Малък гребенест тритон
| Малък гребенест тритон | ||||||||||||||||
 ♂ Малък гребенест тритон | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758 г.) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Малък гребенест тритон в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), наричан още Обикновен тритон, е вид дребно опашато земноводно, най-често срещания представител на род Тритони.
Малкият гребенест тритон достига дължина от 10 cm. На цвят е кафяв, като мъжките имат тъмни петна. Възрастните мъжки имат гребен по гърба и опашката.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Малкият гребенест тритон се среща в цяла Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, Южна Италия и северните части на Скандинавския полуостров. Ареалът му продължава в Азия северно от сухата степна зона, като на изток достига до Алтай. Разпространен е от морското равнище до около 1500 m надморска височина, като в Абхазия е намиран до 2300 m.
В България малкият гребенест тритон се среща в цялата страна, с изключение на относително сухите равнинни области в източната част. Най-характерен е за ниските планини и високите полета в Западна България. Подвидът T. v. vulgaris е разпространен в целия български ареал, а T. v. graecus се среща в Петричко-Санданската котловина.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Малките гребенести тритони живеят предимно на сушата, а през размножителния сезон през пролетта – във водата. Възрастните обикновено прекарват във водата и зимата. Предпочитани са малки плитки водоеми с изобилна подводна растителност. На сушата тритоните се крият на влажни и сенчести места, като дупки в почвата, под нападали листа, пънове и други, като излизат оттам само нощем.
На сушата малкият гребенест тритон се храни с червеи, стоножки, паякообразни, гъсеници и други. Във водата основната му храна са ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, охлюви, хайвер и други.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Малкият гребенест тритон се размножава през пролетта във водата. Женската снася поединично от няколко десетки до 300 яйца, които завива с листа на подводни растения. Ларвите наподобяват развитите тритони, но имат издадени хриле от двете страни на главата. Метаморфозата на ларвите е след 60 – 70 дни, само в най-северните райони те презимуват и метаморфозират на следващата пролет.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC)[2]
В България малкият гребенест тритон е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lissotriton vulgaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
- ↑ Kuzmin, S. et al. 2004. Triturus vulgaris. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 23 август 2008.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
