Жълтокоремна бумка

	Жълтокоремна бумка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Земноводни (Amphibia)
разред:	Безопашати земноводни (Anura)
семейство:	Бумкови (Bombinatoridae)
род:	Бумки (Bombina)
вид:	Жълтокоремна бумка (B. variegata)
	Научно наименование
	Bombina variegata (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Жълтокоремна бумка в Общомедия
	[ редактиране ]

Жълтокоремната бумка^[2] (Bombina variegata) е вид водна жаба.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Жълтокоремната бумка се среща в континенталната част на Западна и Централна Европа от Пиренеите до Южна Полша и Карпатите. В България се среща в цялата страна. Освен в канавки с вода тя се среща в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините така и в планините, където е установена и на 1900 м надморска височина. Високо в планините тя се среща в студени локви и езера.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Тя се храни предимно с дребни сухоземни животни най-вече бръмбари. Значителен дял от храната ѝ са водни организми, най-вече насекоми. Между тях се срещат в големи количества и ларви на комари, основната част от които поглъща под водата. Жълтокоремната бумка е силно привързана към водата. През деня тя често се грее на слънце в самия водоем, като подава главата си над повърхността на водата, а тялото си държи наклонено към нея, с изпънати назад и широко разтворени задни крака. Щом бъде подплашена, дребната жаба бързо отплува към дъното, където се скрива сред водораслите или се заравя в тинята. Рядко се отдалечава на повече от 30 – 40 cm от водата, освен в дъждовни нощи. Зимата жълтокоремната бумка прекарва във вцепенено състояние на сушата, скрита между камъни или под паднали листа. Отделни екземпляри могат да достигнат възраст от 10 години.