Глоджево

Глоджево
Глоджево 43.732945, 26.387827 Глоджево
Общи данни
Население	2718 души (31 декември 2024 г.) 35,7 души/km²
Землище	76,136 km²
Надм. височина	230 m
Пощ. код	7040
Тел. код	08184
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	15151
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    – кмет	Ветово Мехмед Мехмед (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Глоджево Мустафа Яхя (независим)
Адрес на общината
Глоджево 7040, ул. Димитър Благоев 65

Глòджево е град в Северна България, община Ветово, област Русе. По данни на НСИ в града живеят 2718 души (31 декември 2024 г.).

География

Град Глоджево се намира на около 36 km изток-югоизточно от областния център град Русе, 10 km изток-североизточно от общинския център град Ветово и 12 km югозападно от град Кубрат. Разположен е в Източната Дунавска равнина, в Лудогорието, на площ от около 218 ha върху равнинен терен с лек наклон на изток и има географски координати около 43°44' северна ширина и 26°23' източна дължина. Надморската височина в центъра на град Глоджево е около 225 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са черноземни файоземи и обикновени черноземи. Почвите са дълбоки. В основата лежи льосов хоризонт, който на места достига 8 – 10 m. Землището е карстов район, вследствие на което изворна вода в цялото землище няма, освен групата кладенци в местността Карасулук, които се помнят отпреди няколко поколения, и кладенците в местността Кузалтиите. Водата на тези кладенци е била годна за пиене. Те са били извор на живот в Глоджево, но има и много кладенци с горчива вода.

През град Глоджево минава третокласният републикански път III-2001, който води на югозапад към град Ветово, а на североизток – до връзка с второкласния републикански път II-49 и по него през град Кубрат на север до връзка с второкласния републикански път II-49 при град Тутракан. Третокласният републикански път III-2003 води на юг от Глоджево покрай спирка Сеново на железопътната линия Русе – Варна (пътно разстояние около 9 km) и през град Сеново и село Дряновец до връзка с първокласния републикански път I-2. От Глоджево до близките градове е осигурен автобусен транспорт, а от Русе до Глоджево и обратно действа автобусна линия, която сутрин, обед и вечер обслужва пътниците в това направление.

Землището на Глоджево е хълмисто, прорязано от много суходолия. То граничи със землищата на: село Тетово на северозапад (граничен участък около 700 m); село Беловец на север; град Кубрат на североизток; селата Каменово и Равно на изток; град Сеново и село Кривня на юг; град Ветово и село Смирненски на запад. Землището включва територия 6998,2 ha, в това число ниви – 4270,1 ha, гори – 1787 ha, пасища 390 ha.

Югозападно от града се намира язовир Глоджево.

Население

Числеността на населението на град Глоджево по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 5015 1946 4829 1956 4680 1965 5046 1975 4649 1985 4566 1992 4233 2001 3953 2011 3467 2021 3095

Етническият състав на населението на град Глоджево по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	3467	100
Българи	171	4,93
Турци	2762	79,67
Цигани	...	...
Други	15	0,43
Не се самоопределят	...	...
Неотговорили	497	14,34

История

След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Глоджово, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. населеното място е записано като Глождово, градèц (градче) в община Ветово, околия Балбунар (Кубрат), окръг Русе, с население 2288 души. Населеното място е преименувано на Глоджево през януари 1966 г. На 13.06.2003 г. дотогавашното село Глоджево е признато за град.

Феликс Каниц, който е посетил село Глоджево и съседните села през 1874 г., в научния си труд „Дунавска България и Балканът“ красноречиво описва икономическия живот в региона. Той е силно впечатлен от липсата на питейна вода.

Смята се, че селото е образувано през 1674 г. от преселилите се след чумна епидемия жители на заличените впоследствие съседни села Коджаман и Хошконду. В края на XVII век, на път от Русе за Силистра, през селата Глоджево и Горичево е преминал унгарецът Янош Комароши (Борис Илиев, Родно Лудогорие. с. 59). Селото първоначално носи името, дадено от местните хора на местността, в която е възникнало – Лоджва, обширна мочурлива падина всред обграждащи я храсти от глог, заливана от пролетните и есенните дъждовни води, втичащи се в голям водоем в средата ѝ (Коджа гьолджюк). С името Лоджва селото е регистрирано в османските документи. В новата заселена територия са построени през следващите години три водоема (язовира), които са поддържани от цялото население поради жизнената важност на техните води при пълната липса в цялото землище на изворна вода. През няколко години, когато през месеците август и септември язовирите пресъхват, населението организира почистване на тинята по дъната им, като се прави и курбан. След Освобождението, през 1892 г. започва заселване на преселници – включително и на български семейства, от Върбица, Мусина и русенското Ново село, селата около град Разград и други населени места. За кратко време селото се нарича Глогово поради богатата глогова растителност в местността.

