Съединение (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.
Община Съединение | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Пловдив |
Площ | 297.99 km² |
Население | 10 468 души |
Адм. център | Съединение |
Брой селища | 10 |
Сайт | saedinenie.bg |
Управление | |
Кмет | Георги Руменов (БЗНС; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници |
Община Съединение в Общомедия |
Община Съединение се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в западната част на област Пловдив. С площта си от 297,992 km2 заема 9-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Хисаря;
- на изток – община Калояново;
- на югоизток – община Марица;
- на юг – община Родопи;
- на запад – община Пазарджик, област Пазарджик;
- на северозапад – община Стрелча, област Пазарджик.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]С изключение на крайните северозападни части където релефът е хълмист, в останалата част на общината той е равнинен. Територията ѝ попада в северните части на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина и в крайните южни разклонения на Същинска Средна гора.
Над 95% от територията на община Съединение се заема от северните части на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 200 и 350 m. Югоизточно от град Съединение, на границата с община Марица се намира най-ниската ѝ точка – 187 m н.в.
В крайния северозападен ъгъл на общината (землището на село Драгомир) попадат южните хълмисти части на Същинска Средна гора. На около 5 km, северозападно от селото, на границата с община Стрелча, се намира връх Генова могила 534,2 m – най-високата точка на общината.
Води
[редактиране | редактиране на кода]През общината протичат две основни реки, леви притоци на Марица – Пясъчник и Потока, които текат през нея със средните си течения. Река Пясъчник навлиза в общината като изтича от големия язовир Пясъчник, минава покрай селата Любен, Неделево, Церетелево и Голям чардак и източно от село Малък чардак напуска нейните предели. Река Потока идва от община Пазарджик, минава през общинския център и югоизточно от него навлиза в община Марица.
На река Пясъчник е изграден големия язовир Пясъчник, като в пределите на общината попада малка част от него. Водите му се използват за напояване на обширните земеделски земи в Пазарджишко-Пловдивското поле. Освен него на територията на община Съединение има изградени още множество микроязовири, водите на които също са включени в напоителните системи. По-големи от тях са: „Церетелево“, „Любен“, „Правище“ и др.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Община Съединение има преходно-континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най-ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л/м2). В този смисъл добре изразеното пролетно и лятно засушаване, както и високите температури определят района като по-неблагоприятен в климатично отношение. По данни на метеорологическата станция най-рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най-късно до втората половина на март. Снежната покривка е общо взето, много тънка, а продължителността на снежния период е около 80 дни. Най-малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари. Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април. Ето защо е налице доста продължителен вегетационен период на растенията без мраз, което осигурява отглеждането на голям брой култури.
Почви
[редактиране | редактиране на кода]На територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем-смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо-глинести; чернозем-смолници, силно излужени, слабо до средно оподзолени, ерозирани; канелено-горски почви, слабо и средно излужени; канелено-горски почви, силно излужени до слабо оподзолени, средно и леко песъчливо-глинести; алувиално-светли и алувиално-ливадни светли, глинесто-песъчливи почви; делувиални почви, леко песъчливо-глинести.
Чернозем-смолници са основните почви в общината като заемат над 80% от територията ѝ. Оподзолени канелено-горски почви са представени основно в крайните северозападни хълмисти части на общината, а алувиалните и алувиално-ливадните почви – около речните корита на реките Пясъчник и Потока и местните малки рекички.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Голям чардак | 634 | 24,979 | Български чардак | Неделево | 375 | 13,442 | Насва кьой, Свети Наум |
Драгомир | 277 | 28,751 | Яхларе | Правище | 359 | 24,120 | Дорутлии, Малко Борисово |
Любен | 282 | 16,579 | Кара Мустафаларе | Съединение | 5141 | 100,200 | Голямо Конаре |
Малък чардак | 433 | 18,233 | Турски чардак | Царимир | 1000 | 28,359 | Даутларе |
Найден Герово | 490 | 19,643 | Демирдишли | Церетелево | 319 | 23,686 | Думанлии |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1878 г. – преименувано е с. Български чардак на с. Голям чардак от населението без административен акт;
- – преименувано е с. Турски чардак на с. Малък чардак от населението без административен акт;
- Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кара Мустафаларе на с. Любен;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Яхларе на с. Драгомир;
- – преименува с. Дорутлии на с. Малко Борисово;
- – преименува с. Демирдишлии на с. Найден Герово;
- – преименува с. Насва кьой на с. Свети Наум;
- – преименува с. Масатларе на с. Точиларци;
- – преименува с. Даутларе на с. Царимир;
- – преименува с. Думанлии на с. Церетелево;
- МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Малко Борисово на с. Правище;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Свети Наум на с. Неделево;
- Указ № 516/обн. 22.12.1962 г. – заличава с. Елешница поради изселване;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – преименува с. Голямо Конаре на с. Съединение и го признава за гр. Съединение;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Точиларци и го присъединява като квартал на гр. Съединение.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 10 450 | 8678 | 183 | 787 | 14 | 20 | 768 | 100.00 | 83.04 | 1.75 | 7.53 | 0.13 | 0.19 | 7.34 |
Съединение | 5661 | 4611 | 405 | 15 | 623 | Съединение | 81.45 | 7.15 | 0.26 | 11.00 | ||||
Царимир | 1143 | 1094 | 18 | 12 | 18 | Царимир | 95.17 | 1.57 | 1.04 | 1.57 | ||||
Голям чардак | 754 | 524 | 58 | 165 | 0 | 3 | 4 | Голям чардак | 69.49 | 7.69 | 21.88 | 0.00 | 0.39 | 0.53 |
Малък чардак | 498 | 458 | 19 | 4 | 15 | Малък чардак | 91.96 | 3.81 | 0.80 | 3.01 | ||||
Найден Герово | 483 | 359 | 66 | 0 | 57 | Найден Герово | 74.32 | 13.66 | 0.00 | 11.80 | ||||
Неделево | 459 | 322 | 85 | 45 | 4 | Неделево | 70.15 | 18.51 | 9.80 | 0.87 | ||||
Правище | 418 | 384 | 20 | 0 | 13 | Правище | 91.86 | 4.78 | 0.00 | 3.11 | ||||
Драгомир | 360 | 355 | 0 | 0 | 4 | Драгомир | 98.61 | 0.00 | 0.00 | 1.11 | ||||
Церетелево | 352 | 319 | 0 | 9 | 0 | 0 | 24 | Церетелево | 90.62 | 0.00 | 2.55 | 0.00 | 0.00 | 2.55 |
Любен | 322 | 252 | 0 | 61 | 3 | 0 | 6 | Любен | 78.26 | 0.00 | 18.94 | 0.93 | 0.00 | 1.86 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината, от югоизток на северозапад на протежение от 12,4 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Панагюрище.
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45 km:
- участък от 17,4 km от Републикански път III-606 (от km 62,8 до km 80,2);
- последният участък от 5,9 km от Републикански път III-805 (от km 13,7 до km 19,6);
- началният участък от 17,7 km от Републикански път III-6062 (от km 0 до km 17,7);
- последният участък от 4 km от Републикански път III-8005 (от km 7,7 до km 11,7).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 януари 2019. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Съединение
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|