Цар Калоян (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Общи данни
Население 3 693 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 779 (НСИ)
Землище 71,3 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 7280
Тел. код 08424
МПС код РР
ЕКАТТЕ 77308
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Цар Калоян
Ахмед Ахмедов
(ДПС)
Адрес на общината
пл. Демокрация 1
тел.: 08424 22 38

Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Административен център на община Цар Калоян.

Селището носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град и е върнато името Цар Калоян.

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, а през местностите Габъра и Долап дере тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището на Цар Калоян е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от Карел Шкорпил, който обхожда и описва долината на Русенски Лом[1]. Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов – изследовател и историк на Разградсия район. През периода 1974 – 79 г. подробно изследване на района е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев[2].

В района са намерени следи от различни култури. Тракйски са селищните и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените скални манастири и скитове „Черквата”, „Калугерица”, „Торлашки манастир”, както и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман.

Първите писмени документи, в които се споменава за село Торлак са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г. е посочено: "...село Торлак домакинства – 31 – данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...". Основен поминък по онова време е скотовъдсвото. В друг документ от XVII век под заглавие „Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза, съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година“ се дава поименен списък на джелеп-кешаните кой колко овце е предал на османската държава. Ето извадка от него: "...с. Торлак – Иванчо Стано-50 овце, Мирчо Михал-25 овце, Доброслав Добромир-25 овце, Добромир Черньо-25 овце-всичко 125 овце...". Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период – края на XVII в. – започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на XIX в. обработваемата земя е повече от 15000 дка, а впоследствие достига 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността „Дългия рът“ и продължават в западна посока до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Едва след това започва развитието на занаятите и търговията.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мюсюлманската джамия в Торлак е построена през 1640 г.

Преди Освобождението и до построяването на православната църква религиозните си нужди християнското население отслужва в параклиса „Свети Архангел“, иззидан под земята, съгласно тогавашните османски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, дарено от Хаджи Маню Хаджихинчев. С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук. Това налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. Документът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и днес се съхранява в Историческия музей в Разград. В този ферман се казва следното:

...Султанът разпорежда на своя Велик Везир да заповяда на валията на Дунавския вилает Ахмед Мидхад паша да застави каймакамина на Русчук Неджиб бей, той пък мюфтийския наместник в Разград да разреши построяването на черква в с. Торлак, Разградска кааза, тъй като християните от с. Торлак нямат молитвен дом, да построят такъв с дължина десет аршина и ширина 12 аршина, да има осем джама и две врати. Тази заповед да се изпълни строго и да се уважава печатът, поставен върху нея.

— Мохарем 1282 по агира

През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26 ноември 1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий. За патрон на черквата е избран Свети Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от Върбица, Шуменско, който оставя спомени за буен човек и го наричат „орман папаз“ – „горски поп“. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Образователните дейности водят началото си от 1863 година, когато се открива първото килийно училище, като липсват запазени писменни документи за него. Училището е било построено до параклиса „Св. Архангел“ и се е състояло от две стаи – едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен. Първото турско училище в селото е открито през 1887 г.

Първата училищна сграда е построена през 1923 година за класното училище, а втората през 1934 година. По-късно е построена и трета сграда, което дава възможност за пълен обхват на всички деца. Това дава основание през 1958 година да се открие гимназия – средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села. За пръв директор на гимназията е назначен Цветан Максимов, последван от:

  • Цветан Максимов,
  • Ислям Салиев,
  • Иван Кехайов,
  • Хинко Труфанов,
  • Славка Китова,
  • Ради Терзиев,
  • Никола Тихолов,
  • Кънчо Илиев,
  • Спиридон Бонев,
  • Васил Николаев,
  • Нели Хинкова.

Днес в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на единно средно училище „Христо Ботев“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните стопански отрасли, развивани в общината, са земеделско производство, лека промишленост и строителство.

Подотрасли:

  • Зърнопроизводство
    • Три земеделски кооперации към 01.01.2010 г.:
    • Дребни частни зърнопроизводители.
  • Животновъдство (отглеждат се крави, биволици, овце и кози)
    • Две частни ферми говеда и една биволи. Останалите животни са в личен сектор.
    • Пчеларство – около 2000 пчелни семейства
    • Малки семейни пчелини
  • Рибовъдство
    • Три рибарника
  • Мандра
  • Шивашка промишленост
  • Мелница

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на Европейски път Е70 в участъка Русе – Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните тронспортни услуги се извършват от външни частни фирми.


Забележителности и музеи[редактиране | редактиране на кода]

Множество паметници на културата.

  • Бели Лом (резерват) с останки от скален манастир.
  • Музей и етнографска сбирка за бита в общината. Картини живопис и графика
  • Торлашко кале (Кале над манастира) [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегоден панаир „Калоянови дни“, 25 – 27 август.
  • Ежегоден турнир по борба за деца в памет на първия учител по борба и ЗМС Цветан Хаджиев. (в края на декември)
  • Събор на селото на Димитровден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Ангелов – електроинженер, академик;
  • Милчо Петров – завеждащ катедра в Институт по геодезия, София;
  • Стойчо Неделчев Стоев – зав. катедра във ВМГИ, София;
  • Димитър Петров Димов – преподавател във ВТИ, Русе;
  • Георги Иванов Койчев – ВМА, София;
  • Хинко Петров Хинчев – зав. катедра ВИ на МВР;
  • Кръстю Василев Петров – преподавател в АОНСУ;
  • Александър Георгиев – преподавател в ХТИ, София;
  • Цвятко Тодоров Цвятков – учител, написал първата история на селото
  • Цвятко Иванов Вълчев – учител и краевед;
  • Петър Бъчваров – опълченец;
  • Пенчо Хинков Петров – партизанин в Югославия
  • Димитър Иванов Попов (Дългия Даскал) – учител, основател на читалище „Съзнай себе си“ и на потребителска кооперация „Съгласие“;
  • Стоян Цонев Илиев – борец по свободна борба, трети в света при младежите за 2008 година и републикански шампион при мъжете за 2010 година;
  • Неделчо Петров Колев – поет с познати за нас четири стихосбирки и десетки публикации в периодичния печат;
  • Борис Колев Цаков – художник;
  • Койчо Денчев Атанасов – музикант,;
  • Петър Великов Петров-Берлински – художник-график;
  • Веселин Топалов – гросмайстор, световен шампион по шахмат;
  • Герги Димов Пенев (Карабаджаков) – атомен физик, преподавател в Санкт Петербург;
  • Димитър Панайотов Димитров – преподавател в Стара Загора;
  • Пенчо Илиев Пенев (Аргънов) – преподавател в ТУ Варна;
  • Ахмед Шерифов (Шерефли) - поет, писател (1926 – 2000);
  • Труфан Драгнев Късов-Майстора – първият комбайнер в селото, механизатор, рационализатор, есперантист.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Страници от предишни времена гр. Цар Калоян, доцент к.ф.н. Хинко Хинчев.
  • Окръжен исторически музей, Разград
  • История на село Хлебарово, Цв. Тодоров
  • История на Цар Калоян, Цв. Иванов

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г.
  2. Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура, Иван Коев, София, 1971
  3. bulgariancastles.com


     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България