1547 1965 1245 1975 986 1985 917 1992 835 2001 714 2011 577

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	577	100.00
Българи	573	99.30
Турци	–	–
Цигани	?	?
Други	–	–
Не се самоопределят	?	?
Не отговорили	1	0.17

Религии

Религията в селото е симбиоза между източноправославното християнство и почитане на езически обичаи и традиции, еретиции.

Обществени институции

Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани – женска група за автентичен фолклор, детска група, танцов състав и много индивидуални участници.

Културни и природни забележителности

Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на Св. Димитър. Реставриран е през 1998 г. по инициатива на Църковното настоятелство (Михна Кръстева, Иванка Дойчева, Стойка Димитрова) и кмета Янко Трифонов Христов, с финансовата подкрепа на Кметство с. Голица, фондация „Бъдеще за България“ на Елена Костова дарила 3 млн. лв. неденоминирани, завод „Дружба стил“ (г-н Димитров) 1500000 лв. неден., Община Д. Чифлик с кмет Н. Зюмбюлев. Дървеният материал е дарен от Горско стопанство Г. Чифлик с директор г-н Л. Кузов и други дарения от цялото население като най-активни са Стоян и Димо Яневи, Стойка Стоянова, Стефан Душев. Цялата реставрация се ръководи от архитект Олег Николов. След ремонта освещаването се извършва от Сливенкия владика Йоники. Нуждае се от смяна на керемидите на покрива. На север от селото е разположена верига от каменисти полуголи хребети, наречени „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидейова чука“, „Стара голица“ и други. На върха на „Стара голица“ има извор-чешма наречена „Светия кладенец“. Съществува традиция да се посреща изгревът на слънцето и да се пълни вода от „Светия кладенец“ на 6 май – Георгьовден.

На северния склон на „Белчова голеш“ и „Калето“ има естествено находище на „Левурда“ с друго наименование „див чесън“.

Редовни събития

Традиционният събор на селото се чества на 8 ноември (Димитровден по стар стил). Честване на Петльов ден на 2 февруари. Първата седмица на месец август в местността „Гермето“ се провежда традиционния вайковски фолклорен събор – през 2008 г. участниците са от 43 вайковски села – над 800 души. Председател на журито е Георги Андреев – композитор-диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“ – София. Единственият в страната монумент на петела ще бъде открит на 2 февруари (Петльовден) в с. Голица, община Долни чифлик, съобщиха от общината, цитирани от БГНЕС.

Историята на тази традиция ни връща към времето на османското владичество, когато властите в империята събирали т.н. „кръвен данък“ (девширме).

Според този данък периодично насилствено били събирани деца от мъжки пол от подчинените християнски народи на всеки 5 или по-малко години. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век. При грабването на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били.

Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала чердака, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали, еничарите видели знака и отминали дома ѝ.

Петелът е символ на тази традиция, тачен в този край на България. Той е също ден на здравето на децата, на момченцата и на мъжете, и плодовитостта им.

Всяка година на 2 февруари жителите на долночифлишките села Голица и Кривини, облечени с празнични дрехи, разхождат петел по улиците на селото, след което го обезглавяват и с кръвта му се напръскват портите, където има мъжка рожба. Части от сварения петел заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве.

На този ден не се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, то няма да свърши добре, децата ще се раждат белязани.

Не се реже с нож, не се правят сватби, защото „къщата ще се почерни“, гласят строгите забрани за празника Петльовден.

Кухня

Типично за голишката кухня е приготвянето на парена баница (зелник), която се счита за върха на кулинарията.

Друго типично ястие за голишката кухня, което се сервира за десерт е така нареченият „дървен булгур“, който се приготвя от булгур и сушени плодове, като дренки, праскови, ябълки, сини сливи. Овкусява се със захар. Приготвя се при весели и тъжни събития – сватба, кръщене, годежи и помени на починали. Тази традиция се е запазила и до днес в кухнята на голишката домакиня. Друг интересен кулинарен специалитет е „втасал пипер“ с крушева чорба от диви круши, които предварително се заливат с вода, която втасва заедно с крушите и с нея се залива пиперът, след като бъде овкусена с крухче сол.

Родени в Голица

Атанас Георгиев (1805 – 1865) – възрожденски деец, през 1847 открива първото българско училище в Хадърча (дн. Николаевка) и Варненската кааза.