Камчийска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камчийска планина
Zashtitena zona Kamchiska planina.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.88° с. ш. 27.294° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Варна, област Бургас)
Част от Стара планина
Най-висок връх Каменяк
Надм. височина 627,1 m

Камчийска планина (от 29 юни 1942 г. Тичанска планина, официално името Камчийска планина не е възстановено, но се използва в научната литература и в картографията)[1] е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в области Варна и Бургас, между река Луда Камчия и Черно море. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източна Стара планина.

Камчийска планина се издига в най-североизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На запад проломът на Луда Камчия я отделя от Върбишка планина, а на изток достига до Черно море, като завършва с носовете Свети Атанас и Черния нос. На юг долината на река Двойница я отделя от Еминска планина, а след това чрез три ниски седловини: източно от село Булаир, при горско стопонство „Гермето“ и при село Каменяк се свързва със същата планина. На север се простира до южната периферия на Долнокамчийската низина.

Планината е ниска с широко и плоско било, което на запад се издига до 400 – 600 m, а на изток постепенно се понижава. Най-високата точка връх Каменяк (Каракъзълджик, 627,1 m) се намира в най-западната ѝ част, на 1,2 km северно от село Каменяк. В западната си част е проломена от реките Балабандере (десен приток на Луда Камчия) и Елешница (десен приток на Камчия), а на изток се разклонява на три части от долините на реките Фъндъклийска и Перперидере, вливащи се в Черно море.

Изградена е от юрски, кредни и еоценски глинесто-песъчливи мергели, пясъчници и варовици, които образуват сложни гънки. Почвите са предимно сиви горски и канелени горски. Северните ѝ склонове са по-дълги с отделни дъбови гори примесени с бук. Южните склонове са по-къси, стръмни и обезлесени. Големи части, особено в ниските пояси са заети от обработваеми земи.

Поради ниската си надморска височина в планината има доста населени места.

В най-западната част на планината е изградена хижа „Луда Камчия“. в близост до язовир „Цонево“ се намират скалните феномени „Чудните скали“, а южно от село Добромир са причудливете скални образувания „Свинската глава“ и „Костенурката“. В средната ѝ част на доста голяма територия се простира ловния развъдник „Шерба“.

Камчийска планина се пресича от три пътя от Държаваната пътна мрежа:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 106.