Кочево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кочево
Общи данни
Население 546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,72 km²
Надм. височина 167 m
Пощ. код 4119
Тел. код 03118
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 39102
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Кочево
Павел Павлов
(БСП)

Кочево е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кочево е малко равнинно село в Асеновградско и се намира в западната част на Северна Тракия, в Пловдивска област, на шосето Асеновград-Садово, на 10 км северно от Асеновград и на 17 км източно от областния център – град Пловдив, като е съставно селище от община Садово. Надморската му височина е около 110 м. Населението му към 2007 г. е 647 жители; площ на самото село – 539 дка; цялостна площ на селското землище и мера – 7500 дка. Климатът е преходно-континентален, а почвите му са черноземни. Основният отрасъл на хората е земеделието. Доминира отглеждането на фъстъци, царевица, жито и пъпеши. Селището има автобусни линии със Садово, Асеновград и Пловдив и железопътни със Садово и Пловдив.

По землище граничи със следните села: Болярци, Караджово и Садово.

Селото притежава и общо 117 дка от издълбания в землищата на селата Кочево, Чешнегирово и град Садово напоително-риболовен язовир, като другите две части от язовира се поделят между Садово и Чешнегирово.

История[редактиране | редактиране на кода]

По предания селото е съществувало още преди падането на България под османско владичество, като било "...го имало още по гръцко време..." /по разказите на възрастните кочовци, които твърдели, че знаели това още от старите хора, живели по тяхно време/, т.е. още през Средновековието. Било е образувано от заселени във Византия печенеги. За пръв се споменава в регистъра на акънджиите от 1472 г., под името „Село Кошаш“ от нахия Филибе(Пловдив). Посочено е със 7 къщи, натоварени със извънреден данък за въоръжаването на акънджийските отряди в армията на султан Мехмед II (1451 – 1481), обложени с по 33 акчета от извънредното даждие (т.е. данък). От посочените 7 глави на домакинства от селото, мюсюлманските имена са 6, а християнските – само 1 – Лит. :(НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.51б).

От една бележка в полето на л.49б в същия регистър, нанесена с друг почерк от друго лице, различно от това на регистратора, водил съставянето на дефтера става ясно, че данъците, събрани от една от групите цигани в нахията Филибе /Пловдив/, са били предназначени за издръжката на акънджията „Иса син на Сюлейман от село Кочашлу (с. Кочево, общ. Садово), от Истанимака(Асеновград)..."(в оригинала на акънджийския регистър от 1472 г. – „İstanimakadan Koçaşlu nam köyünden İsa oğlu Süleyman“ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.49б)..Тази бележка подсказва, че Истанимака/Асеновград вероятно е бил център на по-малка административна единица, която обхваща няколко села, в рамките на нахията Филибе/Пловдив. Групите цигани от които е бил събран извънредния данък, нужен за издръжката на акънджията от Кочево са били двата цигански джемаата в нахия Филибе/Пловдив, означени в документа под наименованията „Джемаат на циганите, притежаващи берат“ и „Джемаат на циганите на Добри“, всичките общо 30 домакинства, от които са били събрани общо 990 акчета. Така броят на къщите в селото към края на 1472 г., става най-малко 8 на брой – 6-те мюсюлмански и 1-та християнска от редовния опис на селото на л.51б, плюс тази на акънджията от Кочево, известен от бележката от л.49б, като по този начин те стават общо 7 мюсюлмански и 1 християнска или общо 8(регистъра на акънджиите не обхваща цялото население на дадено селище, а само определена част от неговото население като цяло, като критерия на подбиране за това данъчно облагане не е съвсем ясен и изяснен, б.а.). – Лит.: НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.49б;Х.Христозов – „Демографско и урбанистично развитие на Асеновград през XV-XVIIв.(Истанимака, Анбелианош, Йени кьой)“ – сб."Стенимахос-Станимака-Асеновград", Асеновград,2014 г., стр.111-112;Пак там – стр.112,бел.32;M.Kiprovska – „The military organization of the akincis in Ottoman Rumelia“, Departament of History.Bilkent University, Ankara, September 2004 (непубликувана дипломна работа), р.112.

