Малък гребенест тритон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък гребенест тритон
♂ Малък гребенест тритон
Малък гребенест тритон
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Опашати земноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род:Малки тритони (Lissotriton)
вид:Малък гребенест тритон (L. vulgaris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Синоними
  • Hydromantes genei ferrugineus Aellen, 1958
  • Lacerta aquatica Linnaeus, 1758
Малък гребенест тритон в Общомедия
[ редактиране ]

Малкият гребенест тритон (Lissotriton vulgaris), наричан още обикновен тритон, обикновен малък тритон или влакноопашато тритонче, е вид дребно опашато земноводно.[2] Той е широко разпространен в Европа и част от Азия и е интродуциран в Австралия. Обикновените тритони са кафяви, с петниста коремна страна, чийто основен цвят варира от оранжев до бял. Достигат средна дължина 8 – 11 сантиметра, като мъжките са по-едри от женските. Кожата им е суха и кадифена, когато престояват на сушата, но става гладка, когато мигрират във водата, за да се размножават. В размножителния период мъжките придобиват по-ярка окраска и видим кожен ръб (гребен) на гърба си.

Малкият гребенест тритон първоначално е описан от Карл Линей като гущер, а през следващите столетия е причисляван към различни родове, преди да се стигне до днешната му класификация в род Малки тритони (Lissotriton). Днес се приема, че видът има три подвида. В миналото към него са причислявани други четири подвида, всички с ограничен ареал, които в наши дни се класифицират като самостоятелни видове, заради съществените разлики в генетиката и външния им вид – L. lantzi, L. graecus, L. kosswigi и L. schmidtleri. Заедно с тези четири вида и карпатския тритон (L. montandoni), малкият гребенест тритон образува видов комплекс, в рамките на който се наблюдава възможност за хибридизация.

През по-голямата част от годината обикновените тритони живеят на сушата, активни са главно през нощта и се крият през деня. Те могат да се адаптират към широк кръг естествени и полуестествени местообитания, от гори и периферията на ниви до паркове и градини. Хранят се главно с безгръбначни, като насекоми и земни червеи, а самите те най-често стават жертва на риби, птици или змии. Между пролетта и лятото малките гребенести тритони се размножават в малки езера и други подобни водоеми. Мъжките ухажват женските с особени подводни ритуали. Женските снасят яйцата си върху водни растения, а ларвите се излюпват след 10 до 20 дни. Те се развиват в продължение на около три месеца преди метаморфозата си в сухоземни млади индивиди. Достигат полова зрялост след две до три години, а продължителността на живота им е до 14 години.

Малките гребенести тритони са често срещани в по-голямата част от своя ареал и са класифицирани като незастрашен вид от Международния съюз за защита на природата. Отрицателно въздействие върху тях оказват разрушаването и раздробяването на местообитанията им, както и интродуцирането на нови видове риби. Както и другите европейски земноводни, обикновените тритони са в списъка на защитените видове по Бернската конвенция.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Шведският естественик Карл Линей описва малкият гребенест тритон през 1758 година като Lacerta vulgaris, поставяйки го в един род със зелените гущери.[3] По-късно той е прекласифициран с няколко различни видови и родови имена, сред които Triton, Molge, Salamandra и Lissotriton, като общият брой на синонимите му в различни публикации достига 48.[4] Към края на XX век видът е включен в род Triturus, заедно с повечето европейски тритони.[5] След това е установено, че този род е парафилетичен – включващ няколко несвързани помежду си еволюционни линии[6][7][8] – и дребните видове, сред които и малкият гребенест тритон, са отделени в самостоятелен род през 2004 година от Гарсия-Парис и съавторите му.[9] Те използват за рода името Lissotriton, което е въведено още през 1839 година от английския зоолог Томас Бел за род с типов вид малкия гребенест тритон,[10] но по онова време е прието за синоним на Triturus.[4] Lissotriton е съчетание на старогръцкото λισσός („гладък“) и името на водното божество Тритон, а видовият епитет vulgaris означава „обикновен“ на латински.[11]

Публикациите след 2017 година приемат, че малкият гребенест тритон има три подвида – L. v. vulgaris, L. v. ampelensis и L. v. meridionalis, разглеждайки заради техните морфологични и генетични особености четири дотогавашни подвида като самостоятелни видове – гръцки малък тритон (L. graecus), малък тритон на Косвиг (L. kosswigi), кавказки малък тритон (L. lantzi) и малък тритон на Шмитлер (L. schmidtleri).[12][13] Тези пет вида тритони заедно с карпатския тритон (L. montadoni) образуват обособен видов комплекс в рамките на рода.[13]

