Зелена водна жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена водна жаба
Teichfrosch.jpg
Зелена водна жаба (Rana kl. esculenta)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Anura Безопашати земноводни
семейство: Ranidae Водни жаби
род: Rana Водни жаби
вид: R. kl. esculenta Зелена водна жаба
Научно наименование
Уикивидове Pelophylax esculentus
L., 1758
Зелена водна жаба в Общомедия

Зелената водна жаба (Rana kl. esculenta) е естествен хибрид (клептон) на голямата водна жаба (R. ridibunda) и жабата на Лесона (R. lessonae), като в миналото е смятана за самостоятелен вид. Среща се в голяма част от Европа, включително и в България.

Зелената водна жаба се използва за храна, най-вече във Франция, където жабешките бутчета са считани за деликатес. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бяло-розови резонаторни мехури.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Зелената водна жаба е разпространена в Западна, Централна и Източна Европа от Пиренеите до Урал. Изкуствено е пренесена в Англия.

В България се среща само на разстояние до 4-5 km от река Дунав, като е регистрирана за пръв път през 1966. В блатото Сребърна е сравнително многобройна, като почти достига числеността на голямата водна жаба.

Зелената водна жаба обитава главно затревени локви в близост до по-големи водоеми.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Зелената водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва на сушата в дупки, изкопани от нея или от гризачи.

Зелената водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи. Храната си улавя най-често на сушата.

Произход и размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Макар и хибридна форма на жабата на Лесона и голямата водна жаба, зелената водна жаба е способна да се размножава самостоятелно. По време на ледниковия период популацията на общия прародител на тези два вида е разделена на две части. Те се развиват в самостоятелни видове, но остават достатъчно близки генетично, за да създават фертилни хибриди.

Въпреки това потомството на двойка зелени водни жаби често е изродено, така че чиста популация от този вид не би могла да оцелее. В природата женските зелени водни жаби обикновено се чифтосват с мъжки от един от двата родителски вида, а мъжките остават без потомство.

Зелената водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми по няколко хиляди яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70-100 дни след снасянето на яйцата. Яйцата се излюпват 8 дни след снасянето.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Зелената водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Edible frog“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Жаба Земноводните в България Знаме на България