Садово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Садово
България
Red pog.png
Садово
Област Пловдив
Red pog.png
Садово
Общи данни
Население 2 397 (ГРАО, 2014-12-15)*
Повишение 2 600 (НСИ)
Землище 15,482 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 4122
Тел. код 03118
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 65139
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)

Садово е град Южна България. Той се намира в Пловдивска област. Градът е административен център на община Садово.

Население на град Садово (01.02.2011) - 2 600 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е в близост до р. Марица, на 18 км източно от Пловдив. Съседни села на Садово са Кочево и Чешнегирово.

В станция Садово е измерена най-високата абсолютна температура (+45,2 С) в България през 1916 г.

През Садово преминава магистралната железопътна линия към Димитровград, Свиленград и гръцкия град Александруполис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото му име е Кючук Стамбол(според местно устно предание). До 1881 г. е Чешнегир махала.

Садово възниква в периода 1365-1390г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България - Мурад І(1362-1389) и Баязид І Йълдъръм(1389-1402). Първоначално е било съвършено турско и мюсюлманско селище, населено само от турци-мюсюлмани. Най-ранното сведение за съществуването му се съдържа в подробния регистър на акънджиите от 1472г., където е споменато под името село "Чешнегир" от нахията "Филибе"(Пловдив), като всички негови жители, описани в този най-ранен известен досега османски данъчен регистър на Пловдивско са само турци-мюсюлмани (НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.50а - справка на сътрудника към Османския отдел към софийската Народна библиотека - д-р Стоян Шиваров. Справката се намира в личния архив на историка Любомир Василев от съседното на Садово - село Кочево, Пловдивско). Българизацията на Садово и християнизацията на селището започва към началото на ХVІІв., като в кратък регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1622г., вече имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името "Чашнъгир" и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul - BOA, MAD 3398, s.4-15 - там са селищата от Филибе, сред които е и Садово - личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVІІв. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1695г., под описа на Садово, отбелязано под името "Чашнъгир" от нахията Конуш на казата Филибе, са описани общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите-християни от градчето (Istanbul - BOA, MAD 3604,s.114-136 - там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово - личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село "Чешнегир", с друго име "Тонгурджак" (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz - "Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri", kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 - личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). Новото име Садово е повлияно от мисълта на поета Иван Вазов, който, минавайки през градина в селото, възкликнал: „Какъв красив сад!“

Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.

Преди Руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне. Твърди се, че името на селото е дал поетът Иван Вазов, който бил гост на откриването на Държавното земеделско училище. Заради изобилната растителност той предложил вместо Чешнегир селото да се казва Садово.

Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е факта, че Катуница е основния доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия , наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на Община Садово е Димитър Здравков.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на с. Болярци е разположен етнографски музей.

Община Садово стопанисва стадионите по населените места, въпреки оскъдните средства за поддръжка базите са в задоволителен вид.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ - основан през 1902 г. Национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генна банка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Институтът е част от международната система за генетични ресурси.
  • Селскостопанска гимназия - основана през 1883 г. Една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.
  • Основно училище "Гео Милев" - основано през 1876 г. като килийно училище от Марин Ст. Йовчев и поп Георги в къщата на Цветил Боев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – събор.
  • Последната събота или неделя от март – празник на фъстъка

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Вацлав Стрибърни (1853-1933) - известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище на Садово по покана на българското правителство (през 1883). Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, въвел ягодите като земеделска култура в България.
  • Константин Малков (1873-1908) - агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси (през 1902 г. - Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията. Погребан е в двора на института, на мястото на опитното му поле.
  • Румен Воденичаров - роден тук.
  • Иззети Мехмед ефенди - кадъаскер на Османската империя,висш държавник на империята през втората половина на ХVІІв.,един от приближените сановници на султан Мехмед ІV Авджи-Ловеца(1648-1687),роден през 1629г. в село Чашнигир(град Садово,Пловдивска обл.),каза Филибе(Пловдив),починал на 26 октомври 1681г. в столицата на Османската империя - Истанбул(много малко известен факт в България!). - http://www.filozof.net/Turkce/edebi-sahsiyetler-kisilikler-biyografileri/13928-izzeti-mehmed-efendi-kimdir-hayati-eserleri-hakkinda-bilgi.html .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Голяма и пълна библиотека.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Градове в област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря