Садово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Садово
Sadovo, Bulgaria, град Садово, България (2).jpg
Общи данни
Население 2480 души[1] (15 юни 2020 г.)
170 души/km²
Землище 15,482 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 4122
Тел. код 03118
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 65139
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Садово в Общомедия

Са̀дово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивската област. Градът е административен център на община Садово.

Население на град Садово (30.12.2015) – 2506 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е в близост до р. Марица, на 18 км източно от Пловдив. Общината се състои и от 11 села – Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Селци и Чешнегирово. Населението ѝ възлиза на 15 115 жители (ГРАО,2015-02-01).

В станция Садово е измерена абсолютната максимална температура на въздуха (+45,2 С) в България през 1916 г.

През Садово преминава магистралната железопътна линия към Димитровград, Свиленград и гръцкия град Александруполис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото му име е Кючук Стамбол (според местно устно предание). До 1881 г. е Чешнегир махала.

Садово възниква в периода 1365 – 1390 г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България – Мурад I (1362 – 1389 г.) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402 г.). Най-ранното сведение за съществуването му се съдържа в подробния регистър на акънджиите от 1472 г., където е споменато под името село Чешнегир от нахията Филибе (Пловдив), като всички негови жители според този най-ранен известен османски данъчен регистър на Пловдивско са само турци мюсюлмани. (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.50а – справка на сътрудника към Османския отдел към софийската Народна библиотека – д-р Стоян Шиваров. Справката се намира в личния архив на историка Любомир Василев от съседното на Садово село – Кочево, Пловдивско.) Българизацията на Садово и християнизацията на селището започва към средата на ХVI в., като първите християни в селището са цигани. В подробния вакъфски регистър на Румелия от 1570 г.(Istanbul – BOA, TD 498, s.666 – 669), където за пръв път се споменават християни в Садово, посочено в дефтера като „Село Чашнигир, спадащо към Филибе“, са описани общо 132 домакинства, от които 120 мюсюлмански (20 са чифт, т.е. женени, 40 на оризари, 11 от категория „бенак“, 2 имами, 1 мюезин, сред всички тях и 15 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“, 16 неженени мюсюлмани и 30 домакинства на цигани мюсюлмани, живеещи в селището по същото време), както и 12 цигански християнски домакинства, които дори са имали собствен свещеник – също циганин. В следващата регистрация на Садово, която също е вакъфска и е с дата 1596 г. (Istanbul – BOA, TD 470, s.689 – 691), под името на „Село Чашнигир от Филибе“ намираме следното описание на домакинствата: 96 мюсюлмански (от тях: 39 – пълен чифт; неженени – 13; оризари – 41; имами – 2; мюезин – 1, сред които имало и 4 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“) и 48 християнски домакинства (от тях 11 на българи и 37 на цигани от селището, като циганите имат 2 християнски свещеници). – Лит.: Д.Борисов – „Справочник за селища в Северна Тракия през ХVІв“ (казите Филибе и Татар Пазаръ), Асеновград, 2014 г., част 1, стр.332 – 334; Х.Христозов – „Демографски и етнорелигиозни процеси в района на Асеновград през ХVІ в.“ – „Исторически преглед“, кн. 3 – 4(в една книжка), Сф, 2012 г., стр. 86 – 131. През ХVІ век българското християнско население от близките на Садово села – Кочево (в документите от ХVІ в. – „Кочач“) и Чешнегирово (в тефтерите от ХVІ в. – „Новасил“, с друго име „Мюселем“), поради липса на свои свещеници (в описите на Чешнегирово и Кочево не се споменават) вероятно е използвало услугите на циганските християнски свещеници от Садово.

В кратък регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г. имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името „Чашнъгир“ и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4 – 15 – там са селищата от Филибе, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVII в. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. в описа на Садово, отбелязано под името „Чашнъгир“ от нахията Конуш на казата Филибе, са споменати общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите християни от градчето (Istanbul – BOA, MAD 3604, s.114 – 136 – там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848 г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село „Чешнегир“, с друго име „Тонгурджак“ (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz – „Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri“, kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 – личен архив на Любомир Василев от село Кочево.

Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.

Преди Руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Читалище
  • Здравна служба
  • Училище (ОУ Гео Милев)

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-богатата растителна генна банка.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – основан през 1902 г. Национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генна банка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Институтът е част от международната система за генетични ресурси.
  • Селскостопанска гимназия – основана през 1883 г. Една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.
  • Основно училище „Гео Милев“ – основано през 1876 г. като килийно училище от Марин Ст. Йовчев и поп Георги в къщата на Цветил Боев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – събор.
  • Последната събота или неделя от март – празник на фъстъка.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Вацлав Стрибърни (1853 – 1933) – известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище на Садово по покана на българското правителство (през 1883). Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, въвел ягодите като земеделска култура в България.
  • Константин Малков (1873 – 1908) – агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси (през 1902 г. – Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията. Погребан е в двора на института, на мястото на опитното му поле.
  • Румен Воденичаров – български политик.
  • Иззети Мехмед ефенди – кадъаскер на Османската империя, висш държавник на империята през втората половина на ХVIIв., един от приближените сановници на султан Мехмед IV Авджи-Ловеца (1648 – 1687), роден през 1629 г. в село Чашнигир (град Садово, Пловдивска обл.), каза Филибе (Пловдив), починал на 26 октомври 1681 г. в столицата на Османската империя – Истанбул (много малко известен факт в България!). – Иззети Мехмед ефенди – кадъаскер на Османската империя.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България