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Анализите на молекулярната филогенетика показват, че малкият гребенест тритон се различава от своите четири близки родственика – кавказкия малък тритон, гръцкия малък тритон, малкия тритон на Косвиг и малкия тритон на Шмитлер – които в миналото са приемани за негови подвидове. Връзките в рамките на този видов комплекс все още не са добре изследвани. Времето на обособяване на петте вида от карпатския тритон се оценява на преди около четири до шест милиона години.[14][15] При самия малък гребенест тритон генетичните групи на съвпадат точно с приетите в момента подвидове – ampelensis, meridionalis, vulgaris – които са дефинирани на морфологична основа.[12]

Генетичните анализи показват също продължаваща генетична миграция между малкия гребенест тритон и близкородствените му видове. Макар карпатският тритон да е с отчетливо различна морфология, хибридизацията между двата вида е честа.[16] Установено е, че митохондриална ДНК на малкия гребенест тритон интрогресира и напълно измества тази на карпатския тритон.[17] Частична интрогресия се наблюдава и от малкия гребенест тритон към гръцкия малък тритон.[12] Тези процеси изглежда се дължат на нарастването на ареала и вторичния контакт на видовете след Последния ледников максимум, който те вероятно преживяват в рефугиуми главно в южна и източна Европа.[17][15][18] Видът Lissotriton helveticus, макар често да се среща в същите местообитания, пичти никога не се хибридизира с малкия гребенест тритон.[19] В същото време в лабораторни условия са правени успешни изкуствени кръстоски с още по-отдалечени видове като алпийския (Ichthyosaura alpestris) и северния гребенест тритон (Triturus cristatus).[20]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тритон, хванат с пръсти от човек, показващ оранжево-белезникавата му и покрита с черни точки долна страна
Гърлото и коремът са покрити с точки, които са по-едри при мъжките (на снимката), отколкото при женските
Мъжки тритон, плуващ във вода, с добре оформен гребен и ярко оцветяване
През размножителния сезон мъжките получават ярко оцветяване и гребен
Детайлна снимка на мъжки тритон, показваща подутата тъмно оцветена клоака
При мъжките в размножителен период клоаката се издува
Женски тритон, стъпил върху листо под водата
Женските в размножителен период имат убит цвят и нямат гръбен гребен

В обичайно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните мъжки на малкия гребенест тритон достигат около 9 – 11 сантиметра дължина на тялото с опашката и са малко по-едри от женските, които достигат 8 – 9,5 сантиметра. Телесната маса на възрастните варира между 0,3 и 5,2 g, като намалява в размножителния сезон. Главата е по-дълга, отколкото широка, с 2 – 3 надлъжни бразди от горната страна, а удължената муцуна е притъпена при мъжките и закръглена при женските. Кожата е кадифена и отблъскваща водата на сушата, но гладка във водната фаза на живота им. По нея има слузни и токсинови жлези, а горният ѝ слой се сменя редовно.[21][22]

Извън размножителния сезон и двата пола са жълто-кафяви, кафяви или маслинено-кафяви. Мъжките имат тъмни кръгли петна, а женските – по-дребни точки в същия цвят, които понякога образуват две или повече неправилни линии по гърба. Мъжките имат оранжева ивица по долната страна на опашката, а гърлото и коремът им са оранжеви до бели с малки тъмни кръгли петна (при женските те са по-светли и по-дребни). Размерът и оцветяването варират според средата на живот, като тритоните стават по-дребни в по-северните части на ареала.[21][22] При отделни индивиди е наблюдаван албинизъм или левкизъм.[23][24]

Малкият гребенест тритон е диплоиден – има две копия от всяка хромозома – с общо 24 хромозоми.[25]

В размножителния период[редактиране | редактиране на кода]

По време на размножителния период, когато живеят във водата, мъжките развиват кожен гребен по дължината на гърба и опашката. Той е с височина 1 – 1,5 милиметра в средата на тялото и по-висок по опашката. Опашката развива и долна перка, а краят ѝ е заострен. Клоаката – общ храносмилателен, отделителен и размножителен отвор – на мъжките в размножителен период е подута, закръглена и тъмно оцветена. На задните крака се появяват ципи между пръстите, които се развиват в различна степен при различните подвидове. Окраската става по-ярка, отколкото в сухоземната фаза, тъмните петна стават по-големи, а гребенът често има редуващи се вертикални тъмни и ярки ивици. Образуват се пет до седем надлъжни ивици по главата, а долната страна на опашката е червена със сребристо-син оттенък и черни точки. При женските се развива само ниска права опашна перка, но не и гребен по гърба или ципи между пръстите и остават по-тъмно оцветени.[26][22]

