Караджово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Караджово.

Караджово
Общи данни
Население1126 души[1] (15 декември 2023 г.)
79,8 души/km²
Землище14,109 km²
Надм. височина165 m
Пощ. код4117
Тел. код03102
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ36244
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП за България; 2011)
Кметство
   кмет
Борислав Благоев
Караджово в Общомедия

Караджово е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Караджово се намира на 15 км източно от Пловдив и на 11 км северно от Асеновград както и на 6 км от град Садово. Близки населени места около село Караджово са селата Моминско, Кочево и Катуница.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път името на селото, под формата „Село Караджа кьой“ от нахията Филибе(Пловдив)се споминава в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.(НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а). Под формата „Караджа Ибрахим“ от нахията Филибе(Пловдив), селото се споменава в подробния тимарски регистър на Румелия от 1516 г., в който е пряко указано, че населението му е било изцяло съставено от мюсюлмани-юруци (Istanbul – BOA, TD 77, s.715). Пак под името „Караджа Ибрахим“ от казата Филибе(Пловдив), Караджово е описано и в грамадния съкратен(иджмал) целокупен регистър на цялата Османска империя от 1530 г. (Istanbul – BOA, TD 370, s.92). Под името Кара Иса, селото се споменава в джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. /извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1972 г., стр.47/. Под името му е посочен един овцевъд – Яхя, син на Ахмед, обложен с 40 овце данък ресм-и- джелепкешан. Първоначално, при възникването си през 16 век /възниква вероятно през това столетие/ е било юрушко селище с напълно мюсюлманско население. От 17 век нататък започва да се побългарява. В турските документи от 18-19 век се споменава и под името Караджисе. Караджово е село с интересна история. В исторически данни се споменава за турски караджа, който се е настанил в селото и е дал днешното му име. Според недотам достоверни факти в селото са се криели известни революционери, които са съставяли планове за действия против поробителя. Голяма част от населението е участвало във Втората световна война и голяма част от тези бойци са намерили своята смърт на фронта.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище, библиотека, действаща църква. Училището в селото е след основен ремонт и днес то е отворено за бъдещото поколение. То е едно от най-привлекателните в цялата община. Целодневна детска градина.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е последната събота на месец април.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Маринов, учител, общественик, народен представител от Народнолибералната партия (род. 1850)
  • Ангел Димов, народен представител в XXXVI и XXXVII обикновено народно събрание, почетен гражданин на община Садово
  • Боти Видолов, полковник от ВА „Г. С. Раковски“
  • Георги Димов, полковник от ВА „Г. С. Раковски“
  • Георги Караджов (1875 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[2]
  • Георги Стойков, кларинетист, Караджовска народна група
  • Димитър Димов, полковник от БНА
  • Димитър Трачев, ст.н. с. I ст. по овощарство
  • Иван Хубенов (1894-?), български офицер, генерал-майор
  • Любен Христозов (Джaфера) – общественик
  • Михаил Ралев, генерал от БНА

Други[редактиране | редактиране на кода]

Към читалището има създадена танцова формация „Тракийче“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.