Долни чифлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долни чифлик
Общи данни
Население 7 052 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6 644 (НСИ)
Землище 34,842 km²
Надм. височина 45 m
Пощ. код 9120
Тел. код 05142
МПС код В
ЕКАТТЕ 21912
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Тича“, № 1
п.к. 91206
Долни чифлик в Общомедия

До̀лни чифлѝк е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна, в близост до река Камчия. Градът е административен център на Община Долни чифлик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Долни Чифлик е разположена в югоизточната част на Варненска област. Обхваща близо 487 кв. км, която включва Камчийска долина, Лонгоза, северните склонове на Камчийския Балкан и черноморската брегова линия с прилежащия ѝ шелф. Закътана далеч от големи източници на замърсяване, община Долни чифлик е екологичен оазис: чист въздух, чиста почва, чисти води и уют, опазен от машинни и технологични шумове.

Община Долни чифлик разполага с изключително богати неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски ваканционен туризъм до все по-търсените напоследък алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм. Пясъчно-плажовата ивица при устието на река Камчия и река Фъндъклийска е най-дългата по Българското Черноморие. На територията на общината тя е дълга 9,7 км. На крайморската територия са формирани 4 курортни комплекса: Камчия – Лонгоза, Шкорпиловци – север, Шкорпиловци – юг и Шкорпиловци – село. Предлага се богат избор на бази за настаняване, както в зависимост от капацитета, така и в зависимост от категорията им. Към настоящия момент легловата база възлиза на 3500 легла.

Общината разполага с 20 броя защитени природни територии, от които 3 броя резервата – Камчия, Киров дол и Вълчи преход. Биосферния резерват Камчия е част от световната мрежа биосферни резервати и е международно обявен обект на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена. Най-трайни са следите, останали от римляните. Това са части от изградената през Юстинианово време / 527 – 565 г. / защитна система в източната част на Стара планина. Тя се е състояла от защитна стена „Герме“, четириъгълни кули равномерно разположени по нея т.н. Хемска порта. Тя е минавала край сегашните населени места Обзор, Голица и Булаир. През нея е преминавал римският път Анхиало – Марцианопол. Към съществуващата система са принадлежали редица римски военни крепости. От тях се намират останки край селата Голица – м. Борун Градище, Бърдарево – м. Градище и гр. Долни чифлик – м. Голямото кале.

Раннохристиянските гробища и базилика, както и старобългарския укрепителен вал " Табия " са свидетели на по-късни епохи. Най-старите исторически и културни паметници в общината са от времето на траките / крепостта Ерак и м. Шерба /, която все още е слабо проучена. От времето на римската империя са се запазили редица руини – Ерите / римска пътна крепост в устието на р. Камчия /, Ранно-християнска базилика край с. Шкорпиловци, Римска пещ по пътя за резервата Шерба и Гемето/ крепостна стена край с. Голица /.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Началото на днешния град Долни чифлик е сложено в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик 1443 – 1444 година, турският султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването в Северна и Североизточна България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. Джемай Бей тръгва на север, преминава през Айваджишкия проход на Стара планина /днес село Дюлино/ и спира пред река, която нарича Камчия. Тук той намира малко имение на българин кожухар, решава да спре и да се установи в това стопанство, което турците наричат Корк Чифлик. Те изсичат дърветата от Лъга /Лонгоза/ и построяват къщи и джамия която по-късно е изгорена.

По сведения от турски документи в Североизточна България идват турци от Кюрдистан. Джемал бей тръгнал със свитата си и се разположил на земите на днешните селища Детелина, Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Разполага събраните по пътя си стада дребен и едър добитък по селищата, съобразно благоприятните там природни условия.

Жителите на село Бостан заживяват мирно със своите нови съседи. Но по това време става и изселване на татари, черкези и други племена на юг, които по пътя си ограбват мирното население. Това не отминава и жителите на с.Бостан.

Така в района на селата Детелина/Дервиш/ и Долни чифлик настанява хергелетата си от коне и дребен добитък с оглед задоволяване на ежедневните си нужди от животински продукти- месо и мляко за изхранване на семейството си, прислугите и пастирите.

Това било “долният чифлик “ на бея.

В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джемал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото, което е било и административен център.

В землището на село Горен чифлик пък оставил биволите, основен впрегателен добитък за обработка на земята и превозване на земеделската продукция, дърва за отопление и други.

Това разположение по естествен път създава два чифлика на Джамал бей, което след време дава имената на тези три селища- Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик.

Преди Освобождението населението е предимно турско. След Освобождението тук започват да се преселват хора от Габровско, Македония и др. По-късно поради различни икономически и демографски причини тук започват да се преселват и хора от село Голица. Фолклорът на града е смесица от традициите и нравите на своите приселници.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

Хижа в Долни чифлик, 2 април 1936

През 1919 г. село Долен Чифлик става общински център, откъснал се от община Арнаутлар /днешното село Рудник/.

През 1974 г. Държавния съвет на Народна Република България признава село Долни чифлик за град и с Указ от 04.09.1974 г. го именува на Камчия.

В началото на 1975 г. след смъртта на държавния деец – Георги Трайков, който е работил дълго време в този край, градът е преименуван на Георги Трайков.

След 10 ноември 1989 г. с Указ на Президента Желю Желев на града е възстановено старото име Долни чифлик.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие, протестантство и ислям.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

На днешния Етнографски музей слага началото Йорданка Бекярова – учител по математика, през учебната 1984 – 5 г., когато се чества 100-годишнината от създаването на СОУ „В. Левски“, със създаването на събирателна сбирка. Много скоро през 1986 г. в 2 помещения на читалището се разполагат повече от 1500 броя експонати.

Музеят представя народния бит от 19 и началото на 20 век – поминък, занаяти, селско стопанство, обзавеждане, облекла, накити, пафти, обеци, колани от Долни чифлик и общината. Паметта на града е съхранена чрез много предмети, документи, свидетелства, снимков материал от бригадирското движение, училищата, военното дело и много други.

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Изгрев-1919“ /През август 1919 г. група ентусиасти основават читалище ”Изгрев”. С пиесата ”Кървава македонска сватба” през 1930-те години се поставя началото на театралната дейност в града, която има богата история и продължава традицията до наши дни. Награди, отличия и признание извън границите на общината, на национална и международна сцена печелят хорът и оркестърът на читалището, танцовият състав./
  • Читалище „Баръш-2004“ /Народно читалище „Баръш“ е основано от група млади ентусиасти, поставили си за цел да покажат и развият фолклора и традициите на жителите на града ни. Освен културно-масови, читалището развива и образователни функции./

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Тича 1948“ е футболен клуб от Долни чифлик. [1] Участва в Североизточна „В“ Аматьорска футболна група.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ламбо Илиев Мургов

Побратимявания[редактиране | редактиране на кода]

Долни чифлик е побратимен град с:[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тича 1948 (Долни чифлик)
  2. „Илюстрация Илинден“, бр. 82, 1937 година, стр.5
  3. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]