Сведения за Кочево има и в соколарския регистър от 1477 г., в който селото е записано под името „Вечошова“ /т.е.Кочашево, турският регистратор не е знаел български език и е записвал имената на българските селища, така както е успявал да ги чуе-б.а.,Л.В./ като селище, което през въпросната година е доставило общо 9 сокола за нуждите на султанския двор и е било част от тимара на баздарите /дворцовите соколари/ Мустафа и Елиас. Посоченото под името му само 1 домакинство е християнско – /Извори за българската история, том 10,Сф, БАН,1974 г.,с.161/. В землището на селото се откриват многобройни находки на антични и по-късни монети. През 2007 г.,в същата местност „Азмака“/"Ор(е)шака",където е било Старото село, била намерена от иманяр медна монета на цар Иван Александър /1331 – 1371/. Тази, а и още други находки на византийски монети – сребърна византийска монета – милиаренсий на император Йоан II Комнин /1118-1143/,тетартерон, мед на Йоан II Комнин/1118-1143/,срязан на две части – едната половинка от него, т.е. „миним“, меден фолис на император Константин X Дука /1059-1067/,тетартерон на император Алексий I Комнин/1081-1118/,както и друг един меден тетартерон на император Исак II Ангел /1185-1195/, вероятно доказват теорията, че наистина селото е много старо. Тук му е мястото да отбележим и важната подробност, че в гръцката версия на Устава-Типик на Бачковския манастир от 1083 г. в глава 38 /виж Извори за българската история, том 14,Сф, БАН,1968 г.,с.63,и бел.3 за двата възможни прочита, б.а.-Л.В./ от него се споменава "...Село Котрес/или Котреш – според другото възможно четене/, спадащо към Филипополските имоти...", чието население било от заселени във Византия печенеги. В грузинската версия на Устава-Типик на Бачковския манастир от 1083 г.,името на селото е предадено под формата „Село Котриа“(А.Шанидзе – „Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик.Грузинская редакция типика“, Тбилиси,1971гг.,стр.324).

При своите търсения успяхме да намерим гръцки документ от 10 август 1834 г. /виж Сб.БАН, кн.41 от 1949 г.,с.330-331, документите на Пловдивската гръцка митрополия, публикувани от проф. Иван Снегаров/, където се споменава погърчен българин от Кочево – някой си Йоан Кочашоглиу /т.е. Иван Кочовеца/. По начина на изписване на името на селото по прозвището на Йоан на гръцки език и при сравняването му със споменатото в устава от 1083 г. село Котреш, написано също на гръцки език, установихме, че те съвпадат напълно – от което следва, че е възможно селото Котреш от документа от 11в. да е именно днешното Кочево. А и в по-късните документи от 15-17 в. Кочево се споменава под имената Кошаш, Кочач, или Кочаш /в документ от 1651 г. – като „Село Кочаш“ – виж Е. Грозданова – „Българската народност през 17в.“, Сф,1989 г.,с.384,№57, от което сравни: Котреш от 1083 г. с Кочаш от 1651 г., както и фанариотския документ от 1834 г., като и там името на селото е записано под формата „Кочаш“/. От всичко това следва, че Кочево с оглед на монетните находки, местните предания и достигналите до нас исторически документи е много старо българско селище, съществувало още през Средновековието и вероятно възникнало по време на византийското владичество над българските земи...

