Направо към съдържанието

Садово (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Община Садово
      
Общи данни
ОбластПловдив
Площ192.86 km²
Население14 669 души
Адм. центърСадово
Брой селища12
Сайтsadovo.bg
Управление
КметДимитър Здравков
(БСП – Обединена левица; 2011)
Общ. съвет17 съветници
Община Садово в Общомедия
Топографска карта на община Садово.

Община Садово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната част на област Пловдив. С площта си от 192,859 km2 заема 12-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 3,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен и слабо хълмист в югоизточната част. Територията ѝ попада в източната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина и крайните северозападни части на Хасковската хълмиста област.

На изток от село Ахматово, на границата с община Първомай се намира най-високата точка на общината – 240 m н.в., а североизточно от село Милево, в коритото на река Марица – най-ниската ѝ точка 130 m н.в. По този начин община Садово е една от най-равните общини в България с денивелация на терена от 110 m.

Основна водна артерия на община Садово е река Марица, която протича по северната ѝ граница от запад на изток, на протежение от 24 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Чепеларска река и Черкезица (Сушица). Чепеларска река протича по границата с община Родопи с най-долното си течение, минава западно от село Катуница и на около 6 km северно от него се влива отдясно в Марица. Река Черкезица (Сушица) навлиза в общината югоизточно от село Болярци, минава покрай селата Богданица и Селци като тече в широка алувиална долина и северозападно от село Поповица също се влива отдясно в Марица.

Изглед към село Поповица през 2008 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Ахматово 280 13,017 Милево 938 18,213 Сатъ Бегово, Надеждино
Богданица 601 22,204 Ходжиново Моминско 400 4,164 Касъмово, Моминско село
Болярци 2725 22,448 Кара Реизово Поповица 1257 15,343 Папазлии
Караджово 1092 11,109 Садово 2308 15,482 Чешнегир
Катуница 2328 22,648 Селци 473 11,182 Яхалии
Кочево 575 6,420 Кочачево, Кочово Чешнегирово 1789 27,329 Чешнегир нова махла
ОБЩО 14766 192,895 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1883 г. – преименувано е с. Чешнегир на с. Садово без административен акт;
  • през 1892 г. – заличено е с. Гърци без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ходжиново на с. Богданица;
– преименува с. Кара Реизово на с. Болярци;
– преименува с. Кочачево на с. Кочово;
– преименува с. Касъмово на с. Моминско село;
– преименува с. Сатъ Бегово на с. Надеждино;
– преименува с. Папазлии на с. Поповица;
– преименува с. Яхалии на с. Селци;
– преименува с. Чешнегир нова махла на с. Чешнегирово;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Надеждино на с. Милево;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Моминско село на с. Моминско;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кочово на с. Кочево;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Чешнегирово и го присъединява като квартал на с. Садово. Обявява новообразуваното населено място за гр. Садово;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Чешнегирово от гр. Садово и го възстановява като отделно населено място – с. Чешнегирово.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 15604 10932 397 795 22 60 3398 100,00 70,05 2,54 5,09 0,14 0,38 21,77
Садово 2600 1817 56 50 7 19 651 Садово 69,88 2,15 1,92 0,26 0,73 25,03
Ахматово 264 214 0 43 6 Ахматово 81,06 0,00 16,28 2,27
Богданица 615 524 4 56 27 Богданица 85,20 0,65 9,10 4,39
Болярци 2679 1650 100 7 919 Болярци
Караджово 1084 722 312 10 37 Караджово 66,60 28,78 0,92 3,41
Катуница 2473 1789 3 7 669 Катуница 72,34 0,12 0,28 27,05
Кочево 570 159 0 0 408 Кочево 27,89 0,00 0,00 71,57
Милево 971 762 85 78 40 Милево 78,47 8,75 8,03 4,11
Моминско 428 179 239 0 7 Моминско 41,82 55,84 0,00 1,63
Поповица 1476 1384 18 4 67 Поповица 93,76 1,21 0,27 4,53
Селци 501 441 54 0 4 Селци 88,02 10,77 0,00 0,79
Чешнегирово 1943 1291 77 7 563 Чешнегирово 66,44 3,96 0,36 28,97

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 15 604 100,00
Православие 9927 63,61
Католицизъм 55 0,35
Протестантство 230 1,47
Ислям 272 1,74
Друго 3 0,01
Нямат 203 1,30
Не се самоопределят 428 2,74
Непоказано 4486 28,74

През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 22,4 km трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 47,4 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)