Поповица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поповица
Главната улица
Главната улица
Общи данни
Население 1 205 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,343 km²
Надм. височина 189 m
Пощ. код 4127
Тел. код 03110
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 57621
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Поповица
Веска Мирчева
(БСП)
Поповица в Общомедия
Мостът на влизане в Поповица откъм Пловдив

Поповица е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив. До 1934 г. името на селото е Папазлии.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Железопътни релси, изкривени от земетресението през 1928 година

Намира се на 27 км. източно от гр. Пловдив, разположено на разклона между две основни пътни артерии за Бургас и Свиленград. Стратегическото място на селото помага за развитието на ресторантьорството и авторемонтните услуги, където работи част от населението. Има и големи лозови масиви в местността „Баира“.

През Поповица, в подножието на местността „Баира“, в посока пътя Е80 се намира разлом дълъг около 10 км, който е причина за земетресението с магнитуд 7,1 на 18 април 1928 година. Поповишкото земетресение е вторичен трус, последвал четири дни след Чирпанското, което има магнитуд 6,8. Веднага след земетръса в селото пристига цар Борис ІІІ, който подпомага по-късното му възстановяване.

Изглед от местността "Баира"

През Поповица преминават международните коридори номер 4 и 10 – Прага – Видин – София – Истанбул и Мюнхен – Калотина – София – Пловдив – Истанбул, както и първата скоростна жп линия в България – Свиленград – Пловдив. Гарата е изградена за нуждите на скоростната железница с подлези и високи рампи. Движат се влакове по направленията:

Пловдив - Свиленград – Пловдив;
Димитровград - София – Димитровград;
Първомай - Костенец – Първомай
Истанбул - Белград – Истанбул

На гарата спират всички категории влакове (П-Б-БВЗР-М). Всички влакове, спиращи на гарата правят удобни връзки във възловите гари (Пловдив и Димитровград)за Русе, Подкова, Михайлово, Асеновград, Пещера, София, Панагюрище, Карлово, Варна и Бургас. Скоростта за транзитно преминаване на влакове през гарата е 160 км/ч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Много старо селище, съществувало още преди падането на България под османска власт. Отбелязано е от Георг фон Найчиц в пътеписа му от 1634–1635 г., като Сосовице (т.е. изопачено Поповица) с друго име Папазли. В турски регистър от 1590 г. е отбелязано под името Папас.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близо до с. Поповица се намира защитената местност „Мъртвицата“, където може да се види бялата водна лилия (Nymphaea alba).

Над Поповица се намира местността „Аязмото", където всяка година се прави благотворителен курбан за здраве и успех. Там се намира малък манастир с изградена чешма, от която тече планинска вода. В този манастир е живял известно време Васил Левски – Апостола на свободата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през най-близката неделя до св. Дух се провежда събор, 50 дни след Великден.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В селото има 2 черкви – православна и евангелистка, училище ОУ „Христо Ботев“, което се намира близо до центъра. В него учат около 170 ученика, които са между 1 и 8 клас. На местността Аязмото има малък параклис.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература

  • Йоно Митев – Австрийски пътеписи за Балканите, том 3.
  • Енциклопедия България, П-Р.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]