Направо към съдържанието

Мъждрян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мъждрян
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Маслинови (Oleaceae)
род:Ясен (Fraxinus)
вид:Мъждрян (F. ornus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Мъждрян в Общомедия
[ редактиране ]

Мъждрянът (Fraxinus ornus), наричан също бял ясен, е вид дребен ясен, много здраво дърво, използва се за направа на сапове за брадви, кирки и др. Има бели кичурести цветове.

Мъждрянът може да достигне височина 20 m и диаметър 60 cm, но по-често остава с по-малки размери.

Короната му е яйцевиднозакръглена и правилна. Кората е гладка и жълтеникаво-кафява. Пъпките са светло- или сиво-кафяви и покрити със сиви власинки. Листата са сложни, текоперести, дълги 15 – 20 cm. Те са съставени най-често от 5 до 7 листчета с удълженояйцевидна форма, дълги 5 – 6 cm и широки 2 – 4 cm. Периферията им е неравномерно назъбена, а основата им е ширококлиновидна или закръглена, често леко асиметрична. Отгоре са матово зелени, а отдолу по-светли, с ръждиви власинки по средната жилка и ъглите между жилките.

Цветовете са двуполови, кремавобели, с добре развита чашка и венче. Те са събрани в едри, гъсти метлици, които са разположени по върховете на клонките. Плодът е продълговато орехче, снабдено с крилатка. Ареалът на мъждряна обхваща Средна и Южна Европа, Мала Азия и Кавказ. В България се среща в цялата страна до 1200 m н.в. Това е най-широко разпространеният вид от този род в България. Расте както на богати и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен климат и издържа успешно засушаванията. Участва в състава на смесените широколистни гори. Дървесината на мъждряна е тежка, жилава, здрава и намира широко приложение. Листата му се използват в народната медицина.

Култивиране и употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Fraxinus ornus често се отглежда като декоративно растение в Европа северно от родния му ареал заради красивите му бели цветове, заради които дървото понякога се нарича и „бял ясен“. Някои култивирани екземпляри са присадени на подложки от Fraxinus excelsior, като често кората по линията на присаждането се променя много забележимо към напуканата кора на вида подложка.[2][3]

От сока, изтичащ от кората на дървото, може да се получи захарен екстракт,[4] който в късното Средновековие е сравняван с библейската манна небесна (засвидетелствано около 1400 г.[5]), откъдето идва и наименованието на дървото на английски (manna ash), испански (fresno del maná) и италиански (frassino da manna). По подобен начин захарта маноза и захарният алкохол манит (манитол) получават имената си от екстракта.

  1. Fraxinus ornus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Mitchell, A. F. (1974). A Field Guide to the Trees of Britain and Northern Europe. Collins ISBN 0-00-212035-6
  3. Mitchell, A. F. (1982). The Trees of Britain and Northern Europe. Collins ISBN 0-00-219037-0
  4. Rushforth, K. (1999). Trees of Britain and Europe. Collins ISBN 0-00-220013-9.
  5. Oxford English Dictionary