Зелена крастава жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена крастава жаба
Bufo viridis (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Anura Безопашати земноводни
семейство: Bufonidae Крастави жаби
род: Bufo Крастави жаби
вид: Bufo
viridis
Зелена
крастава жаба
Научно наименование
Уикивидове Bufo viridis
Laurenti, 1768
Синоними
  • Pseudepidalea viridis
Разпространение
Pseudepidalea viridis dis.png
Подвидове
  • B. v. viridis
Зелена крастава жаба в Общомедия

Зелената крастава жаба (Bufo viridis) е земноводно от род Крастави жаби (Bufo), срещащо се и в България. Оцветена е в светлозелено с тъмнозелени петна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Зелената крастава жаба се среща от долината на Рейн на запад до Централна Азия на изток. На север ареалът ѝ достига до Южна Швеция, приблизително 60° северна ширина в европейската част на Русия и 50° северна ширина в Сибир. Среща се и в Северна Африка, северната част на Арабския полуостров и Иран.

Зелената крастава жаба е много сухоустойчив вид, като се среща и в полупустинни местности без близки водоеми. Типична е за равнинните степни области, като избягва горите. Добре се приспособява към интензивно обработвани земи, като дори е по-многобройна в селските дворове, отколкото извън населените места.

В България зелената крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1200 m, но е намирана в Рила на височина от 2300 m. Разпространен е подвидът B. v. viridis.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Зелената крастава жаба се храни с насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. Известно е, че унищожава много селскостопански вредители (колорадски бръмбари, зелеви гъсеници и други).

Зелената крастава жаба е активна предимно нощем, но понякога излиза и през хладни и дъждовни дни. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място. Зимува в дупки на гризачи, мазета и водомерни шахти в селата и други подземни скривалища.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период на зелената крастава жаба е най-често през април. Тогава женските снасят 3000-7000 яйца (рядко до 12 800) в различни плитки водни басейни, включително временни локви. Те са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират за 45-65 дни, като в сухите райони на Централна Азия това може да стане и за 21 дни.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Зелената крастава жаба е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Aram Agasyan, Aziz Avisi, Boris Tuniyev, Jelka Crnobrnja Isailovic, Petros Lymberakis, Claes Andrén, Dan Cogalniceanu, John Wilkinson, Natalia Ananjeva, Nazan Üzüm, Nikolai Orlov, Richard Podloucky, Sako Tuniyev, Uğur Kaya, Matthias Stöck, Muhammad Sharif Khan, Sergius Kuzmin, David Tarkhnishvili, Vladimir Ishchenko, Theodore Papenfuss, Gad Degani, Ismail H. Ugurtas, Nasrullah Rastegar-Pouyani, Ahmad Mohammed Mousa Disi, Steven Anderson, Trevor Beebee, Franco Andreone. Pseudepidalea viridis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 3 септември 2009.
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Жаба Земноводните в България Знаме на България