Благун (дъб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.

Благун
Quercus frainetto kew1.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Благун (Q. frainetto)
Научно наименование
Ten.
Благун в Общомедия
редактиране

Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[3] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.

Други названия[редактиране | редактиране на кода]

Официални алтернативни названия:[4] сладун, граница, стожер.

Народни, диалектни и старинни названия:[5] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 януари 2020 г. (на английски)
  2. ((en)) Quercus frainetto Ten.. Посетен на 1 април 2018.
  3. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  4. Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
  5. П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59

Литература[редактиране | редактиране на кода]