Цар Калоян (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Общи данни
Население 3 693 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 779 (НСИ)
Землище 71,3 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 7280
Тел. код 08424
МПС код РР
ЕКАТТЕ 77308
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Цар Калоян
Ахмед Ахмедов
(ДПС)
Адрес на общината
пл. Демокрация 1
тел.: 08424 22 38

Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Административен център на община Цар Калоян.

Селището носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град и е върнато името Цар Калоян.

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, а през местностите Габъра и Долап дере тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището на Цар Калоян е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от Карел Шкорпил, който обхожда и описва долината на Русенски Лом[1]. Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов – изследовател и историк на Разградсия район. През периода 1974 – 79 г. подробно изследване на района е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев[2].

В района са намерени следи от различни култури. Тракйски са селищните и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените скални манастири и скитове „Черквата”, „Калугерица”, „Торлашки манастир”, както и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман.

Първите писмени документи, в които се споменава за село Торлак са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г. е посочено: "...село Торлак домакинства – 31 – данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...". Основен поминък по онова време е скотовъдсвото. В друг документ от XVII век под заглавие „Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза, съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година“ се дава поименен списък на джелеп-кешаните кой колко овце е предал на османската държава. Ето извадка от него: "...с. Торлак – Иванчо Стано-50 овце, Мирчо Михал-25 овце, Доброслав Добромир-25 овце, Добромир Черньо-25 овце-всичко 125 овце...". Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период – края на XVII в. – започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на XIX в. обработваемата земя е повече от 15000 дка, а впоследствие достига 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността „Дългия рът“ и продължават в западна посока до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Едва след това започва развитието на занаятите и търговията.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мюсюлманската джамия в Торлак е построена през 1640 г.

Преди Освобождението и до построяването на православната църква религиозните си нужди християнското население отслужва в параклиса „Свети Архангел“, иззидан под земята, съгласно тогавашните османски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, дарено от Хаджи Маню Хаджихинчев. С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук. Това налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. Документът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и днес се съхранява в Историческия музей в Разград. В този ферман се казва следното:

...Султанът разпорежда на своя Велик Везир да заповяда на валията на Дунавския вилает Ахмед Мидхад паша да застави каймакамина на Русчук Неджиб бей, той пък мюфтийския наместник в Разград да разреши построяването на черква в с. Торлак, Разградска кааза, тъй като християните от с. Торлак нямат молитвен дом, да построят такъв с дължина десет аршина и ширина 12 аршина, да има осем джама и две врати. Тази заповед да се изпълни строго и да се уважава печатът, поставен върху нея.

— Мохарем 1282 по агира

През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26 ноември 1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий. За патрон на черквата е избран Свети Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от Върбица, Шуменско, който оставя спомени за буен човек и го наричат „орман папаз“ – „горски поп“. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Образователните дейности водят началото си от 1863 година, когато се открива първото килийно училище, като липсват запазени писменни документи за него. Училището е било построено до параклиса „Св. Архангел“ и се е състояло от две стаи – едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен. Първото турско училище в селото е открито през 1887 г.

Първата училищна сграда е построена през 1923 година за класното училище, а втората през 1934 година. По-късно е построена и трета сграда, което дава възможност за пълен обхват на всички деца. Това дава основание през 1958 година да се открие гимназия – средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села. За пръв директор на гимназията е назначен Цветан Максимов, последван от:

  • Цветан Максимов,
  • Ислям Салиев,
  • Иван Кехайов,
  • Хинко Труфанов,
  • Славка Китова,
  • Ради Терзиев,
  • Никола Тихолов,
  • Кънчо Илиев,
  • Спиридон Бонев,
  • Васил Николаев,
  • Нели Хинкова.

Днес в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на единно средно училище „Христо Ботев“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните стопански отрасли, развивани в общината, са земеделско производство, лека промишленост и строителство.

Подотрасли:

  • Зърнопроизводство
    • Три земеделски кооперации към 01.01.2010 г.:
    • Дребни частни зърнопроизводители.
  • Животновъдство (отглеждат се крави, биволици, овце и кози)
    • Две частни ферми говеда и една биволи. Останалите животни са в личен сектор.
    • Пчеларство – около 2000 пчелни семейства
    • Малки семейни пчелини
  • Рибовъдство
    • Три рибарника
  • Мандра
  • Шивашка промишленост
  • Мелница

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на Европейски път Е70 в участъка Русе – Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните тронспортни услуги се извършват от външни частни фирми.


Забележителности и музеи[редактиране | редактиране на кода]

Множество паметници на културата.

  • Бели Лом (резерват) с останки от скален манастир.
  • Музей и етнографска сбирка за бита в общината. Картини живопис и графика
  • Торлашко кале (Кале над манастира) [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегоден панаир „Калоянови дни“, 25 – 27 август.
  • Ежегоден турнир по борба за деца в памет на първия учител по борба и ЗМС Цветан Хаджиев. (в края на декември)
  • Събор на селото на Димитровден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Ангелов – електроинженер, академик;
  • Милчо Петров – завеждащ катедра в Институт по геодезия, София;
  • Стойчо Неделчев Стоев – зав. катедра във ВМГИ, София;
  • Димитър Петров Димов – преподавател във ВТИ, Русе;
  • Георги Иванов Койчев – ВМА, София;
  • Хинко Петров Хинчев – зав. катедра ВИ на МВР;
  • Кръстю Василев Петров – преподавател в АОНСУ;
  • Александър Георгиев – преподавател в ХТИ, София;
  • Цвятко Тодоров Цвятков – учител, написал първата история на селото
  • Цвятко Иванов Вълчев – учител и краевед;
  • Петър Бъчваров – опълченец;
  • Пенчо Хинков Петров – партизанин в Югославия
  • Димитър Иванов Попов (Дългия Даскал) – учител, основател на читалище „Съзнай себе си“ и на потребителска кооперация „Съгласие“;
  • Стоян Цонев Илиев – борец по свободна борба, трети в света при младежите за 2008 година и републикански шампион при мъжете за 2010 година;
  • Неделчо Петров Колев – поет с познати за нас четири стихосбирки и десетки публикации в периодичния печат;
  • Борис Колев Цаков – художник;
  • Койчо Денчев Атанасов – музикант,;
  • Петър Великов Петров-Берлински – художник-график;
  • Веселин Топалов – гросмайстор, световен шампион по шахмат;
  • Герги Димов Пенев (Карабаджаков) – атомен физик, преподавател в Санкт Петербург;
  • Димитър Панайотов Димитров – преподавател в Стара Загора;
  • Пенчо Илиев Пенев (Аргънов) – преподавател в ТУ Варна;
  • Ахмед Шерифов (Шерефли) - поет, писател (1926 – 2000);
  • Труфан Драгнев Късов-Майстора – първият комбайнер в селото, механизатор, рационализатор, есперантист.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Страници от предишни времена гр. Цар Калоян, доцент к.ф.н. Хинко Хинчев.
  • Окръжен исторически музей, Разград
  • История на село Хлебарово, Цв. Тодоров
  • История на Цар Калоян, Цв. Иванов

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г.
  2. Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура, Иван Коев, София, 1971
  3. bulgariancastles.com


     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България