Сопот (община в България)
Сопот (община в България) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Пловдив |
Площ | 56 km² |
Население | 10 130 души |
Адм. център | Сопот |
Брой селища | 2 |
Сайт | www.sopot-municipality.com |
Управление | |
Кмет | Станислав Стоенчев (БСП – Обединена левица, БВ, ДПС, ДБГ; 2023) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Сопот (община в България) в Общомедия |
Община Сопот се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северната част на Област Пловдив. С площта си от 56,003 km2 заема 16-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 0,93% от територията на областта. Община Сопот е една от най-малките общини в България като заема 4-то място отзад-напред. Зад нея са Община Кричим, община Перущица и община Челопеч. Границите ѝ са следните:
- на изток, юг и запад – община Карлово;
- на север – община Троян, Област Ловеч.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Южната третина на общината е разположена в северната част на Карловската котловина, като релефът е равнинен със слаб наклон от север на юг. Тук се намира и най-ниската точка на общината от 378 m н.в., разположена в най-южната ѝ част.
В останалите 2/3 от територията на община Сопот се простират южните склонове на Троянска планина (част от Средна Стара планина). Нейният най-висок връх Левски (Амбарица, 2165,5 m) се издига в най-североизточния ъгъл на общината на границата с община Троян.
Води
[редактиране | редактиране на кода]От Троянска планина в южна посока се спускат няколко малки реки и дерета, водите на които на някои от тях достигат до река Стряма, а на останалите на 100% се включват в изградени напоителни канали. Най-голяма от тях е Манастирска река, която извира при хижа „Добрила“, минава западно от Сопот, напуска пределите на общината и се влива отляво в река Стряма.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]В климатично отношение общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е мека при средна януарска температура около 0 – -1 °C. Средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 – 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 °C. Валежите са умерени – около 653 мм/кв.м средногодишно, с летен валежен максимум 217 мм/кв.м и зимен валежен минимум 116 мм/m².
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9827 | 100,00 |
Българи | 8377 | 85,24 |
Турци | 190 | 1,93 |
Цигани | 187 | 1,90 |
Други | 108 | 1,10 |
Не се самоопределят | 37 | 0,38 |
Неотговорили | 928 | 9,44 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 2 населени места с общо население 8375 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Анево | 905 | 19,633 | Аиево, Алиево | Сопот | 7470 | 36,370 | Вазовград |
ОБЩО | 8375 | 56,003 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Аиево (Алиево) на с. Анево;
- Указ № 319/обн. 06.07.1950 г. – преименува гр. Сопот на гр. Вазовград;
- Указ № 501/обн. 27.08.1965 г. – възстановява старото име на гр. Вазовград на гр. Сопот;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Анево и го включва като квартал на гр. Сопот;
- Указ № 247/обн. 23.07.1996 г. – отделя кв. Анево от гр. Сопот и го възстановява като отделно населено място – с. Анево;
- Указ № 318/обн. 05.09.2003 г. – отделя гр. Сопот и с. Анево от община Карлово и ги включва в новообразуваната община Сопот с административен център гр. Сопот.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Награди за Община Сопот
[редактиране | редактиране на кода]- Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Деян Дойнов за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]В южната част, от запад на изток, на протежение от 5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от 42,3 km до Община Сопот. Успоредно на жп линията, но през центъра на град Сопот преминава и участък от 5,6 km от Републикански път I-6 (от km 260,4 до km 266,0).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|