Благун (дъб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.

Благун
Quercus frainetto kew1.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Q. frainetto Благун
Научно наименование
Уикивидове Quercus frainetto
Ten.
Синоними[1]
Списък
    • Quercus apennina Loisel.
    • Quercus byzantina Borbás
    • Quercus conferta Kit.
    • Quercus esculiformis O.Schwarz
    • Quercus esculus Pollini (нелегитимен)
    • Quercus farnetto Ten.
    • Quercus hungarica Hubeny
    • Quercus pannonica Endl.
    • Quercus slavonica Kit. ex Borbás
    • Quercus spectabilis Kit. ex Simonk.
    • Quercus strigosa Wierzb. ex Rochel
    • Quercus conferta (Kit.) Vuk.
Разпространение
Quercus frainetto range.svg
благун в Общомедия

Благунът (диалектно плочкач, Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно - голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 - 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене. Видът се среща на Апенините, Балканският полуостров (плюс Унгария и Румъния) и северозападна Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[2] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид у нас са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) "Quercus frainetto Ten.", The Plant List, http://www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-172804, посетен 2018-04-01 
  2. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1

Литература[редактиране | редактиране на кода]