Училища

Първите наченки за просвета на турските деца датират от 1890 г. Ходжата учи децата (момчетата) да четат (по-точно – да наизустяват) Корана – основната религиозна книга на мохамеданската вяра. Ползват се стаите за подготовка на правоверните преди влизане за молитва в джамията. През 1914 г. се открива Турско първоначално училище, в което освен Коран учат и съвременни светски науки като смятане, турски език, български език, история, география, природонаучни предмети, физкултура и пеене, без да се придържат към програмата на Министерството на народната просвета. В селото се откриват на 3 места такива начални училища. Те са разположени в сградите на 3-те джамии – Голямата джамия, джамията в Долната махала и мечита – в подготвителните им стаи. През 1921 г. е построена сграда за турското начално училище, в която учат децата от дотогавашните три турски училища. На 15 септември 1944 г. при Турското училище се открива и прогимназия.

Първото българско начално училище в селото е открито през 1903 г. в неподходяща и неудобна частна сграда. През 1910 г. училището е преместено в нова сграда, закупена от общината и пригодена за училище. През същата година е избрано подходящо място в центъра на селото за строеж на училищна сграда, определено е място за училищен двор с площ 5 ha и започва изработването на план на сградата. Основният камък на строежа е положен през 1914 г. Планът предвижда изграждане на сграда с 3 учебни стаи и учителска стая. Тази сграда съществува до 1967 г., когато е съборена във връзка с преместването на учениците в ново училище. През учебната 1921 – 1922 г. се открива първи прогимназиален клас (съответстващ на пети клас в основно училище), а втори и трети клас се откриват в следващите две учебни години. В българската прогимназия до 1935 г. се допуска учебните паралелки на класовете да бъдат винаги малочислени, тъй като в селото преобладава турското население.

През есента на 1959 г. Турското и Българското училище се сливат под общо наименование – Основно училище „Христо Ботев“. Построена е нова 4-етажна сграда на училището, която се ползва от есента на 1968 г. От учебната 1996 – 1997 г. основното училище е преобразувано в средно общообразователно училище (I – XI клас).

Читалище

Читалището в село Глоджово (Глоджево) е основано на 19 ноември 1910 г. от деветима българи – преселници, повечето от които от село Мусина. От есента на 1937 г. читалището има новопостроена сграда.

Религии

В Глоджево съжителстват религиите ислям и православно християнство. Построени са 2 джамии и църква, всичките действат.

Черквата е посветена на света Параскева Иконийска и е построена в края на 20-те години на XX век. През 2023 година храмът е ремонтиран. Църковното последование за обновлението е извършено от Главиницки епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит.

Политика

Силно политическо присъствие на ДПС.

Обществени институции

Град Глоджево към 2026 г. е център на кметство Глоджево.

В град Глоджево към 2026 г. има:

• действащо читалище „Просвета 1910“;
• действащо общинско средно училище „Христо Ботев“;
• две джамии;
• православна църква „Света Параскева“;
• детска градина „Здравец“, целодневна;
• пощенска станция.

Забележителности

• Пещера Бездънна
• Хижа на пътя за Кубрат

Личности

• Адем Байрактаров (р. 1948 г.) – певец, почетен гражданин на Глоджево от 2010 г.
• Божидар Манев (р. 1932 г.) – актьор
• Венко Станев (1915 – 1997 г.) – професор по керамика (1971 г.) в Художествената академия в София
• Гатьо Гатев (1931 – 1994 г.) – професор в катедра Технология на машиностроенето и металорежещи машини
• Дауд Халилов (1920 – 1980 г.) – общественик, народен представител (1956 – 1960 г.)
• Ибрахим Генджев (1910 – 1979 г.) – имам (ходжа), общественик, народен представител (1948 – 1952 г.)
• Иван Иванов (р. 1953 г.) – политик, народен представител в XXXVII и XXXVIII народно събрание
• Мехмед Чакър (р. 1930 г.) – борец
• Недим Генджев (р. 1945 г.) – главен мюфтия на Република България от 1988 г., професор по шериатско право от 1996 г.
• Радка Радева – писателка
• Ружди Ружди (р. 1991 г.) – лекоатлет, параолимпиец
• Сюлейман Паша (р. 1957 г.) – борец, треньор

Външни препратки

• Книга на Георги Иванов Янев за селото – „С Глоджево и реалностите на три епохи“.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-005. Актуалност 1970-те – 1980-те години.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-005-4. Актуалност 1985 г. Издание 1989 г.