Малък гребенест тритон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малък гребенест тритон
♂ Малък гребенест тритон
Малък гребенест тритон
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Опашати земноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род:Lissotriton
вид:Малък гребенест тритон (L. vulgaris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Lissotriton vulgaris distribution.svg
Синоними
  • Hydromantes genei ferrugineus Aellen, 1958
Малък гребенест тритон в Общомедия
[ редактиране ]

Малкият гребенест тритон (Lissotriton vulgaris), наричан още обикновен тритон, е вид дребно опашато земноводно.[2] Той е широко разпространен в Европа и част от Азия и е интродуциран в Австралия. Обикновените тритони са кафяви, с петниста коремна страна, чийто основен цвят варира от оранжев до бял. Достигат средна дължина 8 – 11 сантиметра, като мъжките са по-едри от женските. Кожата им е суха и кадифена, когато престояват на сушата, но става гладка, когато мигрират във водата, за да се размножават. В размножителния период мъжките придобиват по-ярка окраска и видим кожен ръб (гребен) на гърба си.

Малкият гребенест тритон първоначално е описан от Карл Линей като гущер, а през следващите столетия е причисляван към различни родове, преди да се стигне до днешната му класификация в род Lissotriton. Днес се приема, че видът има три подвида. В миналото към него са причислявани други четири подвида, всички с ограничен ареал, които в наши дни се класифицират като самостоятелни видове, заради съществените разлики в генетиката и външния им вид – L. lantzi, L. graecus, L. kosswigi и L. schmidtleri. Заедно с тези четири вида и карпатския тритон (L. montandoni), малкият гребенест тритон образува видов комплекс, в рамките на който се наблюдава възможност за хибридизация.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Малкият гребенест тритон се среща в цяла Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, Южна Италия и северните части на Скандинавския полуостров.[2] Ареалът му продължава в Азия северно от сухата степна зона, като на изток достига до Алтай.[2]

В България малкият гребенест тритон се среща в цялата страна, с изключение на относително сухите равнинни области в източната част.[2] Най-характерен е за ниските планини и високите полета в Западна България.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Малките гребенести тритони живеят предимно на сушата, а през размножителния сезон през пролетта – във водата.[2] Възрастните обикновено прекарват във водата и зимата.[2] Предпочитани са малки плитки водоеми с изобилна подводна растителност.[2] На сушата тритоните се крият на влажни и сенчести места, като дупки в почвата, под нападали листа, пънове и други, като излизат оттам само нощем.[2]

На сушата малкият гребенест тритон се храни с червеи, стоножки, паякообразни, гъсеници и други.[2] Във водата основната му храна са ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, охлюви, хайвер и други.[2]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малкият гребенест тритон се размножава през пролетта във водата.[2] Женската снася поединично от няколко десетки до 300 яйца, които завива с листа на подводни растения.[2] Ларвите наподобяват развитите тритони, но имат издадени хриле от двете страни на главата. Метаморфозата на ларвите е след 60 – 70 дни, само в най-северните райони те презимуват и метаморфозират на следващата пролет.[2]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

В България малкият гребенест тритон е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lissotriton vulgaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Бешков 2002, с. 18 – 19.
  3. Kuzmin 2004.
Цитирани източници
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0. с. 18 – 19.
  • Kuzmin, S. et al. Triturus vulgaris. // 2007 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2004. Посетен на 2008-08-23. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]