Караджово
| Караджово | |
|---|---|
 Караджово
Караджово
|
|
| Общи данни | |
| Население | 1 062 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 14,109 km² |
| Надм. височина | 164 m |
| Пощ. код | 4117 |
| Тел. код | 03102 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 36244 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община - кмет |
Садово Димитър Здравков (БСП) |
| Кметство - кмет |
Караджово Димитър Димитров (БСП) |
Караджово е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Караджово се намира на 15 км източно от Пловдив и на 11 км северно от Асеновград както и на 6 км. от град Садово. Близки населени места около село Караджово са селата Моминско, Кочево и Катуница.
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път името на селото,под формата "Село Караджа кьой" от нахията Филибе(Пловдив)се споминава във подробния регистър на акънджиите от 1472г.(НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а).Под формата "Караджа Ибрахим" от нахията Филибе(Пловдив),пък селото се споменава в подробния тимарски регистър на Румелия от 1516г., в който е пряко указано, че населението му е било изцяло съставено от мюсюлмани-юруци (Istanbul - BOA,TD 77,s.715). Пак под името "Караджа Ибрахим" от казата Филибе(Пловдив), Караджово е описано и в грамадния съкратен(иджмал) целокупен регистър на цялата Османска империя от 1530г. (Istanbul - BOA,TD 370,s.92). Под името Кара Иса, селото се споменава в джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. /извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1972 г., стр.47/. Под името му е посочен един овцевъд - Яхя, син на Ахмед, обложен с 40 овце данък ресм-и- джелепкешан. Първоначално, при възникването си през 16в. /възниква вероятно през това столетие/ е било юрушко селище с напълно мюсюлманско население. От 17в. нататък започва да се побългарява. В турските документи от 18-19в. се споменава и под името Караджисе. Караджово е село с интересна история. В исторически данни се споменава за турски караджа, който се е настанил в селото и е дал днешното му име. Според не дотам достоверни факти в селото са се криели известни революционери, които са съставяли планове за действия против поробителя. Голяма част от населението е участвало във Втората световна война и голяма част от тези бойци са намерили своята смърт на фронта.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Основно училище, библиотека, действаща църква. Училището в селото е след основен ремонт и днес то е отворено за бъдещото поколение. То е едно от най-привлекателните в цялата община. Целодневна детска градина.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на селото е последната събота на месец апри
Личности, свързани със селото
- Атанас Маринов, учител, общественик, народен представител от Народнолибералната партия (род. 1850)
- Ангел Димов, народен представител в 36 и 37 Обикновено Народно Събрание, почетен гражданин на община Садово.
- Георги Стойков, кларинетист, Караджовска Народна Група
- Михаил Ралев, генерал от БНА
- Димитър Трачев, ст. н. с. I ст. по овощарство
- Димитър Димов, полковник от БНА
- Любен Христозов (Джaфера) - общественик
- Георги Керин - прочут лекар в южна България
- Атанас Петров, основател фирма АРП и предприятие за сушени зеленчуци в съседното село Катуница
- Васил Драголов - футболист, национален състезател
- Иван Хубенов (1894-?), български офицер, генерал-майор
- * Боти Видолов, полковник от ВА "Г. С. Раковски"
- Георги Димов, полковник от ВА "Г. С. Раковски"
Други[редактиране | редактиране на кода]
Към читалището има създадена танцова формация "Тракийче".
|
|||||||||||