Подвидовете се различават леко при вторичните белези на мъжките: L. v. ampelensis има силно развити ципи, опашката му се изостря до тънка нишка (без да образува обособено камшиче), а тялото е леко с четвъртито сечение; L. v. meridionalis също има ципи и заострена опашка, гребенът е с гладък ръб и тялото е четвъртито; при номинатният подвид L. v. vulgaris гребенът е отчетливо назъбен, ципите са слабо развити и тялото е със закръглено сечение.[27]

Ларви[редактиране | редактиране на кода]

При излюпването си водните ларви имат дължина 6,5 – 7 милиметра и са жълто-кафяви, с две надлъжни ивици. Първоначално те имат, наред с хрилете си, само две балансиращи перки отстрани на главата, с които се прикрепват към растенията и които се ресорбират в тялото след няколко дни.[28] Както при всички безопашати земноводни, предните крака се развиват преди задните. Цветът на растящите ларви постепенно се изменя към тъмножълт до кафяв и развиват кожен ръб от врата до заострената опашка, която е с дължината на главата и тялото. Ларвите порастват до 3 – 4,5 сантиметра, какъвто е и размерът на сухоземните млади тритони непосредствено след метаморфозата.[29]

Сравнение с подобни видове[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Малкият гребенест тритон се среща в цяла Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, Южна Италия и северните части на Скандинавския полуостров.[2] Ареалът му продължава в Азия северно от сухата степна зона, като на изток достига до Алтай.[2]

В България малкият гребенест тритон се среща в цялата страна, с изключение на относително сухите равнинни области в източната част.[2] Най-характерен е за ниските планини и високите полета в Западна България.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Малките гребенести тритони живеят предимно на сушата, а през размножителния сезон през пролетта – във водата.[2] Възрастните обикновено прекарват във водата и зимата.[2] Предпочитани са малки плитки водоеми с изобилна подводна растителност.[2] На сушата тритоните се крият на влажни и сенчести места, като дупки в почвата, под нападали листа, пънове и други, като излизат оттам само нощем.[2]

На сушата малкият гребенест тритон се храни с червеи, стоножки, паякообразни, гъсеници и други.[2] Във водата основната му храна са ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, охлюви, хайвер и други.[2]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малкият гребенест тритон се размножава през пролетта във водата.[2] Женската снася поединично от няколко десетки до 300 яйца, които завива с листа на подводни растения.[2] Ларвите наподобяват развитите тритони, но имат издадени хриле от двете страни на главата. Метаморфозата на ларвите е след 60 – 70 дни, само в най-северните райони те презимуват и метаморфозират на следващата пролет.[2]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

В България малкият гребенест тритон е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lissotriton vulgaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Бешков 2002, с. 18 – 19.
  3. Linnaeus 1767, с. 370.
  4. а б Frost 2020.
  5. Sparreboom 2014, с. 221.
  6. Titus 1995, с. 125 – 151.
  7. Weisrock 2006, с. 368 – 383.
  8. Steinfartz 2007, с. 139 – 162.
  9. García-París 2004, с. 233.
  10. Bell 1839, с. 132.
  11. Große 2011, с. 17.
  12. а б в Pabijan 2017, с. 1 – 12.
  13. а б Wielstra 2018, с. 252 – 259.
  14. Zieliński 2016, с. 3912 – 3928.
  15. а б Pabijan 2015, с. 671 – 683.
  16. Große 2011, с. 26.
  17. а б Babik 2005, с. 2475 – 2491.
  18. Skorinov 2016, с. 136 – 143.
  19. Große 2011, с. 25.
  20. Große 2011, с. 29.
  21. а б Große 2011, с. 80 – 93.
  22. а б в Sparreboom 2014, с. 233 – 234.
  23. Große 2011, с. 94.
  24. Modesti 2011, с. 395 – 396.
  25. Große 2011, с. 107.
  26. Beebee 2000, с. 26.
  27. Sparreboom 2014, с. 234 – 236.
  28. Sparreboom 2014, с. 237.
  29. Große 188-192.
  30. Kuzmin 2004.
Цитирани източници