За далечното минало на селото се знае много малко. В местността „Орешака“, в землището на селото има следи и останки от тракийско селище, съществувало през римската епоха. Също така е имало и могилен некропол, който обаче не е датиран./Личен архив"Божидар Чапъров"-материалите непубликувани/. В местността „Орешака“, където е било първоначалното място на селото случайно и поединично са намирани монетни находки, чието разпределение е следното: Македония, Филип II Македонски/359-336 г.пр.н.е./,тетрадрахма, сребро-1.Одриско царство, Реметалк и Август/12 г.пр.н.е.-10/,бронз-1. Римска империя, Антонин Пий/138-161/ на Филипопол, мед-1, Клавдий II Готски/268-270/, антониниан, бронз със следи от посребряване – 1,Кар/282-283/,мед-1. В същата местност е била намерена от иманяри и колективна находка на сребърни тетрадрахми на Лизимах/312-281 г.пр.н.е./, чиято съдба е неизвестна. /Личен архив „Любомир Василев“ – материалите непубликувани/. На днешното си място според местните предания то „идва“ след една голяма чумна епидемия станала около 1866 г. В ония времена днешното място на селото е предствалявало силно гориста и естествено защитена равнинна местност. На територията на днешното Кочево, на мястото където е разположено сега, случайно и поединично са намерени сребърна монета на град Енос – хемиобол от периода 405-357 г.пр.н.е., бронзова римска монета – антониниан, сечена от император Проб/276-282/ и продупчена сребърна полска монета на град Данциг /сега Гданск/, сечена при управлението на крал Сигизмунд III Ваза/1587-1632/ - четвърт талер, отсечен в 1615 г. В селски двор пък случайно била намерена масивна сребърна гривна, която по външните си белези датира вероятно от 18 в. /Личен архив – материалите непубликувани/. Подобна гривна се съхранява и в музейната сбирка на Исторически музей – Асеновград, която е определена към същото столетие. Село Кочево е едно от малките села, но със богата и вековна история, датираща от древността до наши дни.[1] [2] [3] [4]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Предимно християнска източноправославна религия. Всяка година на 06.05 в църквата в с.Кочево „Св. Георги Победоносец“ има служба, курбан, и много хора от цялото село (дори и от съседните села) по случай празника „Гергьовден“. Прави се точно в тази църква, защото тя носи името на Св. Георги.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на с.Кочево с кмет Павел Йорданов Павлов.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите жители на селото във войните от 1912-1918 г. и 1944-1945 г.
  • Църковен храм „Св. Георги Победоносец“, построен около 1887 г. и др.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Кочево разполага с 1 лекарски и 1 стоматологичен кабинет.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Бъдни вечер коледарчета обикалят къщите, пеят коледарски песни и благославят по случай празника.

По стар стил на 14-ти февруари кочовци отбелязват празника на Св.Трифон.

Избран човек, който се явява Трифон Зарезан и млади момичета, облечени с народни носии, обикалят къщите и „зарязват“ лозите под съпровод на народна музика. Също така благославят къщите за здраве и берекет.

Традиционният събор на селото е на 28-ми август, когато хората от селото почитат Успение на Пресвета Богородица по стар стил.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На разположение е малка, но богата функционираща библиотека, в която може да се намери всичко.

Личности, свързани със селото[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Трифонов (ръководител на оркестър „Славяни“)
  • д-р Катерина Габерова – носителка на „Златен Хипократ“ 2013 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Гара (спирка) „Кочево“, фитнес зала, ресторант, кафе-бар+дискотека, кръчма, детска градина, парк+детска площадка, агроаптека, сервиз за ремонт на компютри, железарски магазин+книжарница, цех за преработка на плодове и зеленчуци, частна мини-фирма за преработка на месо и кайма, на разположение е и язовирът за спортен риболов, парк. Селото има осигурен интернет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нови сведения за село Кочево в турски регистри, съхранявани в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул/във всички данъчни османски описи то фигурира като спадащо към кааза Филибе, нахия Конуш/: в 1543 г. под името Кочашли;1594 г.-под името Кочач;1691 г.-като Коча бейли от кааза Филибе, нахия Конуш;1695 г. – в общия подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско под името Кочаш, като е посочено, че към въпросната 1695 г. е брояло 13 къщи – 7 християнски и 6 мюсюлмански.
  2. В общия подробен описен регистър на град Пловдив и селата от кааза Филибе с населението и имотите им от 1515 г./сигнатура в Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул – BOA TD 77,p.712-713
  3. За регистъра на авариза в Пловдивско от 1695 г./Конкретно за Кочево на стр.107 от сборника на съответния линк – вижте там, където пише Kocas – Сигнатура на регистъра в Генералния истанбулски архив – BOA MAD 3604,p.114-136/в частност за нахия Конуш, б.а. – Л.В./.
  4. Опис на село Кочево в регистъра на акънджиите от 1472 г.В документа е посочено под наименованието „Кошаш“ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.51б

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]