Хисаря (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Хисаря)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хисаря
Map of Hisarya municipality (Plovdiv Province).png
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 549.55 km²
Население 12 089 души
Адм. център Хисаря
Брой селища 12
Сайт www.hisar.bg
Управление
Кмет Пенка Дойкова
(ПЗ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (5)
   БСП (4)
   ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ (3)
   Коалиция за Хисар (2)
   Промяна (2)
   НФСБ (1)

Община Хисаря се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Географска карта на общината

Общината е разположена в северозападната част на област Пловдив. С площта си от 549,55 km2 заема 3-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 9,17% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната до ниско и средно планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Същинска Средна гора.

Южните райони на община Хисаря се заемат от крайните северните части Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 300 и 450 m. Южно от язовир Пясъчник, на границата с община Съединение, в коритото на река Пясъчник се намира най-ниската ѝ точка – 254 m н.в.

Останалите централни и северни райони на общината са заети от дългите и полегати южни склонове на Същинска Средна гора, като северната граница на общината с община Карлово преминава по билото на планината. Тук, на границата с община Карлово, в най-северната точка на общината се издига връх Шилигарка 1577 m – най-високата ѝ точка. На изток билото на Същинска Средна гора постепенно се понижава и югоизточно от село завършва при долината на река Стряма.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-източната част на община Хисаря, по границата с община Карлово, на протежение от около 9 km протича част от горното течение на река Стряма.

От Същинска Средна гора извират и текат на юг множество малки реки и потоци, които навлизайки в Горнотракийската низина успокояват течението си и водите им се отклоняват в изградените напоителни системи. Около 2/3 от територията на общината попада във водосборния басейн на река Пясъчник. Тя води началото си западно от връх Шилигарка в Същинска Средна гора и до село Старосел тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След селото завива на юг, навлиза в Горнотракийската низина и след около 5 km излива водите си в големия язовир Пясъчник. След изтичането си от язовира реката напуска пределите на общината и навлиза в община Съединение. В северозападния ръкав на язовир Пясъчник се влива река Калаващица, коато протича през село Мало Крушево и води началото си от община Стрелча.

Северно от град Хисаря, под връх Карасиври извира Каварджиклийска река (24 km). Тя минава през центъра на града и южно от него пълни с водите си язовир „Синята река“. След изтичането си от язовира навлиза в Горнотракийската низина, минава през село Черничево, завива на югоизток и напуска пределите на общината, като се влива отдясно в река Стряма.

Фауна – видове[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Хисаря се срещат:

Ловни видове[редактиране | редактиране на кода]

Следните видове: благороден елен, елен лопатар, сърна; дива свиня; заек; катерица; съсел; вълк, чакал, лисица; дива котка; белка, черен пор, язовец; невестулка (защитен вид); колхидски фазан (отглежда се във фазанарии), яребица, пъдпъдък, гривек, гургулица, гугутка, горски бекас (рядък вид), зеленоглава патица, голяма белочела гъска, зимно бърне, лятно бърне; шаран, каракуда, кефал, червеноперка, уклей.[1]

Флора и гори[редактиране | редактиране на кода]

Площта на горите на територията на община Хисаря е 202 km².

Преобладават следните дървесни видове: бял бор; смърч; бук; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела; зимен дъб; благун; космат дъб; цер; други широколистни видове. 

По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър, смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др. 

В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: жълт кантарион, червен кантарион, съсънка, бял равнец, жълт равнец, иглика, мащерка, ружа, бъз, шипка, глог, липов цвят и много други.[1]

Защитени местности[редактиране | редактиране на кода]

  • Защитена местност „Барикадите“ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества;
  • Защитена местност „Чивира ” – прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966 г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Каравелово, община Карлово. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества;
  • Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ – обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Гереня“, землището на с. Паничери, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Частна собственост. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г., се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 12 600 100,00
Българи 11 268 89,43
Турци 83 0,66
Цигани 471 3,74
Други 13 0,10
Не се самоопределят 28 0,22
Не отговорили 737 5,85

