Голица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Варненско. За селото в Югозападна Украйна вижте Голица (Украйна).

Голица
Общи данни
Население 539 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 48,822 km²
Надм. височина 200-299м m
Пощ. код 9114
Тел. код 05149
МПС код В
ЕКАТТЕ 15597
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Голица
Иван Иванов
(ГЕРБ)

Голица е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Гулица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. Последното местоположение на селото е под височини наречени "голеши", където на югозападния склон се намира селото. Отстоянието от Варна е 58 км, а от Общинския център гр. Долни чифлик е 20 км. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото заедно със с. Козичино (Еркеч) и с. Аспарухово (Ченге) е един от центровете на т.н. етнографска група ваяци. Корените на това село се крият много назад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари, който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска, Бургаска и Добричка област. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджииско село — задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.н. „хемски порти“ това е едно грандиозно фортификационно съоръжение, което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византийската империя от нашествието на северните племена. след проведените археологически разкопки беше уточнено че датировката му се отнася към 3-4 век от н.е.

След руско-турската война от 1828 г. - 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин бягат от турците в Русия, като се заселват в Бесарабия - сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес, връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма — така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти на групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица — Украйна и съответно на украинската Голица в България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 287
1946 1 458
1956 1 547
1965 1 245
1975 986
1985 917
1992 835
2001 714
2011 577

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 577 100.00
Българи 573 99.30
Турци
Цигани  ?  ?
Други
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 1 0.17

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията в селото е симбиоза между източноправославното християнство и почитане на езически обичаи и традиции, еретиции.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани – женска група за автентичен фолклор, детска група, танцов състав и много индивидуални участници.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на Св. Димитър . Реставриран е през 1998 г. по инициатива на Църковното настоятелство/Михна Кръстева,Иванка Дойчева,Стойка Димитрова/ и кмета Янко Трифонов Христов, със финансовта подкрепа на Кмитство с.Голица, Фондация"Бъдеще за България" на Елена Костова дарила 3000000лв. неденоминирани,Завод "Дружба стил"/г-н Димитров1500000лв.неден.,Община Д.Чифлик с Кмет Н.Зюмбюлев.Дървения Материал е дарен от Горско стопанство Г.Чифлик с директор г-н Л.Кузов и други,дарения от цялото население като най активни са Стоян и Димо Яневи,Стойка Стоянова,Стефан Душев.Цялата реставрация се ръководи от архитект Олег Николов .След ремонта освещавнето се извършва от Сливенкия владика Йоники.В момента се нуждае от смяна на керемидите на покрива. На север от селото са разположени верига от каменисти полуголи хребети наречени „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидеьова чука“, „Стара голица“ и други. На върха на „Стара голица“ има извор-чешма наречена „Светия кладенец“. До ден днешен съществува традиция да се посреща изгрева на слънцето и да се пълни вада от „Светия кладенец“ на 6 май - Георгьовден. На северния склон на „Белчова голеш“ и „Калето“ има естествено находище на „Левурда“ с друго наименование „див чесън“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният събор на селото се чества на 8 ноември (Димитровден по стар стил). Честване на Петльов ден на 2 февруари. Първата седмица на месец август в местността „Гермето“ се провежда традиционния вайковски фолклорен събор - през 2008 г. участниците са от 43 вайковски села - над 800 души. Председател на журито е Георги Андреев - композитор диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“ - София.Единственият в страната монумент на петела ще бъде открит на 2 февруари (Петльовден) в с. Голица, община Долни чифлик, съобщиха от общината, цитирани от БГНЕС.

Историята на тази традиция ни връща към времето на османското владичество, когато властите в империята събирали т.н. "кръвен данък" (девширме).

Според този данък периодично насилствено били събирани деца от мъжки пол от подчинените християнски народи на всеки 5 или по-малко години. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век. При грабването на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били.

Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала чердака, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали, еничарите видяли знака и отминали дома й.

Петелът е символ на тази традиция, тачен в този край на България. Той е също ден на здравето на децата, на момченцата и на мъжете, и плодовитостта им.

Всяка година, на 2 февруари жителите на долночифлишките села Голица и Кривини облечени с празнични дрехи разхождат петел по улиците на селото, след което го обезглавяват и с кръвта му се напръскват портите, където има мъжка рожба. Части от сварения петел заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве.

На този ден не се работи, защото се вярва, че това е "черен" ден и ако се подхване нещо, то няма да свърши добре, децата ще се раждат белязани.

Не се реже с нож, не се правят сватби, защото "къщата ще се почерни", гласят строгите забрани за празника Петльовден. http://vbox7.com/play:1fed406d http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2745931

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Типично за голишката кухня е приготвянето на парена баница (зелник), която се счита за върха на кулинарията.

Друго типично ястие за голишката кухня, което се сервира за десерт е така наречения „дървен булгур“, който се приготвя от булгур и сушени плодове, като дренки, праскови, ябълки, сини сливи. Овкусява се със захар. Приготвя се при весели и тъжни събития - сватба, кръщене, годежи и помени на починали. Тази традиция се е запазила и до днес в кухнята на голишката домакиня. Друг интересен кулинарен специалитет е „втасал пипер“ с крушева чорба от диви круши, които предварително се заливат с вода която втасва заедно с крушите и с нея се залива пипера овкусена с крухче сол.

Родени в Голица[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Георгиев (1805 - 1865) - възрожденски деец, през 1847 открива първото българско училище във Хадърча (дн. Николаевка) и Варненската кааза.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „Справка за населението на село Голица, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016.
  2. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016.
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България