Северен гребенест тритон
Голям гребенест тритон | ||||||||||||||||||
![]() ♂ Голям гребенест тритон | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||
![]() Уязвим[2] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Laurenti, 1768) | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Голям гребенест тритон в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Северен гребенест тритон или Голям гребенест тритон [2] (Triturus cristatus) е вид саламандър от род Тритони, разпространен в по-голямата част от Европа и части от Азия.[3]
В по-старата литература този вид е наричан Голям гребенест тритон и е включвал подвидовете: южен, дунавски, македонски и италиански гребенест тротон. Сега те са обособени като самостоятелни видове.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Големият гребенест тритон се среща в Континентална Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, северните части на Скандинавския полуостров и Русия.
През 2005 г. за първи път този вид е забелязан в България. Неговите находища са в Западна Стара планина и Врачански Балкан до надм.височина 1400 m. Счита се, че това е най-южното находище на вида.
Живее в слабо обрасли с подводна растителност водоеми. Предпочита слабопроточни и стоящи води с дълбочина над 0,5 m.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се с червеи, охлюви, ларви на насекоми и други дребни членестоноги.
Снася 200-400 яйца, които залепват за подводната растителност. Ларвите се излюпват след 2 седмици, а метаморфозата трае около 3 месеца.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Triturus cristatus (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Северен гребенест тритон – Triturus cristatus (Laurenti, 1768). // Червена книга на Република България. Посетен на 3 април 2014.
- ↑ Triturus cristatus (Great Crested Newt, Northern Crested Newt). // iucnredlist.org. Посетен на 17 януари 2013.
|
|