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 12 населени места с общо население 12 600 жители (към 1 февруари 2011).[3]

Списък на населените места в община Хисаря, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Беловица 340 55,229 Дъбги герен, Бяловица Ново Железаре 287 18,798 Демирджилер – Нова махла
Красново 756 54,394 Паничери 1002 33,550 Паничере
Кръстевич 418 47,777 Горно Османово, Кръстьович Старо Железаре 577 34,209 Демирджилере
Мало Крушево 163 10,836 Армутлии, Крушово Старосел 1210 127,069 Старо ново село
Михилци 218 26,238 Хисаря 7128 90,115 Хисар-Момина баня
Мътеница 97 33,035 Айрене Черничево 404 18,297 Дудене
ОБЩО 12600 549,550 няма населени места без землища

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Видове туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан;
  • конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми;
  • еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и „горски училища“;
  • селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина;
  • ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.[1]

Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • приказ № 88/обн. 18.02.1885 г. – преименува с. Горно Османово на с. Кръстьович;
  • през 1892 г. – преименувано е с. Армутлии на с. Крушово от населението без административен акт;
  • през 1900 г. – заличено е с. Саламатларе без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дълги герен на с. Бяловица;
– преименува с. Синджирлии на с. Веригово;
– преименува с. Даваджово на с. Миромир;
– преименува с. Хисар кюселере на с. Момина баня;
– преименува с. Айрене на с. Мътеница;
– преименува с. Демирджилер – Нова махла на с. Ново Железаре;
– преименува с. Демирджилере на с. Старо Железаре;
– преименува с. Старо ново село на с. Старосел;
– преименува с. Дудене на с. Черничево;
  • Указ № 50/обн. 04.07.1942 г. – обединява селата Хисар и Момина баня в едно ново населено място – с. Хисар-Момина баня;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Кръстьович на с. Кръстевич без административен акт;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Хисар-Момина баня на с. Хисаря и го признава за гр. Хисаря;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловица на с. Беловица;
– уточнява името на с. Паничере на с. Паничери;
  • Указ № 1055/обн. 17.12.1968 г. – преименува с. Крушово на с. Мало Крушево;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Веригово и Миромир и ги присъединява като квартали на гр. Хисаря.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В югоизточната част на общината преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията Долна махалаХисаря.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 69,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеки и читалища[редактиране | редактиране на кода]

  • Библиотека “Иван Вазов” - гр. Хисаря;
  • НЧ „Гео Милев – 1907 г.” – с. Старосел;
  • НЧ „Искра – 1938 г.” - гр. Хисаря;
  • НЧ „Соколов – 1919 г.” - с. Паничери;
  • НЧ „Отец Паисий - 1926 г.” - с. Красново;
  • НЧ „Антон Билкин – 1929 г.” – гр. Хисаря;
  • НЧ „Ечо Неделев – 1931 г.” – с. Черничево;
  • НЧ „Иван Вазов – 1904 г.” - гр. Хисаря;
  • НЧ „Искра – 1938 г.” – гр. Хисаря;
  • НЧ „Л. Каравелов – 1910 г.” – с. Беловица;
  • НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1927 г.” – гр. Хисаря;
  • НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1928 г.” – с. Ново Железаре;
  • НЧ „Светлина – 1938 г.” – с. Мало Крушево;
  • НЧ „Страхил – 1903 г.” - с. Кръсевич;
  • НЧ „Тодор Д. Пашкулов – 1928 г.” – с. Старо Железаре;
  • НЧ „Хр. Ботев – 1925 г.” – с. Михилци.[5]

Социални дейности[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

  • Общински “Медицински център-І Хисар” ЕООД – осигурява специализирана помощ и диагностика;
  • Болница за рехабилитация ВМА – София – филиал Хисар;
  • Болница за рехабилитация МВР – филиал Хисар;
  • Болница за рехабилитация СБРНК - филиал Хисар.

Всички болнични заведения разполагат с добре оборудвани бази за физиотерапия и балнеология, даващи възможност за профилактика и лечение на редица заболявания.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]