Долни чифлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долни чифлик
България
42.9925° с. ш. 27.7142° и. д.
Долни чифлик
Област Варна
42.9925° с. ш. 27.7142° и. д.
Долни чифлик
Долни чифлик
42.9925° с. ш. 27.7142° и. д.
Долни чифлик
Общи данни
Население 7 052 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6644 (НСИ)
Землище 34,842 km²
Надм. височина 45±1 m
Пощ. код 9120
Тел. код 05142
МПС код В
ЕКАТТЕ 21912
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Тича“, № 1
п.к. 91206
Долни чифлик в Общомедия

До̀лни чифлѝк е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до река Камчия. Градът е административен център на община Долни чифлик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Долни Чифлик е разположена в югоизточната част на Варненска област. Обхваща близо 487 кв. км, която включва Камчийска долина, Лонгоза, северните склонове на Камчийския Балкан и черноморската брегова линия с прилежащия ѝ шелф. Закътана далеч от големи източници на замърсяване, община Долни чифлик е екологичен оазис: чист въздух, чиста почва, чисти води и уют, опазен от машинни и технологични шумове.

Община Долни чифлик разполага с изключително богати неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски ваканционен туризъм до все по-търсените напоследък алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм. Пясъчно-плажовата ивица при устието на река Камчия и река Фъндъклийска е най-дългата по Българското Черноморие. На територията на общината тя е дълга 9,7 км. На крайморската територия са формирани 4 курортни комплекса: Камчия – Лонгоза, Шкорпиловци – север, Шкорпиловци – юг и Шкорпиловци – село. Предлага се богат избор на бази за настаняване, както в зависимост от капацитета, така и в зависимост от категорията им. Към настоящия момент легловата база възлиза на 3500 легла.

Общината разполага с 20 броя защитени природни територии, от които 3 броя резервата – Камчия, Киров дол и Вълчи преход. Биосферния резерват Камчия е част от световната мрежа биосферни резервати и е международно обявен обект на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена. Най-трайни са следите, останали от римляните. Това са части от изградената през Юстинианово време / 527 – 565 г. / защитна система в източната част на Стара планина. Тя се е състояла от защитна стена „Герме“, четириъгълни кули равномерно разположени по нея т.н. Хемска порта. Тя е минавала край сегашните населени места Обзор, Голица и Булаир. През нея е преминавал римският път Анхиало – Марцианопол. Към съществуващата система са принадлежали редица римски военни крепости. От тях се намират останки край селата Голица – м. Борун Градище, Бърдарево – м. Градище и гр. Долни чифлик – м. Голямото кале.

Раннохристиянските гробища и базилика, както и старобългарския укрепителен вал " Табия " са свидетели на по-късни епохи. Най-старите исторически и културни паметници в общината са от времето на траките / крепостта Ерак и м. Шерба /, която все още е слабо проучена. От времето на римската империя са се запазили редица руини – Ерите / римска пътна крепост в устието на р. Камчия /, Ранно-християнска базилика край с. Шкорпиловци, Римска пещ по пътя за резервата Шерба и Гемето/ крепостна стена край с. Голица /.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Началото на днешния град Долни чифлик е сложено в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик 1443 – 1444 година, турският султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването в Северна и Североизточна България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. Джемай Бей тръгва на север, преминава през Айваджишкия проход на Стара планина /днес село Дюлино/ и спира пред река, която нарича Камчия. Тук той намира малко имение на българин кожухар, решава да спре и да се установи в това стопанство, което турците наричат Корк Чифлик. Те изсичат дърветата от Лъга /Лонгоза/ и построяват къщи и джамия която по-късно е изгорена.

По сведения от турски документи в Североизточна България идват турци от Кюрдистан. Джемал бей тръгнал със свитата си и се разположил на земите на днешните селища Детелина, Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Разполага събраните по пътя си стада дребен и едър добитък по селищата, съобразно благоприятните там природни условия.

Жителите на село Бостан заживяват мирно със своите нови съседи. Но по това време става и изселване на татари, черкези и други племена на юг, които по пътя си ограбват мирното население. Това не отминава и жителите на с.Бостан.

Така в района на селата Детелина/Дервиш/ и Долни чифлик настанява хергелетата си от коне и дребен добитък с оглед задоволяване на ежедневните си нужди от животински продукти – месо и мляко за изхранване на семейството си, прислугите и пастирите.

Това било “долният чифлик “ на бея.

В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джемал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото, което е било и административен център.

В землището на село Горен чифлик пък оставил биволите, основен впрегателен добитък за обработка на земята и превозване на земеделската продукция, дърва за отопление и други.

Това разположение по естествен път създава два чифлика на Джамал бей, което след време дава имената на тези три селища – Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик.

Преди Освобождението населението е предимно турско. След Освобождението тук започват да се преселват хора от Габровско, Македония и др. По-късно поради различни икономически и демографски причини тук започват да се преселват и хора от село Голица. Фолклорът на града е смесица от традициите и нравите на своите приселници.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

Хижа в Долни чифлик, 2 април 1936

През 1919 г. село Долен Чифлик става общински център, откъснал се от община Арнаутлар /днешното село Рудник/.

През 1974 г. Държавния съвет на Народна република България признава село Долни чифлик за град и с Указ от 04.09.1974 г. го именува на Камчия.

В началото на 1975 г. след смъртта на държавния деец – Георги Трайков, който е работил дълго време в този край, градът е преименуван на Георги Трайков.

След 10 ноември 1989 г. с Указ на Президента Желю Желев на града е възстановено старото име Долни чифлик.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2665
1946 3244
1956 4828
1965 5604
1975 5826
1985 6679
1992 7126
2001 6887
2011 6644

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 6644 100.00
Българи 4213 63.41
Турци 592 8.91
Цигани 56 0.84
Други 140 2.10
Не се самоопределят 209 3.14
Не отговорили 1434 21.58

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие и ислям. В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[4]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

На днешния Етнографски музей слага началото Йорданка Бекярова – учител по математика, през учебната 1984 – 5 г., когато се чества 100-годишнината от създаването на СОУ „В. Левски“, със създаването на събирателна сбирка. Много скоро през 1986 г. в 2 помещения на читалището се разполагат повече от 1500 броя експонати.

Музеят представя народния бит от 19 и началото на 20 век – поминък, занаяти, селско стопанство, обзавеждане, облекла, накити, пафти, обеци, колани от Долни чифлик и общината. Паметта на града е съхранена чрез много предмети, документи, свидетелства, снимков материал от бригадирското движение, училищата, военното дело и много други.

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Изгрев-1919“ /През август 1919 г. група ентусиасти основават читалище ”Изгрев”. С пиесата ”Кървава македонска сватба” през 1930-те години се поставя началото на театралната дейност в града, която има богата история и продължава традицията до наши дни. Награди, отличия и признание извън границите на общината, на национална и международна сцена печелят хорът и оркестърът на читалището, танцовият състав./
  • Читалище „Баръш-2004“ /Народно читалище „Баръш“ е основано от група млади ентусиасти, поставили си за цел да покажат и развият фолклора и традициите на жителите на града ни. Освен културно-масови, читалището развива и образователни функции./

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Тича 1948“ е футболен клуб от Долни чифлик. [5] Участва в Североизточна „В“ Аматьорска футболна група.


Побратимявания[редактиране | редактиране на кода]

Долни чифлик е побратимен град с:[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на град Долни чифлик, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
  4. methodist.bg
  5. Тича 1948 (Долни чифлик)
  6. „Илюстрация Илинден“, бр. 82, 1937 година, стр.5
  7. www.namrb.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България