Пясъчник (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пясъчник.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За язовира вижте Пясъчник (язовир). За седиментната скала вижте Пясъчник.

Пясъчник
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.6017° с. ш. 24.4844° и. д.
42.1622° с. ш. 24.7806° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пловдив
Община Хисаря
Община Съединение
Община Марица
Община Пловдив
Дължина 72 km
Водосборен басейн 663 km²
Отток 2,3 m³/s
Начало
Място на 300 m западно
от връх Шилигарка
Същинска Средна гора
Координати 42°36′06.12″ с. ш. 24°29′03.84″ и. д. / 42.6017° с. ш. 24.4844° и. д.
Надм. височина 1 512 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°09′43.92″ с. ш. 24°46′50.16″ и. д. / 42.1622° с. ш. 24.7806° и. д.
Надм. височина 155 m

Пясъчник е река в Южна България – Област Пловдив, общини Хисаря, Съединение, Марица и Пловдив, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 72 km, която ѝ отрежда 44-то място сред реките на България.

Река Пясъчник води началото си от 1 512 m н.в., на 300 m западно от връх Шилигарка (1 577 m) в Същинска Средна гора, под името Меча река. По цялото си протежение реката тече в югоизточна посока – до село Старосел в дълбока долина, а след язовир „Пясъчник“ – в Горнотракийската низина, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 155 m н.в., в североизточната част на град Пловдив.

Площта на водосборният басейн на реката е 663 km2, което представлява 1,25% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на югозапад – с водосборния басейн на река Потока;
  • на северозапад – с водосборния басейн на река Луда Яна;
  • на север, североизток и изток – с водосборния басейн на река Стряма.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Обесначка река
  • → Раковица
  • ← Манев дол
  • → Мааме
  • → Кощовица
  • → Червенковчето
  • → Алаван дере
  • ← Бански дол (влива се в язовир „Пясъчник“)
  • Калаващица (влива се в язовир „Пясъчник“, най-голям приток)
  • ← Попско дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при село Любен – 2,3 m3/s, като нивото на реката зависи изцяло от изпускането на води от язовир „Пясъчник“ и през по-голямата част от времето е напълно безводна.

Въпреки, че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги невъднъж река Пясъчник е излизала от дигите и е наводнявала околните райони.

По течението на реката са разположени 5 населени места, в т.ч. 1 град и 4 село:

Почти 100% от водите на реката се използват за напояване в Горнотракийската низина.

По долината на реката на протежение от 10 km, от стената на язовир „Пясъчник“ до село Голям чардак преминава участък от третокласен път № 606 от Държавната пътна мрежа гара Копривщица – Стрелча – село Труд.

На 2 км над село Старосел, на левия бряг на реката се намира тракийската могила „Четиньова могила“, в която са открити тракийска гробница и старо тракийско селище.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 395 – 396.